Историята е като филм: млада жена с мечти да стане супермодел пристига в Ню Йорк от бивша комунистическа страна, толкова малка, че дори повечето европейци не са чували за нея. Няколко години по-късно тази млада словенка ни гледа от билборд на Таймс Скуеър. Тя се омъжва за харизматичен магнат на пищна сватба, пълна със звезди и политици. След което става първа дама на Съединените щати. Но историята не е филм, а съвсем реалния живот, и Мелания Кнавс става Мелания Тръмп.

Звездата на този кинематографичен възход може и да залезе утре, след като американците гласуват за следващия си президент. Това, на което демократите се надяват е, надвисналият призрак на поражение да сложи началото на края за Тръмп: разследвания, съдебни преследвания и прочие унижения. Ако се вярва на социологическите проучвания, кандидатът на демократите Камала Хари и този на републиканците - Тръмп - са заели изравнени стартови позиции, от което e извънредно трудно да се предвиди кой ще влезе в Белия дом и дали ще имаме Първи джентълмен на САЩ, т.е. Дъглас Емхоф, съпругът на Харис, или ерата най-красивата Flotus ще има продължение. Ще видим ли жената, която шокира прогресивните, когато облече яке с надпис „Наистина не ми пука?“ на път към център за задържане на деца мигранти да допише своята приказка? 

Разказаното дотук можеше никога да не се случи и 54-годишната днес Мелания да е световно анонимна. Или пък да беше станала сравнително известна, например поради договор с прилична агенция за модели, но за кратко и в рамките на определен социален и обществен кръг. Можеше също така никога да не я бяха представяли на Доналд Тръмп. Както Мелания казва пред Tatler в рядко интервю, направено по имейл, „Всяка стъпка в живота ми имаше различна повратна точка. Израствайки в Словения, живейки както в Милано, така и в Париж в млада възраст, след това се преместих в Съединените щати и живях в Ню Йорк през 20-те си години – всичко това доведе до това да служа на нашата велика нация като Първа дама".

Всичко започва през януари 1987 г. в Любляна, тогавашна Югославия. Мелания Кнавс е на 16. Фотографът Стане Йерко си тръгва рано от модно ревю в градската Фестивална зала. „До стълбището на входа видях това момиче, разказва той.-  Мелания се беше облегнала на ограда и изглеждаше така, сякаш чакаше някого. Беше висока, слаба и с дълга коса. Казах й кой съм, какво правя и защо ще я снимам. В епохата преди Instagram така намирахте нови лица."

Зад фасадата на комунизма градът кипи от пънк, мода и националистически памфлети. Бунтът се носи във въздуха. Мелания, ученичка в специализирана гимназия по индустриален дизайн и фотография, рискува. Планът й е да учи за архитект, но ето че се случва да позира за снимки. Джерко вече вижда най-отличителните й черти, а именно лице, което не издава нищо. „Отначало беше срамежлива и резервирана, спомня си той. - Не искаше да се отвори.“ Но момичето бързо се окопитва и започва да задава въпроси: „Защо постоянно местите светлината? Така ли трябва да застана? Така ок ли е?“.

Мелания, 1987 г.

„Все пак нямах впечатлението, че е амбициозна, казва Йерко.- Беше плаха. Снимките й обаче изглеждаха страхотно. Така че аз й се обадих да се снима за словенското списание Model.“  Кариерата й започва, макар че Джерко продължава да твърди, че все нещо затворено в нея.

Какво се крие зад маската? Петра Седей работи в маркетинга за словенската пътна агенция – съдбата, която изглежда доста по-вероятна и за Мелания, отколкото тази, която тя в крайна сметка има. В онези години Седей е една от най-близките приятелки на бъдещата първа дама; двете са съученички. „Тя беше тих човек. На всички снимки и по телевизията днес тя е много сериозна. Но също така умее да се шегува и може да бъде забавна". Външният вид е изключително важен за Мелания и за нейното семейство. Без значение какво се случва, Седей си спомня, че нейната приятелка винаги изглежда перфектно, „със спирала и всичко“.

Родителите на Мелания се открояват в малкия железопътен град Севница, където тя е отгледана. „Израснах в красиво семейство и имах прекрасно детство“, казва Мелания. „Майка ми и баща ми ни научиха колко е важно образованието, упоритата работа и семейството.“ Баща й Виктор (който поразително прилича на Доналд Тръмп) е автомеханик и шофьор във време, когато такива дребни предприемачи са третирани с презрение. Майка й, Амалия, работи като крояч във фабриката за дрехи Jutranjka и има страст към дизайна; приятели биха я нарекли „Джаки Кенеди“, защото носи токчета дори на производствената линия. Тя прекарва часове в правене на дрехи за Мелания и по-голямата й сестра Инес, които друхи са винаги безупречно изработени. Мелания казва, че докато е била малка, е чула за първи път за това „удивително място, наречено Америка“.

„Майка й е тайната да я разбереш“, казва Седей. Родителите на Мелания се справят добре: достатъчно добре, за да имат малък апартамент в Любляна, в който да живее Мелания, когато се премества в града, за да учи. Нейната приятелка Петра Седей живее наблизо. В автобуса за училище си говорят за момчета, а след часовете Седей отива до апартамента на Мелания в предградието и двете заедно прелистват далечния свят на Vogue. „Не бяхме купонджийки и не излизахме много често“, казва Седей, припомняйки си, че Мелания по това време е отдадена на обучението си. И все пак тя също обича позирането и дори наема фотограф, който да й подготви портфолио. Както отбелязва Седей, „Това не е нещо, което бихте направили като хоби.“ Въпреки че никога не са говорили за това, Седей усеща, че Мелания иска да напусне страната. „Когато си приятел с някого от дълго време, просто чувстваш, че има нещо повече. И двете искахме да направим нещо повече с живота си".

Историята обаче има собствени планове за момичетата и провалящата се югославска комунистическа държава, в която израстват. През 1989 г. Берлинската стена пада; месеци по-късно Югославия започва да се разпада. През 1990 г. Словения гласува за независимост и на следващата година югославските сили се изтеглят след 10-дневна война. Ежедневието е изпълнено с разговори за тази драма. Словенският бизнесмен Юре Зорчич е едно от гаджетата на Мелания, като я срещна, когато са на около 20 години. „Тя беше много елегантна, много миролюбива, много съсредоточена“, спомня си Зорчич. „Много близка с родителите и сестра си. Тя винаги беше внимателно облечена, което, като се има предвид състоянието на югославската икономика по онова време, не беше нищо друго, освен „чудо“. Беше момент в Източна Европа, между падането на Берлинската стена и клането в Сребреница през 1995 г., когато всичко изглеждаше възможно. Говорихме за всичко, за Югославия, за нашето бъдеще“, спомня си Зорчич. Двамата планират да прекарат лятото с приятели в крайморските градчета на Хърватия: „Ще се смеем и ще се забавляваме.“ Мелания му казва, че „иска да отиде в чужбина и да работи в Италия и Франция като модел“. Но все пак е шок, когато тя наистина си тръгва; връзката им приключва. Когато Централна Европа започва да прави скок от комунизма към НАТО и ЕС, Мелания прави собствения си скок до Милано и след това до Ню Йорк. Тя е насочила погледа си към Америка и целият й житейски опит я води до едно заключение: „Мога да ви кажа, че вярвам в капитализма и свободния пазар“, казва тя.

За три кратки десетилетия Мелания Тръмп се издига от неизвестна имигрантка до най-високите политически висоти. Всяко нейно движение е следено от медиите и социалните мрежи. Тя е, по собствените й думи пред Tatler, "живото доказателство, че американската мечта наистина съществува“. Мелания иска да бъде видяна така: застанала до Доналд Тръмп през януари 2017 г. пред тълпите по време на встъпването в длъжност във Вашингтон, облечена в пастелно син комплект в стил Джаки Кенеди, усмихната малко напрегнато, докато маха с облечена в ръкавица ръка към тълпата. Тя е първата Първа дама, родена в чужбина, след Луиза Катрин Адамс през 1820 г., но леката й напрегнатост през целия първи мандат на съпруга й подхранваше цели четири години, а и след тях, въпроса, който занимава много американци: щастлива ли е Мелания?

Мнозина твърдяха, че Мелания е нещастна, хваната в капана на брак без любов, принудена да играе роля, която не иска. Неудобните снимки на Първата двойка доведоха до хаштага #FreeMelania, като коментаторите изтъкваха нейното често мрачно настроение и крива усмивка по време на публични изяви.

Приятелите от ранната й младост обаче намират тези тълкувания за погрешни: „Мисля, че е щастлива“, казва Петра Седей, която отхвърли говоренето за Мелания като за бимбо. - Тя е достатъчно умна. Същото прави и нейният биограф, носителката на наградата „Пулицър“ Мери Джордан. „Мисля, че разбрахме грешката, казва Джордан. - Истинската политика на Мелания е като тази на съпруга й: тя не само го насърчава да се кандидатира, но споделя конспиративната теория за „раждането“ – че Барак Обама всъщност е роден в Кения – която задвижи първата кандидатура на Тръмп. Тя е точно като него, когато става въпрос за правене на бизнес".

Това не попречи във Вашингтон да я възприемат повече като фигура за съжаление и презрение, отколкото като самостоятелна личност. Твърде често фотоапаратът не й е приятел. През август 2018 г. видео на Мелания, слизаща от Air Force One, показа как Първата дама се отдръпва от съпруга си, докато той се опитва два пъти да я хване за ръка, преди тя да се обърне към камерите и да се ухили неубедително.

Мелания е принудена да издържа на много публично изнесени факти за изневерите на съпруга си, както и подигравките над речта, която изнесе по време на предизборната кампания през 2016 г., която изглеждаше като плагиатство от речта на Мишел Обама на Демократическата конвенция от 2008 г. за важността на упоритата работа и семейните ценности. Бивши камериери разказват на репортери за това, че Тръмп избухва срещу бащата на Мелания, когато стъпва неправилно на голф игрището, или как двойката изглежда прекарва изключително много време разделени. И все пак източници казват, че тя далеч не е нещастна; вместо това тя е сила, с която трябва да се съобразяват в Белия дом, която често се сблъсква с другата жена в живота на Тръмп: дъщеря му Иванка Тръмп. „Портретът“ е начинът, по който Иванка се обръща към Мелания, в светлината на това колко малко говори нейната мащеха.

Предполага се, че двете не се понасят. Бившата приятелка и съветник на Мелания Стефани Уинстън Уолкоф описва упоритите опити на Иванка да отстрани мащехата си в своите мемоари "Мелания и аз", като твърди, че конкуренцията между двете жени на Тръмп е била толкова ожесточена, че Мелания и Уолкоф са започнали „Операция Блокиране на Иванка“, за да я спрат да доминира на кадрите от клетвата на Донълд. „Иванка беше неумолима и решена да бъде Първата дъщеря и да узурпира офис пространството от Мелания“, пише Волкоф.

Историятя показа, че е добре Иванка да не подценява Мелания. Неслучайно биографията на Джордан за Първата дама се нарича "Изкуството на нейната сделка". Според Джордан, Мелания е използвала аферата на съпруга си със Сторми Даниелс, за да принуди предоговарянето на предбрачния си договор, осигурявайки по-добра финансова сделка за себе си и сина си Барън. Джордан твърди, че именно заради тези преговори, а не заради образованието на Барън, тя е отложила преместването си във Вашингтон и е останала в Ню Йорк след изборите. „Бях притеснен за Тръмп“, казва източник, „както и много хора в Белия дом, тъй като тя го прави по-малко неуравновесен.“ Отнема й пет месеца след встъпването в длъжност, за да се премести най-накрая, което се случва след преразгледания предбрачен договор, във Вашингтон – ход, достоен за книгата на съпруга й „ Изкуството на сделката“. Колкото и популярен да е, митът, че Мелания е затворник в Белия дом, пропуска истинската власт, която тя притежава. И все пак, въпреки интензивността на интереса към нея, Мелания все още е енигма – Стефани Гришам, шефът на нейния щаб от 2017 до 2021 г., отхвърля биографията на Джордан като „измислица“. Отговорите на нейната мистерия се крият в нейното минало.

Когато Мелания за първи път каца в Милано през 1992 г., тя подписва с агенция и първо започва да използва различно име – зарязвайки славянското Мелания Кнавс за по-германското Мелания Кнаус. (Допълнителното „s“ идва по-късно: Мелания Кнаусс, сякаш за да подчертае западното потекло.) И в това, което сега изглежда като част от визионерския сюрреализъм, една от най-разпознаваемите й снимки е за словенска реклама, в която тя играе първата жена Президент на САЩ, с макет на Air Force One и кортеж.

Кнаус се премества в Париж в средата на 20-те си години. Тук тя отново е проучена, този път от Паоло Замполи, базиран в Ню Йорк италиански плейбой и мениджър на модели, който я призова да се премести в Манхатън, където да я представлява. Тя играе хазартно и пристига в Ню Йорк през 1996 г., за да живее в общ апартамент край Gramercy Park, уреден й от Замполи. Спалнята – ако изобщо може да се нарече така – е зад стена от стиропор, с достатъчно място за футон. На 26 години Мелания е много по-възрастна от средния амбициозен модел, който се надява да успее в една от най-жестоките индустрии в Манхатън. Но думата, използвана най-често за Мелания от нейните модни дни, е „решителна“.

За пет години Мелания прескача от комунизма към суперкапитализма. Ню Йорк през 90-те е ерата на супермоделите: Синди Крауфорд, Кейт Мос и Наоми Кембъл. Това е разцветът на пищните, екстравагантни, артистични знаменитости. Излишъкът е навсякъде. Това е ерата, която изгражда Мелания: безгрижният и сексуално зареден американски бум преди тероризма, поляризацията и екологичния разпад да започнат да подкопават доверието в страната. И точно през този период Мелания се появява гола във френското мъжко списание Max.

Твърде възрастна, за да постигне голям успех в конвенционалните кампании, Мелания получава дозата си късмет като модел на цигари, благодарение на закон, който забранява на по-младите модели да рекламират тютюн. През лятото на 1997 г. лицето й се извисява над Таймс Скуеър за Camel Lights. „Не бих казала, че тя достигна висотата на супермодел“, казва Ирен Мари, която по-късно представлява Мелания. „Не беше най-скъпият модел, но беше модел от висок клас.“ В Мелания Мари вижда изискана и уравновесена млада жена. „Това, което особено ми хареса в Мелания, беше, че тя не беше част от нощния живот, където всичко, което трябваше да направите, беше да отворите различни списания, за да видите в кои клубове са вашите модели. Беше ерата на кокаина, наркотиците и клубовете и трябваше да внимавате за моделите си. Мелания обаче имаше репутацията на сериозна и съсредоточена. Тогава да си модел означаваше нещо различно", добавя Мари. „Нямахме връзка с Instagram, където всичко е с брой последователи и е публично.“ Моделите през 90-те години бяха много по-отделечени и около тях се стелеше „мистика“".

Мелания и Доналд, 2004 г.

Отново Паоло Замполи се грижи Мелания да не остане непознато лице; през 1998 г. той я запознава със своя приятел и колега от нюйоркските клюкарски колони Доналд Тръмп, който наскоро се е разделил с втората си съпруга Марла Мейпълс. Мелания се срещна с Тръмп в клуб Kit Kat по време на Седмицата на модата в Ню Йорк. По-късно Тръмп твърди, че е бил там, за да се види с някой друг: „Те ми казаха: „Елате да ви запознаем с... “. Казах: „Забрави за нея. Коя е тази отляво?" Отляво е Мелания.

„Той поиска номера ми“, спомня си тя. „Но беше на среща в клуба, така че, разбира се, не му го дадох. Казах: „Няма да ти дам номера си; дай ми твоя и ще ти се обадя". Ако му бях дала номера си, щях да съм една от жените, на които се обажда". Политиката вече е в ума на Тръмп. По времето, когато двамата започват да се срещат през 1998 г., Тръмп, впечатлен от резултата от 18,9 процента, който Рос Перо постига като независим кандидат на президентските избори през 1992 г., започва да мисли дали да не се кандидатира.

Мелания участва в политическата кариера на Тръмп от самото начало: през 1999 г., когато той обявява участието си в Larry King Live, той казва, че ще се ожени за Мелания, за да компенсира липсата на Първа дама. Мелания подема играта, казвайки, че е готова да се омъжи за Тръмп и да стане „много традиционна първа дама, като Бети Форд или Джаки Кенеди“. По това време малцина в политиката осъзнават колко сериозно приема Тръмп кандидатурата си. Мелания споделя: „Знаехме, че не е моментът. Но знаех, че ако и когато се кандидатира, ще спечели".

Мелания е нагло директна към онези, които я интервюират по онова време. Според нейния биограф, попитана дали би се омъжила за съпруга си, ако не беше богат, Мелания отвръща: „Ако не бях красива, мислите ли, че той щеше да е с мен?“

Тръмп и Мелания се женят в Палм Бийч през 2005 г., заобиколени от 10 000 цветя. Това е третата сватба на Тръмп. Бил и Хилари Клинтън са гости, Бенямин Нетаняху - също. Почти никой от живота на Мелания преди Тръмп не е там – сякаш тя няма минало. Тя е решена да убеди Тръмп, който вече е баща на четири деца, да има бебе. Барън се ражда през 2006 г., по времето, когато се твърди, че Тръмп е имал афери с порнографската актриса Сторми Даниелс и модела на Playboy Карън Макдугъл: и двете ще се върнат, за да го обвинят. 

В началото на 2010 г. Тръмп започва да се изявява в Туитър, агитирайки за Барак Обама. Той вече си представя, че може да превърне успешните си ходове като чирак в президентство в нещо много повече, но малцина го вземат на сериозно. За онези, които оценяват политическите шансове на семейство Тръмп – а те не са много – Мелания е без значение: манекенка, поредният колекционерски предмет в Trump Tower. Тези от вътрешния кръг, като политическия съветник Сам Нунберг, мислят съвсем различно. „Президентът отговаря пред Мелания“, казва Нунберг. „Мисля, че Доналд зависи от нея. Той я приема много сериозно. Не вярвам Мелания да се страхува от него, за разлика от другите около него, които той контролира. Тя не се тревожи за настроението му. Мисля, че всъщност е точно обратното. Мисля, че той се тревожи за нейното". 

Двамата имат свои ежедневни навици. Отново и отново Нунберг вижда Мелания да се обажда в офиса на Тръмп в дома им в Манхатън и да настоява да се качи за вечеря. „Това беше много важно за нея.“ И често, в офиса под пентхауса, Тръмп моли Нунберг да й изпраща смс-и с въпроси около кампанията, когато не е сигурен какво да прави.

До 2014 г. Тръмп се фиксира върху политиката. Веднъж Нунберг се качва на самолета на Тръмп за Бъфало; по време на полета бащата на Мелания, Виктор, се обръща към него, когато шефът е далеч и не може да чуе, и прошепва: „Осъзнава ли Доналд, че ако е президент, той вече няма да бъде крал в собственото си кралство? Осъзнава ли какво предствлява тази работа?" В семейството, казва Нунберг, те очевидно са говорили много сериозно за кандидатстването на Тръмп за поста. И две години по-късно това най-накрая се случва: Тръмп се състезава за президент. „Имам една шега“, казва Нунберг. „Има само двама души, които наистина смятат, че Доналд Тръмп ще бъде избран за президент: той и Мелания.“

В момента, в който това прозрение го осенява, той седи на среща с колегата си, съветник в кампанията Роджър Стоун и Майкъл Коен, адвокатът на Тръмп по това време. „Прегледахме общия ход на кампанията и последните анкети и казах: „Първоначално ще бъдете номер две и след това ще бъдете номер едно до края на месеца.“ Доналд каза: "Не, аз ще бъда номер едно в началото." Попитах го кой го твърди. „Мелания“, каза Тръмп. „Тя каза, че ще бъда номер едно през цялото време.“ Роджър Стоун се намеси: „Училището за политика на Мелания Тръмп.“ И всички избухнаха в смях.

Все пак Нунберг е убеден, че Мелания приема кандидатурата на Тръмп за президент по-сериозно от него. „Тя вярва в неговата изключителност“, казва той. И ето: бивш модел от Словения разбира изборите в САЩ по-добре от 1000 политически анализатора във Вашингтон. И когато попитах Мелания: „Винаги ли сте знаели, че Доналд Тръмп ще спечели президентската надпревара?“, тя просто отговори: „Да“. Мелания беше права. Да си известен в Америка означава власт.

За най-запалените поддръжници на Тръмп Мелания е образът на перфектната съпруга. „Мелания наистина е въплъщение на благодатта“, казва Себ Горка, бивш заместник-асистент по стратегията на президента Тръмп. „Трудно е да си представим по-перфектен пример за това каква трябва да бъде Първата дама.“ Междувременно за либералите тя е фигура за съжаление, чийто мандат е „най-забележителен с отсъствието си“.

Докато времето на Мишел Обама като Първа дама се характеризираше с нейната харизма, времето на Мелания бе белязано най-вече от нейната свободна позиция. #FreeMelania – хаштагът, който продължава да циркулира в мрежите - се присъедини към #FakeMelania, коментар за често дървеното поведение на Първата дама до съпруга й. Понякога тя носи големи слънчеви очила, които скриват голяма част от лицето й, подхранвайки теорията на конспирацията, че Мелания има двойник. Критиците се задълбочават в скъпия й гардероб, задъхвайки се от едно сако на цветя Dolce & Gabbana за £40 000, което носи през 2017 г., и спекулират за истинските й чувства към Тръмп. Но по този начин те пренебрегват сделката, която тя е сключила със себе си и за себе си.

Нейните постижения като Първа дама в първия мандат на Тръмп бяха сравнително малко: наблюдава реставрацията на Розовата градина на Белия дом и стартира "Бъди най-добрият", кампания за осведомяване на обществеността, фокусирана върху благосъстоянието, употребата на наркотици и онлайн тормоза. Но с кое постижение от президентството на Тръмп тя се гордее най-много? Отговорът е изненадващ: „Трябва да премахнем стигмата и срама, които идват с пристрастяването, и да го третираме като болест“, казва тя. „Гордея се с напредъка и резултатите, които тази администрация постигна, което доведе до спасени животи.“ Това беше притеснение, което сякаш напомняше за жертвите на кокаиновата моделска сцена, описана от нейния бивш представител Ирен Мари. Всъщност мерките на Тръмп срещу пристрастяването не бяха триумфални.

Изминаха 28 години, откакто Мелания за първи път пристига в Ню Йорк, на прага на една от най-удивителните американски истории за успех, разказвани някога: словенският модел и магнатът, които се озоваха и може би отново ще се озоват в Белия дом. И е лесно да се забрави, че от гледна точка на Мелания, тя е истинският победител тук. Колко хора са дошли от толкова малко и толкова далечно място, правейки от това истински значима история? Колко други хора са се издигнали досега много и толкова бързо? Много малко. Защото, независимо дали ви харесва или не, пътуването на Мелания от Севница до Вашингтон е въплъщение на американската мечта.