Кръвният здравец (лат. Geranium sanguineum) е многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата са изправени, 15-60 cm високи, възходящи, до полегнали, често разклонени, покрити с дълги, прости, разперени власинки. Приосновните листа са закрепени на 1,5-8 cm дълга дръжка, 5-7 делни. Стъблените листа са срещуположно разположени, с 1-5 cm дълги дръжки. Цветовете са единично разположени на съчленена дръжка дълга 5-15 cm, излизаща от пазвите на листата. Цъфти през месеците май – август.
Среща се предимно по сухи, тревисти, каменисти и храсталачни места из цялата страна.
Името на рода произлиза от гръцкото γέρανος („géranos“), което означава „жерав“. Идва от външния вид на плодовата капсула. Специфичното латинско наименование „sanguineum“ се отнася до червения цвят, който обагря листата през есента.
На английски билката се нарича „Cranesbill“. В България може да го срещнете и под имената: „Жива трева“, „Щъркулянче“.
Действие и приложение. Индианците в Северна Америка са използвали здравеца като основно лечебно растение от най-ранната си история. Те са лекували с него дизентерия и диария. Използвал се е за промиване на очите, а коренът на прах, често смесен с други билки, е бил използван като компрес върху рани и подути крака.
Танините в растението действат като естествено стягащо средство за намаляване на възпаления и раздразнения, свързани с кожни заболявания. Също така, Кръвният здравец е и диуретично, кръвоспиращо, имуностимулиращо и тонизиращо средство.
Здравецът има благотворно въздействие върху кръвотворната функция на костния мозък, стимулирайки производството на еритроцити. Това го прави особено подходящ за използване при анемия, обилна менструация и кръвотечения.
По-рядко употребата на билката е за лечение на очни заболявания, като конюнктивит и умерено раздразнение на ретината. Подходящ е за използване при диабет като възможно естествено лечение за проблеми със зрението.
Съвременната билкова медицина използва кръвния здравец при синдром на раздразнените черва (IBS), диария (особено при деца и възрастни хора), дизентерия, стомашно-чревен катар, язви, колит, както и хемороиди.
Кръвният здравец притежава хемостатични свойства и може да действа като агент за спиране на вътрешни кръвоизливи.
Освен това, билката се използва при хемоптиза (изхвърляне на кръв или кървава слуз),
хематурия (наличие на кръв в урината) и обилно менструално кървене и външно за спиране на кървенето и заздравяване на рани.
Външно може да се използва при кръвотечение от носа, поради стягащите си свойства, спомага за по-бързо спиране на кръвотечението. Също и при кожни проблеми – различни възпаления, циреи.
Здравецът е част от фолклора на българите. Расте в градините на повечето домове. Вярва се, че той носи здраве на цялото семейство. По Гергьовден се закача китка здравец на вратите на дома и оградите на кошарите за здраве и плодородие.
Химичен състав. Билката съдържа етерично масло (със съдържание на герамицин около 65%), 15% танини (главно катехини), флавоноиди, куркумен, бормеол, алкохоли, кетони, рутин (мощен антиоксидант). Листата съдържат витамин С и провитамин А.
Дрога. С лечебни цели се употребяват корена и коренищата от кръвен здравец. Корените и коренищата на добре развити растения се изкопават с копач. Изтръскват се от пръстта и се изрязват надземните части.
Времето за събиране на корени от кръвен здравец е есента (септември-октомври) след разпадане на плодовете, узряване на семената и отмиране на надземните части.
