Защо не бива да се прекалява с гъбите? Кои от тях са отровни? И как е редно да се съхраняват? Тук отговаряме на най-важните въпроси:

За мнозина брането на гъбите е като хазарта - така ги увлича. Намирането им пък може да е истинско изпитание. Но усилията си заслужават, особено в контекста на високите цени на този деликатес. Стига в търсенето да се влага достатъчно разум, който и в този случай, както и в много други, се базира основно на знанието.

Сведенията за инциденти с диви гъби не са рядкост, включително когато става дума за принципно опитни гъбари - ако по някаква причина се надценят и забравят колко голямо може да бъде коварството на гъбите. Именно то трябва непременно да е пред очите и в мисълта на тези, които са тръгнали да ги търсят, а ако следват само няколко прости правила, няма как да сбъркат, обяснява ARD.

Никакви ламели - само тръбички

Пред германската обществено-правна медия експертката по гъбите Дана Лафуенте, която е основала и училище за гъбари в Бранденбург, формулира един прост принцип: начинаещите не трябва да берат гъби с ламели, а само с тръбички. Така могат да бъдат сигурни, че няма да откъснат нищо смъртоносно. Сред гъбите с тръбички под шапките има такива, които могат да предизвикат например стомашно-чревно разстройство, но нито една от тях не е смъртоносна като мухоморките.

Те по правило имат бели ламели, респективно при всички гъби с такива ламели трябва да се внимава особено много. Те могат да бъдат сбъркани с печурките, които като съвсем млади също имат бели ламели, но с възрастта порозовяват, а по-късно стават кафяви, както се продават и в магазините, т.е. и при тях има начини за избягване на рисковете.

Дана Лафуенте подчертава, че гъбите с най-добри вкусови качества като манатарките имат именно тръбички под шапките и нито една от този вид гъби не е смъртоносно отровна. Затова точно тези гъби не носят сериозни рискове.

При гъбите с бели ламели трябва да се внимава много   Снимка: FABRICE COFFRINI/AFP

Митове и факти

За гъбите се носят най-различни легенди - като например, че ако ги сложиш във вряща вода със сребърна лъжица вътре и водата се оцвети, това е знак колко са отровни. Този „метод“ няма връзка с действителността, подчертава Дина Лафуенте пред ARD. Тя допълва, че няма нужда от опасения, ако си пипнал отровна гъба и след това изядеш ябълка или друг плод, който държиш в ръка - гъбите или парчетата от тях могат да отровят някого само при поглъщане.

Що се отнася до придобиването на знания, гъбарите могат да разчитат на литературата, донякъде на мобилни приложения, както и на различните групи, които вече съществуват в социалните мрежи - опознаването на гъбите не става без овладяване на характерните им белези. Междувременно съществуват и специализирани подкасти, посветени на гъбите, а в Германия по места има и квалифицирани консултанти, т.нар. гъбени вещици, на които могат да бъдат отнесени за проверка гъбите, по отношение на които липсва сигурност.

И НИКОГА - наистина никога, особено ако става дума за начинаещи гъбари - да не се ядат гъби, по отношение на които има и най-малкото съмнение, че могат да бъдат отровни.

Същевременно гъбарите не трябва непременно да се стъписват от факта, че някои гъби променят цвета си при откъсване. Лафуенте посочва, че тази реакция е принципно нормална в определени случаи и не е непременно свидетелство, че гъбите са отровни.

И при най-малкото съмнение, че една гъба е отровна, тя не трябва да се яде в никакъв случай.   Снимка: FABRICE COFFRINI/AFP

Защо не бива да се прекалява с гъбите

Експертката Лафуенте отбелязва и че за да бъдат правилно идентифицирани гъбите, трябва да се разглеждат цялостно - значение имат и шапката, и спорите, и пънчето. Оттам нататък е важно да не се прекалява с количествата, защото в Германия например на гъбарите могат да бъдат наложени солени глоби, ако са набрали по повече от един килограм на човек.

Трябва да се имат предвид и защитените видове, сред които номер едно са трюфелите, но и други по-луксозни видове, като например гъбите булки в България. Съществено е и това, че много видове гъби могат да бъдат „натоварени“ с тежки метали, с радиоактивност, която се дължи още на Чернобил, обяснява Дана Лафуенте пред ARD. Затова Германското дружество по микология съветва да не се ядат по повече от 250 грама седмично. Впрочем, това дружество съществува вече от над сто години. То е основано през 1921 година и обединява около 1400 души, признати официално за експерти по гъбите.

Ентусиастите гъбари са много  Снимка: FABRICE COFFRINI/AFP

Какво трябва да се знае за съхранението на гъбите?

Дана Лафуенте казва в отговор на този въпрос, че отношението към гъбите трябва да е като към суровото месо или рибата - веднага трябва да бъдат сложени в хладилник, където някои видове могат да се запазят и до три дни. Оттам нататък по-трайното съхранение на гъбите става във фризера, където е важно те да бъдат замразени поотделно, преди да бъдат събрани на едно място, за да не се слепват.

Впрочем, в Полша наричат гъбите „Месото на гората“ и там, както и в много други бивши социалистически страни гъбите са на много по-голяма почит, отколкото в Германия например. Според експертите това може да е свързано и с някогашните ниски доходи, налагащи търсене на алтернативни начини за прехрана. Както пише „Ди Цайт“: В години, в които реколтите са били оскъдни, мнозина с месеци са разчитали на гъбите за изхранване. В източноевропейската кухня ястията с гъби изобилстват, а в Полша традиционно се провежда и най-големият гъбен фестивал - „Светът на гъбите“.