„Момичето с перлената обица“ на Йохан Вермеер е една от най-популярните картини в света - и сега учените смятат, че знаят защо, след като са измерили как реагира мозъкът, когато се гледа творбата.

Музеят „Маурицхаус“ в Хага, в който се съхранява шедьовърът от XVII в., възлага на невробиолози да измерят работата на мозъка по време на разглеждането на този портрет и други известни произведения.

Те откриват, че зрителят е в плен на особен неврологичен феномен, наречен от тях „Устойчива примка на вниманието“, който според тях е уникален за „Момичето с перлената обица“.

Погледът на зрителя автоматично се привлича първо към окото на момичето, след това надолу към устата ѝ, после към перлата, после обратно към окото - и така непрекъснато.

Кредит: Mauritshuis

Това налага да гледаме картината по-дълго от другите, обяснява Мартин де Муник (Martin de Munnik) от изследователската компания Neurensics, провела проучването.

„Трябва да обръщате внимание, независимо дали искате или не. Трябва да я обичате, независимо дали искате, или не“, коментира изследователят.

Чрез измерване на мозъчните вълни учените откриват също така, че прекунеусът - частта от мозъка, управляваща съзнанието и личната идентичност, е най-стимулирана.

Де Муник разказва, че това е първото известно изследване, в което се използват ЕЕГ и ЯМР апарати за сканиране на мозъка, за да се измери неврологичната реакция на произведения на изкуството.

„Колкото по-дълго гледате някого, толкова по-красив или по-привлекателен изглежда той“, отбеляза експертът, което обяснява и популярността на творбата на холандския майстор.

„Защо тази картина ви е близка, а другите картини - не? Заради това специално нещо, което има."
Мозъкът не лъже

Учените също така сравняват неврологичната реакция при разглеждане на истинската картина в музея и при среща с репродукция.

Те установяват, че емоционалната реакция, изпитвана от зрителя, е десет пъти по-силна при оригинала, отколкото при постерите.

За да проведат тестовете, учените прикрепват устройство за проследяване на очите и шапка за проследяване на мозъчните вълни на 10 участници, на които са показани истински картини, но и репродукции.

Това показва колко е важно да се гледа оригинално изкуство, отбелязва директорът на „Маурицхаус“ Мартине Госелинк (Martine Gosselink).

„Изключително важно са заниманията с изкуство, независимо дали става въпрос за фотография, танц или стари майстори от XVII в.", заявява Госелинк.

„Това е важно и наистина помага да се развие мозъкът ни... Мозъкът не лъже“, добавя тя.

Вермеер често привлича вниманието върху едно място в творбите си, като околните детайли са по-размити, обяснява тя.

В „Момичето с перлената обица“ обаче има три такива фокусни точки - окото, устата и перлата - и според Госелинк това отличава творбата от другите картини на Вермеер.

„Тук виждаме някой, който наистина ви гледа, докато на всички други картини на Вермеер виждате някой, който пише или прави някаква работа с ръце, или човек, зает с нещо“, обяснява тя.

„Но именно това е голямата разлика при това момиче. Тя ви гледа."

Според Де Мюнник би било интересно да се направят подобни изследвания и на други известни картини, като „Мона Лиза“ на Да Винчи например.

Директорът на „Маурицхаус“ Госелинк намеква за приятелско съперничество между двете велики творби.

„Хората понякога наричат (Момичето с перлената обица) Мона Лиза на Севера, но аз мисля, че времената се променят, така че може би Мона Лиза е Момичето на Юга“, шегува се тя.

Източник:

Scientists unlock secret of 'Girl With Pearl Earring', AFP

Mauritshuis presents results of neuro research, Mauritshuis