Руската държавна енергийна компания „Лукойл“ планира да продаде своята рафинерия в България, която е най-големия ѝ актив на Балканите, на катарско-британски консорциум до края на годината, съобщава „Файненшъл таймс“.
Изданието коментира, че това е знак за отслабващото влияние на Москва върху енергийните доставки в Югоизточна Европа.
Компанията е изразила намеренията си в писмо до руския президент Владимир Путин, който трябва да одобри сделката.
Лукойл избра консорциум, съставен от Oryx Global, контролиран от катарския бизнесмен Ганим Бин Саад Ал Саад, и базираната в Лондон къща за търговия със суровини DL Hudson
Oryx отказа да коментира, а DL Hudson не е отговорила на запитванията за коментар.
Забраната за внос на руски петрол в целия ЕС след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г. все повече затруднява дейността на „Лукойл“ в България. България, която е член на ЕС и НАТО, също оказва натиск върху „Лукойл“ да напусне.
Миналата година тя обложи компанията с 60% данък върху печалбата в опит да принуди собствениците ѝ да напуснат. Освен това тя забрани износа на руски продукти на базата на суров петрол от „Лукойл Нефтохим Бургас“, пише ФТ.
България, която преди инвазията беше приятелски настроена към Русия, доставя на Киев важни боеприпаси и оръжия, а в първата част на войната дори и дизелово гориво от рафинерията „Лукойл“. Отношенията между двете страни бяха допълнително обтегнати след обвиненията, че руснаците са се опитали да саботират български обекти за производство на оръжие.
Някои коментатори твърдят, че българите е трябвало да окажат по-голям натиск върху „Лукойл“ да напусне още преди това заради рисковете за сигурността. Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията, базиран в София мозъчен тръст, заяви, че тази рафинерия е „най-големият риск за икономическата сигурност в Европа и НАТО“.
„Какво би станало, ако EDF във Франция, Eni в Италия или BP във Великобритания са руска собственост? Дали все още щяха да са необходими 1000 дни бомбардировки на Украйна, за да се предприемат действия?", пита Стефанов.
Според писмото, изпратено до кабинета на Путин, във финалния кръг от кандидати за компанията са включени също Socar, държавната енергийна компания на Азербайджан, KazMunayGas, държавната енергийна група на Казахстан, и турската петролна група Opet.
