Преди хиляди години Сахара не е била сухa пясъчна пустиня, каквато я познаваме днес – била е зелена и влажна. А на платото Гилф Кебир, което се простира от югозападен Египет до югоизточна Либия, се намира „пещерата на плувците“, в която има серия от скални рисунки, изобразяващи група плуващи хора.
Това е още едно доказателство, че този район някога е бил осеян с водни басейни не винаги е бил безплодна пустиня.
През 1926 г. отдалеченият район е картографиран от унгарския картограф Ласло Алмаши (László Almásy), който се натъква на две една до друга плитки пещери, украсени със стотици скални рисунки на животни и хора, включително отпечатъци от ръце.
Но за изследователите се откроява един набор от рисунки: двама души с разперени ръце и крака, сякаш плуват.
Смята се, че са създадени още преди 10 000 години в началото на Африканския влажен период, когато Сахара е била значително по-зелена и влажна, отколкото е днес.
Сахара се е превърнала в пустиня преди около 5 милиона години, в началото на плиоцена, след което влажността на климата претърпявапоредица колебания. Съвременният сух климат продължава около 10 хиляди години. Значителни отклонения от нормалните условия се наблюдават от 16-17 век, когато Европа претърпява т. нар. малък ледников период. По това време валежите се увеличават значително по тропическата граница, в самата пустиня и, вероятно, в нейните северни райони. През 19 век климатичните условия се връщат към сегашните.
Още изображения в пещерата на плувците. Кредит: Wikimedia Commons
Алмаши посвещава глава на пещерата в своята книга от 1934 г. „Непознатата Сахара“. В него той предполага, че сцените на плуване са реални изображения и че художниците са нарисували реалистично заобикалящата ги среда и че е имало климатична промяна, правейки я по-суха. Тази теория е била толкова ревилюционна по това време, че неговият първи редактор добава няколко бележки под линия, за да стане ясно, че той не споделя това мнение. През 2007 г. друг изследовател открива древно мегаезеро (30 750 км²), заровено под пясъка на Великата Сахара в района на Северен Дарфур, Судан.
По-късно учените, които са провеждали изследвания в района, са направили временна връзка между предполагаемите плуващи хора и две древни езера, които са на около 200 км южно от пещерата. Съвременни изследователи като Андраш Зборай обаче се съмняват дали фигурите плуват или не. Той смята, че рисунките са „ясно символични...с неизвестно значение“. Други изследователи като немския етнолог Ханс Ротерт, който се занимава с изследване на скалното изкуство в Северна Африка и Близкия изток, е първият, който тълкува тези рисунки като рисунки на починали хора.
Пещерата се споменава в романа на Майкъл Ондатджи „Английският пациент“. Филмовата адаптация има сцена в нея, която има ръководство, описващо на родния му език на Алмаши, който е изобразен като герой както в романа, така и във филма.
Източник: Cave of Swimmers: 9,000-year-old rock art of people swimming in what's now the arid Sahara, Jennifer Nalewicki, Live Science
