Интересна златоградска забележителност е изворът /врисът/ Божек, намиращ се в квартал Малка река. Божек, Божич, Божик – така е известно повече Рождество Христово/Коледа/ в западните български земи. Названието носи името си от раждането на младия бог с добавяне на умалителното древното окончание -ик, -ек, -ич. Така златоградчани казват на малък :,,муч-ек“ или на мъничек –,,мун-ик“. Така бил наричан в миналото новороденият млад бог: ,,Бож-ек“ или ,,Бож-ик“. В говора на златоградското село Кушла и Кирковското село Дрангово и в наши дни може да се чуе да се казва на най възрастната , най голямата сестра/кака/ в многолюдните семейства :-БОЖА .Така например малкия брат минавайки край работещата на нивата най голяма сестра я поздравява с думите :-Колайгеле ,Божо-как си , добре ли си…Или пък да се чуе израза :-я пода нах Божа да я видя какво прави… Явно в старобългарския език умалителната дума Божик се е употребявала за младия , малък ,новороден бог, а с думата Божа се е използвала за наричане на най възрастната, най старшата , първородна сестра в многодетните семейства . Може би с името БОЖАН,Божко и производните им се е наричал първородния/най стар / брат .С приемането на исляма обаче името Божан/Божко/ е излязло от употреба както може би и името Божана при най възрастната сестра при многолюдните семейства. Останала е в ежедневна употреба обаче старинната дума ,,Божа“ за назоваване на най голямата сестра в многолюдните семейства на селата Кушла и Дрангово .В близките населени места тя е или забравена или не се е употребявала.Така в Златоград може да се чуе книжовното кака, диалектното ,,Бука“ или була .В кърджалийко се използва и абла.

Розалин Хаджиев