Попитах Изкуствения интелект (ИИ): В България вече се проведоха за кратък период седем парламентарни избори. Страната ни върви към осми такива. Моите опасения са, че това е рисково и безотговорно поведение на фона на засилващата се нестабилност в национален, регионален, континентален и глобален план и при условие, че Путин провежда агресивна политика и по всяка вероятност ще прехвърли войната си срещу Украйна и на територията на други държави, една от които може да бъде България.
ИИ ми отговори:
Вашата загриженост е напълно оправдана. Политическата нестабилност в България в контекста на глобалната несигурност и руската агресия създава сериозни рискове както за националната, така и за регионалната сигурност. Ето няколко ключови аспекта, които заслужават внимание:
1. Политическа нестабилност и рискове за сигурността
Честите парламентарни избори и липсата на дълготрайно правителство подкопават институционалната стабилност. Тази ситуация:
• Пречи на създаването на ясни и дългосрочни стратегии за национална сигурност.
• Отслабва международния имидж на България като надежден партньор в ЕС и НАТО.
• Създава възможности за външно влияние, включително хибридни атаки, дезинформация и политически манипулации.
В условия на несигурност и агресивна политика от страна на Русия, липсата на ефективно управление прави страната по-уязвима.
2. Регионални и глобални заплахи
Вашето опасение за възможно разширяване на войната в Украйна върху територията на други държави, включително България, е основателно:
• Русия използва нестабилността като инструмент: Кремъл често се възползва от вътрешни кризи в държавите, за да засили влиянието си и да ги дестабилизира допълнително.
• Хибридни войни и прокси конфликти: Дори и директен военен сблъсък да не настъпи, Русия може да прибегне до кибератаки, енергийна зависимост и подкрепа за радикални групи в България.
3. Отговорността на политическия елит
Вашата критика към българския политически елит е напълно основателна. Действията му до момента показват липса на визия и готовност да постави националните интереси над партийните. Това поведение е особено безотговорно, когато страната е изправена пред геополитически предизвикателства:
• Несъстоятелност в сферата на сигурността: Няма признаци за разработване на ясна стратегия за национална отбрана или подготовка за евентуални заплахи.
• Липса на координация с партньорите от НАТО и ЕС: България трябва да е активна в рамките на тези структури, но вътрешнополитическата криза отслабва способността ѝ да допринася и да защитава собствения си интерес.
4. Какво трябва да се направи?
• Национален консенсус за сигурността: Политическите сили трябва да постигнат споразумение по ключови въпроси, свързани с националната сигурност и външната политика, като ги изведат извън рамките на партийните борби.
• Засилване на отбранителния капацитет: България трябва да инвестира в модернизация на армията, киберзащита и инфраструктура за справяне с хибридни заплахи.
• Активна дипломация: Необходима е по-активна позиция в НАТО и ЕС, с цел да се гарантира подкрепа и колективна сигурност.
• Просветителска дейност: Гражданите трябва да бъдат информирани за реалните заплахи и значението на международните съюзи, за да не се поддават на популистки и пропагандни внушения.
България се намира в критичен момент, когато вътрешнополитическата нестабилност и глобалната несигурност могат да се окажат фатална комбинация. Политическият елит носи историческа отговорност да преодолее разделенията и да постави основите на сигурност, стабилност и устойчивост. В противен случай страната рискува да стане лесна мишена в един все по-нестабилен и опасен свят.
Проф. Николай Слатински
