Никога положението не е било по-опасно. Но и никога изходът не е бил по-лесен: гласуване срещу опасността от самовластие на Делян Пеевски. Коментар от Евгений Дайнов:
В последните дни бяха преминати няколко граници, които може да се интерпретират като демонстрация на опасността, която тегне над България. Отделните случаи може и да изглеждат без връзка помежду си, но сочат в една и съща посока.
Политици с претенциите да бъдат победители на изборите въведоха откритата, лесно проверима лъжа като обичайно говорене. Бившият варненски кмет Портних не бил обвинен от Европейската прокуратура. Проверката, че е бил и е, отнема по-малко от три секунди. И въпреки това тази лъжа шестваше из медиите.
Междувременно, пак във Варна - сякаш все повече имаща поведението на Варненская народная республика въпреки надмощието на ПП-ДБ в местната власт - полиция и прокуратура привикват хора, купили си билет за филм. А в национален мащаб всички органи на реда, начело с МВР, категорично отказват да проверяват купуването на гласове за „момчето“, макар вече да се говори, че към момента са напазарувани 200 000 такива гласа.
Целта на мероприятията
Целта на тези мероприятия е очевидна. Там, където няма истина, никой не може да противостои на силата. Тя, силата, става единственият регулатор на обществените вярвания. Там, където правоналагащите органи видимо, публично и с огромно удоволствие отказват да спазват закона - там силата се превръща в регулатор и на всички обществени отношения. Щом Апелативният съд публично заяви, че не признава Конституцията (в случая със задържането на Джейхан Ибрямов), това е сигнал, че и съдът вече не е преграда пред своеволието на властта. А щом полицаи и прокурори привикват зрители на филм - това е сигнал, че задаващото се управление на силата ще бъде цялостно, жестоко и напълно безогледно.
Когато цялата власт бъде дадена на Делян Пеевски - а целият държавен апарат сякаш се подготвя да му я даде, никой в нищо повече няма да е сигурен и затова всеки един, във всеки момент, ще може да бъде арестуван. Пример е отново Джейхан Ибрямов. Ние никога няма да разберем дали той е вършил нещо незаконно. Ако, когато започне делото, съдията го изхвърли като недопустимо - както следва да направи поради закононарушенията в предсъдебната фаза, ние няма да разберем къде е съгрешил Ибрямов. Ако съдията допусне делото, ние пак няма да знаем това, тъй като в този случай съдията ще се е саморазкрил като слуга на „феномена“, а не служител на закона. И ще знаем, че ще отсъжда не според доказателства, а според заповеди по телефона.
В този хаос на Пеевски ще му трябва единствено да инжектира малко паника, за да стане пълноценен самодържец. Това може да бъде постигнато с публичния арест на стотина по-видни демократични фигури. И в момента се репетира както със задържането на Ибрямов, така и с натиска върху зрителите на филм във Варна. Подобни арести ще задействат страха на българите, а те, както знаем, са страхливи по природа. Ако към тази картина добавим и някаква репресия върху известни журналисти, каквато в момента се репетира върху Мария Цънцарова, то самовластието може да стане пълноценно още преди Коледа.
Изходът
Преувеличавам, ще кажете, няма да се стигне чак дотам. Искам само да ви напомня с каква лекота в рамките на 24 часа правителствата на Грузия и на Северна Македония затръшнаха вратата към Европа. Такива пропадания могат да се случват внезапно и с небрежна лекота. А и: погледнете внимателно Пеевски. Чуйте го. И се запитайте: кому ще мъсти, когато, макар да има цялата власт в България, нито американците, нито англичаните ще свалят санкциите, които са му наложили? Ще мъсти вероятно на онези, които са най-близо - на българите.
Никога положението не е било по-опасно. Но и никога изходът от кризата не е бил по-лесен: гласуване срещу опасността от самовластие на Делян Славчев Пеевски. И, разбира се - не много, само малко, съвсем мъничко от онова мъжество, което е било характерно за поколенията на Раковски и Левски.
Страхът днес е най-лесният начин да се окажете зад решетките утре.
