Вредните селскостопански практики остават най-сериозният проблем пред качеството на водата, сочи доклад

Водните ресурси на континента са подложени на сериозен натиск, като от 2009 г. насам не е постигнат значителен напредък, показва доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), цитиран от международната природозащитна организация WWF.

Авторите на изследването подчертават, че в Европа:

•     по-малко от 40% от повърхностните води, като реки и езера, се определят като здрави към настоящия момент;
•     близо 1/4 от подземните водни обекти не са в добро химично състояние, въпреки че осигуряват почти две трети от нашата питейна вода;
•     под 30% от реките, езерата и крайбрежните води отговарят на стандартите за допустимо замърсяване, определени от Рамковата директива за водите.

Вредните селскостопански практики, особено интензивното използване на хранителни вещества и пестициди, продължават да бъдат най-сериозния проблем пред качеството на водата. Натискът от дифузно замърсяване от селското стопанство засяга 32% от подземните и 29% от повърхностните води. Сред останалите причини за лошото състояние на сладководните екосистеми се открояват също и химическото замърсяване от въглищните електроцентрали, както и промените в реките, предизвикани от изграждането на язовирни стени и изправянето на речните корита.

„Влошаващото се състояние на водите в Европа показва, че години наред държавите-членки не успяват да се справят с водната криза. Рамковата директива е в сила вече над две десетилетия. Нейните цели обаче остават до голяма степен неизпълнени, тъй като националните правителства не приемат изискванията ѝ на сериозно. За съжаление, даже има силни призиви за отслабване на стандартите на директивата, за да се улеснят дейности по вредните проекти. И това се случва във време когато наистина се нуждаем от безкомпромисна защитата на нашите водни ресурси“, коментира Клер Бафе от офиса на WWF за Европейски политики в Брюксел.

Освен че подчертава мащабите на кризата, докладът обръща внимание и на последиците, пред които всички ние ще се изправим, ако не вземем спешни мерки сега. Също така обаче той показва и добрия пример на Естония, която работи по възстановяването на 3300 км реки чрез премахване на язовирни стени и прегради и по този начин стабилизира популации от 32 вида.

„Докладът го казва много ясно и категорично: водата в Европа е в сериозен риск. За съжаление, в него не са анализирани данните от нашата страна, защото България сериозно закъсня с подготовката на Плановете за управление на речните басейни и изпусна сроковете, определени от Рамковата директива за водите. Този факт идва да потвърди и другия извод – националните правителства все още не се отнасят с необходимото внимание и не приоритизират този критично важен за бъдещето на хората и екосистемите ресурс. Голяма част от мерките за опазване на водите, предвидени в тези Планове за управление, остават нефинансирани и неизпълнени. Това с особена сила важи за т.нар. „зелени мерки“, които целят опазване на водните ресурси чрез природно-базирани решения“, разказва Стоян Михов, ръководител програма „Води“ във WWF.

Докладът подчертава и цената, която ние, като граждани на Европейския съюз, ще трябва да платим заради бездействието на правителствата. Според последното проучване на Евробарометър 78% от европейците искат ЕС да направи повече за справяне със замърсяването на водите. Затова коалицията от неправителствените организации Living Rivers Europe призовава държавите-членки да ускорят прилагането на Рамковата директива и да интегрират защитата на водните ресурси и екосистеми във всички свои политики.