Проектобюджетът на България за 2025 година ще е с 3% дефицит, обяви в деня след изборите пред журналисти в Министерски съвет служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова. Това стана след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което бяха обсъдени промените в данъчните закони за догодина.

Преди няколко седмици Петкова представи експертен анализ на ведомството си, от който излезе, че ако не се вземат никакви мерки и на база на действащото законодателство, разходите през 2025 г. биха надвишили приходите с 18 млрд. лв.

Свиването на този очертаващ се дефицит до 3% от БВП (около 6.5 млрд. лв.), както обещава Петкова, означава, че тя е намерила решение, чрез което да се вдигнат приходите и/или да се орежат разходи на обща стойност около 11 млрд. лв. До момента обаче подробности за намерения изход не се съобщават.

При това обещанието на вицепремиера е, че свиването на дефицита ще се случи без вдигане на основни данъци.

Този подход най-вероятно ще удовлетвори основните политически сили, защото повечето от тях настояват дефицитът задължително да е под 3% и не желаят вдигане на данъци.

„Не предлагаме промени в ставките на основните данъчни закони - Закона за ДДС, Закона за данъците на фирмите и на данъка върху доходите на физическите лица“, посочи Петкова.

Тя обеща да защити връщането на ставката на ДДС от 20% върху хляба и за дейността на ресторантьорите. Но това, така или иначе, е записано в закона и в момента, тъй като намалените ставки важат само до края на 2024 г. Годишният ефект от нормализирането на ставките е 400 млн. лв., съобщи министърът.

Внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент, както това ще стане и с промените в данъчните закони, каза още Людмила Петкова.

Проект на бюджет вече е обсъден със социални партньори и с Националното сдружение на общините в България, но предстоят и консултации с партиите, които ще влязат в парламента. Надявам се параметрите на проектобюджета да бъдат одобрени, поне в по-голямата си част, каза Петкова.

Вицепремиерът напомни, че правителството не може да внесе в Европейската комисия промени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) без санкция на парламента. Тя призова за бързо разглеждане на предложенията за промени в парламента, защото сроковете за изпълнение на проектите по него стават все по-кратки.

Социалните партньори подкрепиха повечето промени в данъчните закони, предаде БТА. Представителите на работодателските организации изразиха резерви относно декларирането на данни за дълготрайните материални активи и материални запаси на тримесечна база, натоварването на транспортните фирми със задължението да предават информация към Агенция „Митници“, както и относно въвеждане на санкция за юридическите лица при необявяване на данъчна информация към НАП.

От КНСБ заявиха, че подкрепят промените в данъчните закони, но са против философията на данъчно-осигурителната система в България, която натоварва по-бедните хора. От синдиката обявиха, че имат предложения за промени в данъците, с които приходите в бюджета ще се увеличат с 4.7 млрд. лева за една година. Предложенията включат вдигане на ставката на корпоративния данък от 10 на 15% и въвеждане на данък върху финансовите трансакции.