Стотици хиляди умират заради замърсяването с азотен диоксид всяка година. В градове като София този проблем се прикрива и на хартия не съществува.

От Витоша на север на теория се открива красива гледка към София. На практика българската столица често е обвита в гъст смог. Основна вина за това носят хилядите стари дизелови автомобили, които отделят огромни количества мръсни и токсични изгорели газове.

Към този замърсител през зимата се прибавя и още един - димът от печките за отопление на твърдо гориво, които изгарят въглища и отпадъци. Всичко това превръща София в един от европейските градове с най-мръсен въздух.

Официално обаче този проблем не съществува. Измерваните стойности на токсичните азотни диоксиди (NO₂) в повечето случаи не надвишават разрешените в ЕС най-много 40 микрограма на кубичен метър въздух. Това означава, че на хартия замърсяването на въздуха в София е в рамките на допустимото.

Актуална публикация на „За Земята“ от 8 октомври обаче показва, че властите умишлено прикриват какво е състоянието на въздуха. Това е така, защото качеството на въздуха в София се измерва на места, където не се отчита истинската степен на замърсяване.

Една от официалните измервателни станции например е разположена в двора на НИМХ, който е „на практика парк“, на 65 метра от главен път. „Тези измервателни станции от години предоставят данни, за да се гарантира, че София уж спазва законовите ограничения за азотен диоксид“, казва Ивайло Хлебаров от „За Земята“. Измерванията, извършени от организацията на оживени пътища и кръстовища в града, показват почти два пъти по-високи стойности от официално обявените.

Прикриването на замърсяването на въздуха от страна на властите „граничи с престъпление срещу общественото здраве“, смятат от организацията.  

„За Земята“ също проверяват качеството на въздуха в СофияСнимка: Petar S. Stoyanov/Za Zemiata

София не е изолиран случай

Българската столица обаче не е единичен случай. Степента на замърсяване на въздуха системно се прикрива в редица европейски страни - освен в България, и в Унгария, Чехия, Словакия, Косово и Румъния. Това се потвърждава от резултатите от измерванията на седем природозащитни организации, извършени в 64 населени места от 2022 до 2024 г. Те са показали значително по-високи нива на NO₂ от посочените от властите. На 55 места са измерени и концентрации на азотни диоксиди, значително по-високи от задължителната средногодишна пределно допустима стойност на ЕС от 40 микрограма на кубичен метър, която е в сила от повече от 14 години.

В столицата на Косово Прищина например, официално измерените стойности са най-малко два пъти по-ниски от тези, отчетени от на природозащитници. В София те са с 47% по-ниски, в Будапеща - с 43%, в Братислава - с 27% по-ниски, а в Букурещ - с 24% по-ниски от измерванията на природозащитните организации.

Източна Европа е залята от мръсни стари дизели

Емисиите на азотни диоксиди се дължат главно на дизелови автомобили, които не пречистват достатъчно отработените газове. В някои случаи производителите на автомобили са извършвали масови измами в продължение на години - както стана ясно от скандала, разразил се през 2015 г. и тръгнал първо от Фолксваген. Същата порочна практика по-късно бе установена и при други производители на автомобили. Всъщност дизеловите автомобили, продавани като нови до 2020 г., не отговарят на ограниченията на ЕС и все още не са преоборудвани от производителите.

По-старите дизелови автомобили отделят средно около пет пъти повече азотни диоксиди от пределно допустимите стойности, определени от ЕС. Това засяга най-вече гражданите на Централна и Югоизточна Европа, тъй като по пътищата там се движат особено голям брой стари дизелови автомобили.

Да вземем за пример косовската столица: „Качеството на въздуха в Прищина е жертва на масовото използване на дизелови автомобили, което води до нива на NO₂, които надвишават допустимите стойности на СЗО и ЕС“, казва Арбен Лила от здравната и природозащитна организация Kosovo Advocacy & Development Centre.

Старите дизелови автомобили и горенето на въглища и гуми са сред основните причинители на замърсяване  Снимка: Jens Kalaene/dpa/picture-alliance

Държавите са длъжни да защитават здравето на гражданите си

Азотният диоксид е токсичен дразнещ газ. Той може да увреди клетките на белите дробове и други органи, да предизвика възпалителни процеси в организма, диабет и да увеличи риска от сърдечносъдови заболявания като инфаркт. Според оценки на Европейската агенция за околна среда около 140 000 души в ЕС умират всяка година в резултат на замърсяването на въздуха, причинено от азотен диоксид.

Граничните стойности за азотен диоксид във въздуха са определени с цел защита на населението. От 2021 година новата препоръчителна стойност на Световната здравна организация (СЗО) вече е десет микрограма NO₂ на кубичен метър въздух. Преди тя беше 40 микрограма NO₂ на кубичен метър въздух. Тази максимална стойност продължава да е актуална за страните от ЕС.

Държавите членки са длъжни да следят за спазването на качеството на въздуха и да докладват актуалните данни на органите на ЕС. Ако пределно допустимата стойност от 40 микрограма NO₂ бъде превишена, те трябва да предприемат мерки за намаляване на емисиите, за да защитят своите граждани.

С решение на Европейския парламент беше прието, че през 2030 г. пределно допустимата стойност ще падне наполовина спрямо сегашната - до 20 микрограма NO₂ на кубичен метър въздух.

ЕС знае за проблема, но топката е в държавите членки

Европейската комисия (ЕК) знае, че природозащитните организации в някои държави са установили по-високи концентрации на NO₂ във въздуха от официално обявените, става ясно от отговор на Комисията на запитване на ДВ. От пресслужбата на ЕК уверяват, че заедно с Европейската агенция по околна среда се полагат усилия за поставяне на официални измервателни уреди на местата с „най-високи концентрации на замърсители на въздуха“, както и за изясняване на „причините за несъответствията“.

Отговорност за коректните резултати от измерванията обаче носят държавите членки. „Те разполагат с подходящи средства за решаване на проблема, ако опасенията се окажат основателни“, подчертава говорител на Комисията.

В България, казва Ивайло Хлебаров от „За Земята“, властите все още не са реагирали публично на разкритията, направени от неговата организация. „В някои случаи, когато сме ги конфронтирали с проблема, те са изразявали съмнение в измерените от нас референтни стойности“, казва Хлебаров. „Властите изглежда смятат, че винаги са прави. Но това често не е така. Трябва да бъдат по-отворени. Ако обаче липсва политическа воля, тогава единственото, което можем да направим, е да засилим натиска“, казва още българският природозащитник.