Графикът за учебното време трябва да бъде цялостно преразгледан

Да сгрешиш веднъж изглежда горе-долу в реда на нещата. Когато обаче си на път да повториш същата грешка, вече става дума за сериозно неразбиране. В казуса „3 януари“, изнервил последната седмица хиляди ученици, родители, учители и директори, трудно може да си обясним избора на МОН този ден да бъде определен за учебен. По същия начин трудно може да се обоснове, освен с политически мотиви, и искането на столичния кмет Васил Терзиев, отправено до МОН, да обяви 3 януари за неучебен за цялата страна. И в двата случая по-вероятното обяснение звучи кратко - политическа немощ.

3 януари 2024 г. е петък. Тогава според графика на МОН свършва 13-дневната Коледна ваканция за учениците. Няма нужда от много гадаене, за да прогнозираме с голяма доза сигурност, че много деца няма да отидат на училище в този единствен и последен ден от седмицата, след който идват събота и неделя. Съответно на повечето места ефективен реален учебен процес няма да има. За сметка на това хилядите учители ще са си на работните места, защото не могат да си пуснат еднодневно отсъствие по семейни причини. Но в графика този ден ще се води учебен, въпреки че най-вероятно ще е много далеч от това.

Как се стигна до тук?

Известна светлина по казуса хвърля начинът, по който изобщо бяха определени ученическите ваканции. Първоначално МОН предложи Коледната ваканция на учениците да бъде 13 дни - от 24 декември (вторник) до 5 януари (неделя). Очевидно оттам са съзнавали, че да се учи в петък е неползотворно. Срещу тази идея обаче имаше недоволство, както и срещу друга от проектографика на МОН - пролетната ваканция да се слее с Великденската. В резултат на получените 93 становища при общественото обсъждане, министерството предложи нов график. В него Коледната ваканция остана 13 дни, но от 21 декември (събота) до 2 януари (четвъртък), т.е. понеделникът преди Бъдни вечер бе заменен с петъка след Нова година.

Един от аргументите на МОН в подкрепа на това решение е, че графикът е приет след обществена консултация, в която масово хората искали 3-ти януари да е учебен ден. Това е трудно за повярване. По-вероятно е получените във ведомството становища масово да са били против учене на 24-ти декември, а не да са настоявали точно 3-ти да е учебен. В крайна сметка новото предложение на МОН, облечено вече в заповед, не е било наново обсъждано, т.е. няма как да сме сигурни, че повечето хора искат това. А и роляjd на МОН е не само да се съобразява с моментните настроения в обществото, а мъдро и последователно да следва определени политики.

Вероятно всеки график на учебното време и ваканциите би намерил своите критици. МОН обаче от години не внася някакви съществени промени в него и следва утъпканите пътеки от предходните години без много, много мислене. А броят на учебните и неучебните дни през годината остава почти непроменен всяка година.

Министерството действително е ограничено от нормативната уредба, която постановява колко учебни седмици, дни и часове следва да имат учениците от всеки етап. Каквито и еквилибристики да се правят, учебните дни трябва да са точно определен брой и като изключим почивните и празнични дни, не остават много възможности за изнамиране на допълнителни дни за почивка. Ако обаче началото на учебната година у нас е заковано на 15 септември, то наредбите за учебния план и за организацията на дейностите в училищното образование са в ръцете на министерството, което би могло да предложи по-различни конфигурации.

Според различни изследвания България има много дълга лятна ваканция, но малко почивни дни в рамките на учебната година в сравнение с останалите европейски държави. Ако погледнем резултатите на учениците в някои от тях, по-дългите ваканции през годината и плавното редуване на учене и почивка определено се оказват по-удачните решения - редица учители се оплакват, че за 3 месеца лятото децата почти забравят наученото. У нас обаче засега не се е намерила политическа смелост да направим подобни реформи. През 2022 г. тогавашният просветен министър акад. Николай Денков предложи няколко варианта за промяна на сегашното положение, включително с нов старт на учебната година - съответно на 1, 7 или на 15 септември (в този случай се предвиждаше по-късно завършване). Идеите му не успяха да се реализират - дали заради политическите смени или заради обществените реакции. Истината обаче е, че ако няма съществена промяна относно учебното време, но и на претрупаното учебно съдържание, подобни безумия ще се случват всяка година.

Когато грешката стане очевидна

„След като имаме право на 15 дни по семейни причини, дори не съм се замисляла дали ще е учебен денят или не“, казват някои родители. Проблемът обаче изобщо не опира до извиняването на отсъствията. Ако масово родителите се възползват от това си право в един конкретен ден, очевидно проблемът е във въпросния ден.

Недалновидността на подобни решения понякога си проличава по най-неочакван начин. Май месец т.г. поднесе нагледен пример, когато един по един кметовете започнаха да обявяват 2 май за неучебен ден, опитвайки да компенсират недомислиците на МОН. Целта бе той да се слее с почивните дните от 1-ви до 6-и май включително, когато бяха Великденските празници, за да не се налага учениците да идват само за един в училище.

Създалото се тогава напрежение принуди МОН да разпореди 2 май за неучебен за цялата страна, макар че ведомството узря за идеята, едва след като близо половината общини вече бяха взели такива решения. Учудването и тогава бе голямо, тъй като стана ясно, че директорите са предлагали 2 май да е неучебен, но МОН просто не е взело под внимание исканията им.

Ненаучен урок

Сега ситуацията се повтаря наново, а МОН не изглежда да си е взело поука. Отделни общини вече започнаха да обявяват 3 януари за почивен за учениците на тяхната територия. Такива заповеди издадоха кметовете на Пловдив, Стара Загора, Русе, Видин, Дупница, Монтана, Бургас, Плевен, Димитровград и др. В следващите дни броят им може да се увеличи значително. Столичният кмет Васил Терзиев обаче, вместо да последва колегите си, изпрати писмо до МОН, в което предложи ведомството да обяви със заповед 3 януари за неучебен за цялата страна. Липсата на политическа смелост и опитът да се харесаш на хиляди ученици е едно на ръка (всички помним 17 септември т.г., изненадващо обявен за неучебен, но присъствен за софийските ученици, признато впоследствие за грешка лично от Терзиев). Но в случая кметовете не могат да обявяват учебни дни за неучебни просто ей така, защото е петък. Те могат да правят това със свои заповеди за до 3 учебни дни в една учебна година само при определени обстоятелства - „в случай на извънредни или непредвидени обстоятелства или за деня на честване на празника на общината“ след уведомяване на началника на регионалното управление на образованието. Ясно е, че неудобният петък, 3 януари, не е нито непредвидено обстоятелство, нито може да мине в графата „празничен“. В този смисъл, някои наблюдатели тълкуват заповедите на останалите кметове като спорни от законова гледна точка.

В създалата се ситуация МОН също зае двойствена позиция. От една страна, поряза Терзиев, заявявайки, че Столична община не е имала никакви предложения през юли, когато се обсъждаше графика за учебното време, което е безспорен факт. Промяната на учебния график на парче през годината не е мъдро решение. От друга страна, опита да си остави отворена вратичка към друго решение, в случай че масово общините обявяват 3 януари за неучебен. „МОН ще продължи да разглежда всички предложения, които постъпят в министерството, и както и досега, ще взима решения в максимално широк обществен диалог“, написаха оттам, обяснявайки витиевато, че ако има наслагване на подобни предложения, те биха могли да се обсъдят. Човек се пита - как за 2 май нямаше проблем графикът да се промени, а за 3 януари има, като се използва аргументът, че всички предложения за промени следва да се правят „в началото на годината“, както и че „графикът на учебното време касае стотици хиляди семейства и всички обсъждания за неговите промени и корекции следва да са резултат на внимателно обсъждане“.

В цялата ситуация най-потърпевши май ще се окажат софийските ученици, които може да останат единствените в България, които ще трябва да отидат на училище в злополучния петък след празниците. Кметът Терзиев вече се отметна от първоначалната си идея със смехотворния коментар, че „децата в Столичната община ще учат, за да не се създава напрежение по темата“. А поне засега не изглежда МОН да бърза да поправя поредния си гаф.

По-големият брой часове, прекарани в класната стая, не правят ученето по-качествено. Правилното им разпределение обаче и балансирането им с по-дълги почивки през годината имат потенциала не само да избегнат в бъдеще подобни недомислици, но и да направят учебният процес по-ефективен. Дългосрочната визия за образованието за това как децата да учат повече, но и да почиват по-ефективно - това е една от многото задачи, с които следва да се захване новият министър.

Подновяването на учебния процес след ваканция е най-удобно да започва в понеделник.