Земята и цялата Слънчева система може да са преминали през два плътни междузвездни облака, причинявайки глобално разпространение сребристи облаци, които може да са довели до ледников период.
Екип изследователи наскоро изчисли, че събитието се е случило преди 7 милиона години и то би компресирало хелиосферата, излагайки Земята на междузвездната среда.
Междузвездните облаци са огромни области от газ и прах, разположени между звездите в галактиките. Те са съставени предимно от водород и малко хелий и микроелементи от по-тежки елементи. Те са ключова част от жизнения цикъл на звездите, осигуряващи материалите за образуването на нови звезди, а след като умрат звездите, те засяват облаци с елементи за следващото поколение звезди. Облаците се различават значително по размер, плътност и местоположение и са важна част от еволюцията на галактиката.
Илюстрация с пояснения за междузвездната среда. Слънчевата гравитационна леща маркира точката, в която космически кораб в междузвездното пространство може да използва нашето слънце като гигантска леща, позволяваща увеличени близки планове на планети, обикалящи около други звезди. Кредит: Charles Carter/Keck Institute for Space Studies
Земята прави пълна обиколка около центъра на Галактиката за около 250 милиона години със скорост от 828 000 километра в час. В момента Слънчевата система се намира в ръкава Орион, един от спиралните ръкави на нашата Галактика. По време на пътуването Земята преминава през различни региони, срещайки звезди и различна плътност на междузвездната среда. Нашата планета изпитва гравитационни взаимодействия с близките звезди и мъглявини, понякога участвайки във фини взаимодействия с тях. Независимо от това грандиозно пътешествие, звездите на нашата Галактика остават относително непроменени през целия човешки живот.
Млечният път е спирална галактика с няколко изпъкнали ръкава, съдържащи звездни ясли, обвити в розови облаци от водороден газ. Слънцето е показано близо до дъното в Шпората на Орион - част от ръкава Орион. Кредит: NASA
Екип астрономи, назначен от Джес Милър (Jess A. Miller) от катедрата по астрономия на Бостънския университет, проследи пътя на Слънцето назад във времето. По този начин изследователите са идентифицирали два случая, когато Земята и Слънчевата система са преминали през два плътни междузвездни облака. Едно от пресичанията се е случило преди 2 милиона години, другото преди 7 милиона години. Изследвайки свойствата на облаците, екипът твърди, че облаците са достатъчно плътни, за да могат да компресират слънчевия вятър в орбитата на Земята.
Слънчевият вятър е постоянен поток от заредени частици, предимно електрони и протони, които се излъчват от горния слой на слънчевата атмосфера, короната. Частиците преминават през Слънчевата система със скорости между 400 и 800 километра в секунда. Краят на нашата Слънчева система се определя като точката, където слънчевият вятър се слива с междузвездната среда.
Композитно изображение, съставено от повърхността на Слънцето, короната и цифрово добавени коронални контури, изобразени от Андрю Маккарти. Кредит: Andrew McCarthy
Предишни екипи са анализирали събития, свързани с изменението на климата, дължащи се на тези междузвездни среди с подобни констатации. Глобалното охлаждане е резултат от задействането на ледников период. Проучването на Милър и екипа преразглежда тази тема, използвайки модерни технологии и процеси.
Екипът установява, че взаимодействията наистина са изиграли роля в промените в атмосферата на Земята. Те откриват, че нивата на водород в горните слоеве на атмосферата биха се увеличили значително.
Новопридобитият водород ще бъде преобразуван във водни молекули в ниските слоеве на атмосферата и ще доведе до намаляване на нивата на озон в мезосферата. Тези процеси биха довели до появата на глобални сребристи облаци в мезосферата. Те може да не са били постоянни, но е било достатъчно да са блокирали 7% от слънчевата светлина да достигне Земята, за да се потопи нашата планета в ледников период.
Сребристи облаци над Упсала, Швеция. Кредит: Wikimedia Commons
Справка: Earth’s mesosphere during possible encounters with massive interstellar clouds 2 and 7 million years ago; Jesse A. Miller, Merav Opher, Maria Hatzaki, Kyriakoula Papachristopoulou and Brian C. Thomas; https://arxiv.org/pdf/2409.06832
Източник: What Happens to the Climate When Earth Passes Through Interstellar Clouds?, MARK THOMPSON, Universe today
