Духовната пробуда е най-правилният път към
преобразяване и възвисяване
Както го доказа поставената на една малка читалищна сцена, в едно малко
родопско село пиеса „Женско царство” на Ст. Л. Костов
Наскоро малкото родопско селце Пчеларово, община Черноочене, се превърна в сцена на истински въжделения и пориви за духовно съживление, за стойностно, завладяващо театрално изкуство, поднесено с много жарки, сърдечни и душевни вълнения. Сформираната за много кратък срок самодейна театрална група „Арт - кошер" към НЧ „Иван Буюклиев 1926“ представи класическата българска комедия от Ст.Л. Костов" Женско царство" пред свои почитатели от селото и гости от различни крайща на страната ни.
Талантливите десет актьори- ентусиасти, подбрани чрез кастинг на режисьорката на постановаката Красимира Стоянова, се раздадоха без остатък и изпълниха с възторг и възхищение многобройната си публика.Доказаха също, че театърът може да обединява хората в името на хуманността, родолюбието и служението на високите идеали и добрите каузи. Че ролята на изкуството и на творците в разрешаването проблемите в общността е особено голяма.
Това значимо събитие се случи благодарение на прибралото се от Канада и установило се в Пчеларово преди около две години семейство Красимира и Сергей Стоянови. Заедно с привлечения от тях екип от сподвижници, те предприемат различни други инициативи, които да събудят духа на културата в селото, да стимулират провеждането на всеобщи чествания на своите исторически и религиозни празници.
Да организират благотворителни кампании, решаващи някои неотложни нужди на селото, като реновирането сградата на читалището.Да възродят някои от традициите в преустановилото дейността си от четвърт век НЧ „Иван Буюклиев 1926“, създадено по идея на местни жители. А изпълването му с живот дава на интусиастите повече надежда за бъдещи проекти, които да привлекат отново изселилите се другаде пчеларовци, които в миналото са били 4 000, а сега са само стотина.
Така с тези предшестващи дейности се стига и до тяхната кулминация - поставянето на комедията „Женско царство” на сцената на обновеното читалище. Постановката слага акцен върху така нужните ни днес нови разбирания и отношения, които да потушат толкова дълго продължилото разделение и противопоставяне в обществото ни. Затова театралният екип дори си позволява да промени крайното послание на пиесата, за да бъде по-актуално за днешната ситуация. И то завършва с апел за всеобщо помирение и разбирателство между всичките страни в днешния процес на преустройство, на преход към ново обществено развитие.
И то с вярата, че то може да бъде успешно, ако всички, според своите възможности, допринесат с нещо за него. А ние можахме да дадем своя принос в тази посока, казва Краси Стоянова, като поехме отговорността за решаването на някои от наболелите ни проблеми, доколкото ни позволяваха възможностите. Като възродихме театралното дело в Пчеларово.
И подобно отношение към днешното положение е много похвално. Особено след напразната надежда да дойде помощ от държавата, особено след тоталния срив, обхванал страната ни, навлязал дори и в културата. Затова примерът на пчеларовци сами да се справят, с което е по силите им, е толкова значим и достоен за следване. А избраната от тях метафора за кошера, съвсем точно олицетворява техните стремления, тяхната готовност да събират, като трудолюбивите пчелички, нектара на живота, да го трансформират и даряват на нуждаещите се от него.
А читалищната им задруга „Арт-кошер” дава надежда и вяра на много други общности, мечтали да вървят по този път, че това е възможно. Че само от една малка искра за обновление може да пламне духовния огън на културната синергия и нейният будителски дух да започне да жужи, да кипи и да доведе до така нужното ни днес преобразяване и възвисяване.
Лияна Фероли
