Обществото плаща скъпо, за да има ред и сигурност, а е принудено да живее по правилата на джунгла

Баталиите около Народния театър, до които се стигна заради постановката на режисьора Джон Малкович „Оръжията и човекът“ по Бърнард Шоу, безспорно ще останат като една от най-срамните страници в новата история на България. Шокиращите кадри как тълпи безпрепятствено щурмуват сградата, как късат ризата на директора на театъра Васил Василев, как дърпат и удрят актьора Владимир Пенев, как се зове за саморазправа с режисьори и артисти, как се гонят хора по тъмните улички само защото искат да отидат да гледат постановка, бързо обиколиха социалните мрежи и медии.

И със страшна сила поставиха един въпрос - защо бездейства МВР? Защо не овладя ситуацията още в самото начало? Защо не взе превантивни мерки? Как е възможно при десетките постове в социалните мрежи, при специално изпратеното писмо от директора на театъра за възможни провокации вътрешният министър Атанас Илков да твърди, че МВР не предполагало, че ще стане така? Къде е оперативната информация на тоя мастодонт? Що за организация е да сложиш една дузина полицаи да пазят сграда, за която е ясно, че ще бъде атакувана от стотици хора? И защо органите на реда се държат като пасивни наблюдатели?

На фона на всичко това вътрешният министър има наглостта да твърди, че полицията се е справила перфектно, защото нямало пострадали граждани. То не че когато полицаите пребиха участници в протестите срещу правителството на ГЕРБ, главния прокурор Иван Гешев и Делян Пеевски през 2020 г. или срещу ръководството на БФС през 2023 г., МВР не отчете пак същото, но все пак някакъв срам трябва да има!

Явно обаче поемането на отговорност е последното нещо, което може да се случи в тази система. За пореден път се затвърди мнението, че

МВР никога и за нищо не е виновно.

Вината за сблъсъците вътрешният министър стовари върху „неуместната постъпка на директора на театъра, който отиде да води разговори с протестиращите“. „Той не оцени ситуацията, че пред театъра има напрежение, трябваше да съгласува действията си с МВР, за да е под наш контрол, за да не допуснем ескалирането на напрежението“, обвини Илков.

После обясни, че не можел да каже дали „провокативните действия са били продиктувани от определени политически субекти или други заинтересовани лижа“. Човекът нямал такава информация. На фона на десетките кадри как видни представители на ВМРО блъскат и ругаят зрители.

Още по-шокиращо бе обяснението защо няма нито един задържан за баталните сцени - за да не се увеличи напрежението и да не се наруши разстановката на силите на МВР?!? Десетки кадри показаха хулигани, които нападат - словесно и физически, зрители, но МВР смята, че това не е достатъчно, за да се намеси? Или трябва някой да бъде пребит и убит, за да има арест? Дали ако подобно нещо се случи около сградата на МВР или СДВР, полицаите ще останат също толкова пасивни? Или арестите на районните полицейски управления ще бъдат препълнени, а полицейските началници ще тръбят какви престъпници са ги нападнали?

Всичко това логично води до въпроса -

защо даваме милиарди за МВР?

Нали основната задача на полицията е да пази живота, здравето и имуществото на хората, да се грижи за обществения ред и за спазването на законите, включително да не допускат тълпи да се саморазправят в центъра на София?

Причините, за да се стигне дотук, са много.

На първо място е все по-задълбочаващият се непрофесионализъм. Сигурно мнозина вече са забравили комичните кадри от Ларгото в центъра на София с полицаи, „поразени“ от лютив спрей, който техен колега несръчно се опита да използва при потушаването на малък протест. От видеото ясно се виждаше, че протестиращите са малко, а полицаите - твърде много, и на практика нищо не налага използването на лютивия спрей. А след като полицаите се „самообезвредиха“, протестиращите им помагат с мокри кърпички и вода. Най-добре описа случката случайно минаващ гражданин: „Олеле, майко“.

Факт е, че досега полицията „се справя“ само ако протестиращите са кротки и възпитани и сами организират събитието си така, че да не допуснат провокатори. Ако случайно се налага МВР да се намеси за опазването на обществения ред, то или бездейства, или употребява прекомерна сила.

Към това може да се добавят кадри, ясно показващи физически непригодни хора, които кой знае как са се оказали полицаи. Както и множеството скандали с корупция, които периодично избухват в публичното пространство и които показват, че

МВР по-скоро ще се договори, отколкото ще се пребори с престъпността.

За всичко това допринася и „политическият чадър“, с който неизменно се ползва МВР. Никой не смее да направи сериозна реформа там въпреки очевадните пороци на системата. Нещо повече - достатъчно е полицаите да заговорят за протест или да се съберат за час на площада, за да бъдат изпълнени всички техни искания. В проектобюджета за догодина например е предвидено 40% увеличение на заплатите им! МВР получава милиарди от държавния бюджет, събира и дарения.

Всъщност за политиците изобщо не е важно как работи МВР. За тях е достатъчно да овладеят каналите с информация, които може да се използват за лично облагодетелстване или за разправа с неудобни опоненти. Затова и не са заинтересовани този мастодонт да бъде реформиран и да стане ефективен. Те не искат в системата да работят и да се издигат качествени хора, които няма безропотно да изпълняват техните прищявки.

На политиците им трябват послушковци,

които да не се свенят да използват репресивния апарат за изпълнение на политически поръчки. Затова и вътрешните министри рядко подават оставка и се смятат за длъжни да защитават дори и най-големите провали на подчинените си. Затова и в редките случаи, когато някой полицейски началник бъде наказан за сериозна издънка, малко по-късно той се издига още по-нависоко в йерархията. Сегашният министър на вътрешните работи Атанас Илков е нагледен пример за това - той бе уволнен от МВР, защото ръководи позорната акция срещу барикадирал се в къща в Лясковец въоръжен мъж, при която загина един полицай, а още трима бяха ранени. После съдът го възстанови и Илков продължи да расте в кариерата.

Затова обществото няма никакво доверие и респект към полицията. Публична тайна е, че в България малцина се обръщат за помощ към полицията, защото не знаят на кого ще попаднат и дали от жертви няма да се превърнат в престъпници само защото полицаят срещу тях е корумпиран. Защото не желаят години наред да бъдат разкарвани по съдилищата като свидетели, за да видят накрая как престъпниците се измъкват безнаказано заради пропуски в работата на полицията. Защото 70-80% от апартаментните кражби не се разкриват. Защото дори при подадени множество сигнали в полицията жертви на домашно насилие губят живота си. Затова и латентната престъпност е толкова висока - според някои изследвания над 50%.

А това вече показва наченки на тотален държавен разпад. Обществото плаща висока цена през данъците си, за да има ред и сигурност, а е принудено да живее по правилата на джунгла.

МВР - ни чули, ни видели, ни разбрали.