Победата на бившия президент със сигурност ще активизира още повече популистките партии в блока и ще насърчи нормализирането им - подобно на това в САЩ

Европа е преследвана - преследва я призракът на бившия американски президент Доналд Тръмп. Това знаем.

Но това, което ме порази най-много през последните три седмици, пътувайки из континента, беше не толкова изразеното безпокойство за икономическите последици и последиците за сигурността от евентуална победа на Тръмп, а по-скоро какво би означавало завръщането му за европейската политика.

В сравнение с началото на годината повечето европейци изглежда най-накрая са осъзнали какво би означавало едно президентство на Тръмп за благосъстоянието на континента. Повечето от тях смятат, че подкрепата на САЩ за Украйна ще бъде отслабена и че продължаващата подкрепа на САЩ за НАТО ще бъде под въпрос. Широко разпространено е и разбирането, че Тръмп ще започне кампания на икономически национализъм, основана на мита, протекционизъм и изключване на пазара, което несъмнено ще навреди на икономиките им.

Затова през последните няколко месеца те изготвят планове, чиято цел е да „предпазят от Тръмп“ европейските институции и политики, като наблягат на необходимостта Европа да харчи повече за отбрана, производство на оръжие и военни способности. Говори се много и за по-геостратегически подход към икономическата политика - не само спрямо Китай, но и в случай на все по-едностранчиви и протекционистични действия от страна на САЩ.

Всички тук осъзнават, че последиците от президентството на Тръмп ще бъдат големи, но се засилва усещането, че Европа с 450 млн. души население може да се справи с тези последици. Освен може би, когато става въпрос за вътрешната политика.

Истината е, че втора победа на Тръмп би имала дълбоко въздействие върху националната политика в Европа, като вероятно ще даде тласък на крайно десните популистки партии и движения, които приемат същите нелиберални политики, които Тръмп и неговото движение „Да направим Америка отново велика“ отстояват от години.

Европа не пропусна, че когато вицепрезидентът на САЩ Камала Харис заяви, че „световните лидери се смеят на Доналд Тръмп“ по време на телевизионния президентски дебат този месец, Тръмп изтъкна силната подкрепа, която е получил от унгарския министър-председател Виктор Орбан: „Един от най-уважаваните мъже, наричат го силен човек“, каза той. Орбан, твърди бившият президент, реципрочно обяви, че „най-уважаваният, най-заплашваният човек е Доналд Тръмп“.

Унгарският лидер също едва ли е сам в това отношение. Нелибералните лидери и партии в цяла Европа виждат в Тръмп и неговото движение примери за подражание, а не за страх. От германския Бьорн Хьоке и партията „Алтернатива за Германия“ до нидерландския Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата, френския опозиционен лидер Марин льо Пен и нейната партия „Национален сбор“ (RN) и италианския министър-председател Джорджа Мелони и нейната партия „Братя на Италия“ - за тях Тръмп олицетворява успешния лидер в съвременното общество.

Центристките европейски сили вече разчитат на подкрепата на крайната десница, за да спечелят или запазят властта си в твърде много страни: Крайнодесните партии влязоха в коалиционни правителства в седем държави от ЕС - Хърватия, Чехия, Финландия, Унгария, Италия, Нидерландия и Словакия. Освен това сегашното шведско правителство зависи от помощта на крайната десница, а новото дясноцентристко правителство на Франция ще може да управлява само с мълчаливата подкрепа на РН.

Всички тези крайно десни партии споделят ключови гледни точки с Тръмп и движението му: Те са националистически и антиимигрантски настроени; в една или друга степен са проруски настроени и - с изключение на Мелони - се противопоставят на подкрепата за Украйна; те обвиняват за икономическите и обществените проблеми други, като чужденци, цветнокожи, нехристияни или използват други козове; те са скептици на ЕС и в някои случаи са против НАТО. Освен това политиката им е подчертано нелиберална, насочена към потискане на независимите медии, доминиране в съдебната система и контрол върху централната банка.

И това дори преди евентуалната победа на Тръмп. Една негова победа със сигурност ще активизира още повече тези партии и ще насърчи нормализирането им - подобно на това, което стана в САЩ.

Наистина ли е далеч от истината, че може да видим новото френско правителство да сключва сделки с РН, за да остане на власт, дори ако това означава да предприеме по-нелиберални политики? Толкова ли е немислимо, че един победоносен Християндемократически съюз в Германия не би отказал подкрепа на „Алтернатива за Германия“, ако това означава да изключи сегашните управляващи партии от властта? Или че Мелони ще бъде силно изкушена да се сближи с президента на САЩ, дори ако това означава да заеме по-скептична позиция спрямо Украйна и ЕС?

Мнозина от нас ще оплакват края на глобалното лидерство на Америка, което победата на Тръмп несъмнено ще означава. Но има и много други, които биха видели в тази победа подновяване на американското лидерство - макар и коренно различно от това, което светът е виждал от 1945 г. насам.

Президентските избори в САЩ може и да се решават от американските гласоподаватели, но те имат глобални последици. Това със сигурност важи и за предстоящия ноември, когато може би ще бъде най-важната надпревара от 1860 г. насам, с далечни последици за демокрацията като цяло.

*Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, е главен изпълнителен директор на Чикагския съвет по глобални въпроси и водещ на седмичния подкаст „World Review with Ivo Daalder“. Той е автор на рубриката „Отвъд езерото“ на POLITICO.