Чумата по овцете, или чумата по дребните преживни животни (Peste des petits ruminants, PPR), е силно заразно вирусно заболяване, което засяга предимно овце и кози. Този вирус принадлежи към семейството Paramyxoviridae и има близки родствени връзки с други известни вируси, като тези на морбили и кучешка чума. Чумата по дребните преживни животни е сериозна заплаха за животновъдството, особено в развиващите се страни, където икономическите и социалните последици от заболяването могат да бъдат опустошителни. Въпреки че заболяването традиционно се счита за ограничено до животни, все повече внимание се обръща на въпроса дали чумата по овцете може да засяга и човека.
Вирусът, причиняващ чума по овцете, има висока специфичност към преживните животни. Той използва специфични рецептори, които се намират в имунните клетки на тези животни, за да проникне в клетките и да се размножава. Това е основната причина вирусът да не е документиран като пряка заплаха за човека. Въпреки това, вирусите с РНК геном, какъвто е този, са известни със своята способност да мутират и да се адаптират към нови гостоприемници. Тази способност поражда научни въпроси и опасения дали при определени условия вирусът на чумата по дребните преживни животни може да преодолее междувидовите бариери и да засегне човешкия организъм.
Едно от направленията на изследване е възможността за експозиция на вируса при хора, които работят в тясно взаимодействие със заразени животни. Селскостопански работници, ветеринарни лекари и тези, които се грижат за болни овце и кози, са в постоянен контакт с телесни течности като слюнка, кръв и урина, които могат да съдържат високи концентрации на вируса. Въпреки липсата на доказателства за инфекция при човека, тези експозиции представляват възможност за възникването на вирусна адаптация. Освен това, експериментални изследвания в лабораторни условия показват, че вирусът може да се размножава в определени човешки клетъчни култури, което подсказва потенциален риск, макар и малък, при наличието на подходящи условия.
Историческите примери за други вируси, които са преминали от животни към хора, подчертават необходимостта от внимание към заболявания като чума по дребните преживни животни. Вирусът на морбили, например, произлиза от вируса на риндерпест, който засяга преживни животни. Коронавирусите, включително SARS-CoV-2, демонстрираха как генетични мутации и междинни гостоприемници могат да доведат до появата на нови заболявания при човека. Тези примери доказват, че въпреки липсата на настояща опасност, вирусите, които засягат животни, трябва да бъдат обект на непрекъснат мониторинг.
Икономическите и социалните последствия от чумата по овцете са сериозни, дори ако заболяването не представлява пряка заплаха за човека. Унищожаването на стада, което често е единственото средство за контрол на заболяването в ендемични райони, може да доведе до тежки икономически загуби за животновъдите. В някои региони овцете и козите са основен източник на храна, доходи и оцеляване за местното население. Загубата на тези животни води до глад, недохранване и социална нестабилност, които косвено засягат човешкото здраве. Това прави контрола върху чумата по овцете приоритет не само за ветеринарната медицина, но и за общественото здраве.
За да се справим ефективно с чума по дребните преживни животни и да минимизираме потенциалните рискове за човека, е необходимо прилагането на интегриран подход като този на концепцията за „Едно здраве“. Тази концепция разглежда здравето на хората, животните и околната среда като взаимно свързани. Ефективните стратегии включват масова ваксинация на животните, строг контрол върху движението на заразените стада и подобряване на биосигурността в животновъдните стопанства. Освен това, епидемиологичното наблюдение и изследванията на вирусната еволюция са от ключово значение за предотвратяване на бъдещи заплахи. В контекста на засилената глобализация и увеличеното взаимодействие между хора и животни, предвиждането и предотвратяването на потенциални зоонозни заплахи трябва да бъдат приоритет в усилията за опазване на здравето.
Референции:
1. Banyard, A. C., Parida, S., Batten, C., Oura, C., Kwiatek, O., & Libeau, G. Peste des petits ruminants virus: An overview. Journal of General Virology
2. Nature. Jones, K. E., Patel, N. G., Levy, M. A., Storeygard, A., Balk, D., Gittleman, J. L., & Daszak, P. Global trends in emerging infectious diseases.
3. Rima, B. K., & Duprex, W. P. Morbilliviruses and human disease. Journal of Pathology
4. Centers for Disease Control and Prevention (CDC). One Health: Peste des petits ruminants
5. Slingenbergh, J., Gilbert, M., de Balogh, K., & Wint, W. Ecological sources of zoonotic diseases. Revue Scientifique et Technique (International Office of Epizootics)
