Военната агресия на президента Владимир Путин срещу Украйна и необходимостта да се помогне на Киев опразниха арсеналите на страните членки на НАТО и бизнесът със специална продукция се промени из основи. Търсенето е на връхната си точка, цените скачат, а сроковете за доставка се удължават и по някои сделки вече са с хоризонт от 10 години.
Според проучване на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) глобалните военни разходи през 2023 г. са достигнали 2.443 трилиона долара, което е с 6.8% повече от 2022 г.
Европейските държави почти удвоиха вноса си на основни оръжия (+94%) в периода 2019-23 в сравнение с 2014-18 г.
Около 55% от вноса на оръжие в европейските страни в периода от 2019 г. до 2023 г. е бил от Съединените щати, в сравнение с 35% от 2014 г. до 2018 г.
Продажбите на американски оръжия в чужбина нараснаха рязко миналата година, достигайки рекордните 238 милиарда долара (187 милиарда паунда). Правителството на САЩ договори директно продажби за 81 милиарда долара, което е 56% увеличение спрямо 2022 г., съобщи Държавният департамент.
Останалите са директни продажби от американски отбранителни компании на чужди държави. Съседната на Украйна Полша, която в момента се стреми да разшири армията си, направи някои от най-големите покупки. Полша купи хеликоптери Apache за 12 милиарда долара и също така плати 10 милиарда долара за високомобилни артилерийски ракетни системи (Himars) и 3.75 милиарда долара за танкове M1A1 Abrams.
Петте най-големи износители на оръжие в света са САЩ, Франция, Русия, Китай и Германия, като Франция успя да изпревари Русия.
През последните 5 години износът на оръжие от Русия е намалял с 53% в сравнение с периода 2014-2018 г. През 2019 г. Москва е изнасяла оръжия в 31 страни по света, а през 2023 г. само в 12 от тях.
Войната в Украйна нанесе тежък удар върху възможностите на Русия да доставя оръжия заради наложените ѝ санкции, като така се отваря възможност други държави да увеличат пазарния си дял, като Китай, например.
Двете държави, изнесли най-много оръжия за Украйна, обаче са САЩ и Германия, като техният дял възлиза съответно на 69% и 30% .
Общите военни разходи през 2023 г. възлизат на 2.3% от световния БВП. Първите пет държави с най-големи разходи в тази област са Съединените щати, Китай, Русия, Индия и Саудитска Арабия, които заедно представляват 61% от световните военни разходи.
Все повече държави в НАТО отделят над 2% от БВП за отбрана, като този тренд вече е валиден и за България, която е едно от най-слабите места в НАТО и все още разчита предимно на съветско въоръжение.
България е увеличила вноса на оръжия с 920% за периода между 2019 и 2023 г. спрямо 2014 - 2018 г.
След руската агресия срещу Украйна в страната вече има консенсус за модернизацията на армията. Така че България има сключени сделки за около 5 милиарда евро, а предстоят още поне толкова.
Основен партньор на България са САЩ. Сделките се извършват на принципа правителство към правителство. България вече е закупила от САЩ 16 изтребителя F-16 Block 70 за над 2.4 млрд. долара. Първите машини се очакват през 2025 г.
Другата ключова сделка със САЩ е за бронирана техника. България купи „Страйкър“ за около 1.2 млрд. долара.
България закупи от Германия ракетна система земя-въздух със среден обсег IRIS-T SLM за 182 милиона евро.
Освен това ще бъдат закупени 3D радари от френската компания „Талес“ (Thales) за около 140 милиона евро.
Германската корабостроителница „Fr. Lurssen Werft GmbH & Co. KG“ (NVL Group) строи два патрулни кораба за България, които се очаква да струват около 1 милиард евро.
Повечето договори ще се изплащат на вноски за около 10 години, като основната тежест се поема от следващите правителства. Новото въоръжение е ключово за България, тъй като поддръжката на старата съветска техника след войната в Украйна е практически невъзможна, а сигурността на страната е под въпрос.
Българската индустрия произвежда и продава основно боеприпаси за старото съветско въоръжение, от което Украйна силно се нуждае. След началото на руската инвазия в Украйна България удвои военния си износ, а в средата на 2023 г. Министерството на икономиката отчете, че България е спечелила 1.6 млрд. евро (2% от БВП) от износ на оръжие.
САЩ е основен партньор и на Испания. През 2023 година страната е купувала оръжия предимно от САЩ, Великобритания и Германия, но има поръчки и от Китай, Индия, Чехия и други държави.
В същото време Испания е осмият по големина износител на оръжие в света, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).
Между 2016 и 2022 г. средната годишна стойност на износа на Испания е близо 3.9 милиарда евро, а стойността на новите разрешени операции е почти 15 милиарда евро годишно.
През 2022 г. стойността на износа на отбранителни материали е почти 4.1 милиарда евро, почти 25% повече от предходната година.
Войната в Украйна открои ролята на дроновете и все повече страни развиват собствени проекти. Такава е и Литва.
Агенцията за отбранителни ресурси към Министерството на националната отбрана е закупила дронове от пет литовски производители, които ще се доставят на въоръжените сили на Литва и Украйна.
„До края на годината въоръжените сили на Литва и Украйна ще бъдат оборудвани с литовски бойни дронове. Ние се стремим да насърчим производството в Литва“, каза министърът на националната отбрана Лауринас Касчунас.
Повече от 2300 бойни дрона ще бъдат доставени на въоръжените сили на Литва и почти 5000 дрона от същия тип на украинските въоръжени сили.
Придобиването на дронове залегна и в програмата за инвестиции на МО, но засега България изостава в това отношение.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Ieva Kniukštienė,(Delfi, Литва), Kike Andres, Miguel Ángel Gavilanes, Lola García-Ajofrín, (El Confidencial, Испания), Никола Лалов (Mediapool.bg, България).
