Израелските шпиони от десетилетия използват телефоните - и техните технологични наследници - за проследяване, наблюдение и дори за убийство на своите врагове.
 Още през 1972 г., като част от отмъщението си към Организацията за освобождение на Палестина за убийството на 11 израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен, оперативните работници на Мосад подменят мраморната основа на телефона, използван от Махмуд Хамшари, представител на ООП в Париж, във френския му апартамент.

На 8 декември, когато той вдига телефона, намиращ се наблизо израелски екип взривява дистанционно експлозивите, поставени в репликата на основата. Хамшари губи крака си и по-късно умира.

През 1996 г. израелската агенция за вътрешна сигурност „Шин Бет“ успява да измами Яхя Айяш, опитен бомбаджия от „Хамас“, отговорен за убийството на десетки израелци, да приеме обаждане от баща си по мобилен телефон Motorola Alpha, внесен в Газа от палестински сътрудник.

В телефона са скрити около 50 грама експлозиви - достатъчно, за да убият всеки, който държи телефона до ухото си. И двата случая сега са част от израелската шпионска легенда.
Сред бившите служители на разузнаването тези случаи се смятат за успешни като по учебник, тъй като телефоните са послужили за няколко важни цели: мониторинг и наблюдение на целта преди убийството, идентифициране и потвърждаване на самоличността на целта по време на убийството и накрая - създаване на възможност за използване на малки взривни устройства, които са убили само Айяш и Хамшари.

След като във вторник следобед стотици пейджъри внезапно избухнаха в цял Ливан, подозренията веднага се насочиха към Израел - единствената регионална сила, разполагаща с шпионска мрежа, способна да осъществи такава дръзка, сложна и координирана атака.

„Хизбула“, бойната групировка, много от чиито устройства бяха взривени при нападението, заяви, че „държим израелския враг напълно отговорен“.

Израелските военни отказаха да коментират нападението, въпреки че във вторник вечерта министър-председателят Бенямин Нетаняху се консултира с висшите си ръководители по сигурността след взривовете, при които загинаха най-малко девет души, включително едно дете, и бяха ранени повече от 2700 души.

Ливанската войнствена групировка се е насочила към пейджърите, за да избегне израелското наблюдение, след като лидерът на „Хизбула“ Хасан Насрала публично призова своите бойци да се откажат от смартфоните си, тъй като Израел засили атаките срещу нейните командири по време на почти едногодишните интензивни сблъсъци.
Без GPS възможности, без микрофони или камери и с много ограничена възможност за текстови съобщения, пейджърите - поне на теория - имат по-малка „повърхност за атака“ от смартфоните, което ги прави по-трудни за хакване.

Изглежда, че „Хизбула“ ги е предпочела поради същата простота: те събират много малко данни, които могат да бъдат използвани от израелското военно разузнаване.

Но изглежда не са разчитали на възможността малките устройства, които обикновено се захранват с единични батерии АА или ААА, а при най-новите модели - с литиеви, да бъдат накарани да се взривят.

Много от експлозиите бяха заснети от камерите за видеонаблюдение, докато мишените се движеха в ритъма на ежедневието в супермаркети или се разхождаха из южната част на Бейрут.

Според съобщения в местните медии и видеоклипове, публикувани в социалните мрежи, те са били предшествани или от съобщение, или от звуков сигнал, който е накарал мнозина да извадят старите комуникационни устройства, за да погледнат LCD екраните им.
Двама бивши израелски служители, и двамата с опит в хакването на комуникационните и други операции на враговете на страната, заявиха пред „Файненшъл Таймс“, че пейджърите обикновено нямат достатъчно големи батерии, за да бъдат принудени да се взривят с достатъчна интензивност, за да причинят нараняванията, които се виждат на видеоклиповете, публикувани от болниците в Бейрут.

На много от ранените във видеоклиповете им липсват пръсти и имат наранявания по лицето, а други кървят обилно от горната част на бедрата си - близо до местата, където обикновено са джобовете на панталоните - и в някои случаи на корема.

И двамата бивши служители заявиха, че няма достатъчно публично достъпни доказателства, за да се потвърди как точно са били извършени и координирани детонациите.

Те заявиха, че съществуват две очевидни възможности: кибератака, при която зловреден софтуер принуждава литиевата батерия на пейджъра да прегрее и след това да се взриви, или намеса, известна като „атака по веригата на доставки“, при която пратка с пейджъри, пътуваща за Ливан, може да е била прехваната и във всяко устройство тайно да е било поставено малко количество експлозив.

Предвид малкия размер на експлозиите и двамата бивши служители заявиха, че кибератаката изглежда вероятна, макар и технически сложна.
„Не е лесно, но може да се направи с едно устройство от разстояние и дори тогава не можеш да си сигурен дали то ще се запали или наистина ще се взриви“, каза един от бившите служители. „Но да го направите едновременно със стотици устройства? Това би било невероятна сложност."

Тъй като „Хизбула“ се отказа от смартфоните, доставката на технология, която до голяма степен е остаряла в началото на 2000 г., би изисквала внос на големи партиди пейджъри в Ливан.

Но да се направи така, че те да работят ефективно в съществуващите мобилни телефонни мрежи, би било сравнително лесно - казва един от израелските бивши служители.

Дори и днес съществува малък пазар за пейджъри в индустриите, където служителите трябва да получават кратки текстови съобщения - от болници до ресторанти и складове за сортиране на поща.

Макар че самите текстови съобщения могат много лесно да бъдат прехванати от израелското разузнаване, истинското им предназначение може да бъде прикрито чрез използване на кодове или предварително уговорени сигнали, което прави привлекателността им за Хизбула очевидна, заяви един от бившите служители.
Тъй като оперативните работници на „Хизбула“ са най-вероятната група, която използва пейджъри в Ливан, нападателят може да бъде сравнително сигурен, че се свързва предимно с бойни цели - каза бившият служител.

„Дори за Хизбула това би трябвало да е много лесно разследване - дали всички въпросни устройства са били от един и същи производител, може би пристигнали в една и съща или сходна пратка?" - каза един от бившите служители.

„Или пък са били най-различни устройства, от най-различни пратки и дадени на разнообразна група [оперативни работници] - младши, висши, политически?"

Ако всички те са били от една партида или от един доставчик, възниква вероятността пратките да са били прехванати и в тях да са били вложени малки количества съвременни експлозиви.

Според втория служител една от възможностите е взривното вещество да е било скрито в самите батерии - трик, който израелските и западните разузнавателни служби отдавна се притесняват, че терористите биха опитали да използват в търговски самолет.
Ето защо при много проверки за сигурност на летищата пътниците сбиват помолени да включат лаптопите си, за да покажат функциониращите им екрани и батерии, и да се уверят, че отделението за батериите не е подменено с експлозиви.

Вторият бивш служител, който е работил по предишни израелски операции за киберсаботаж, заяви, че е сравнително лесно да се създаде функционираща литиева батерия, в която се поставя малък експлозивен заряд.

Но той казва, че има рискове, свързани с това да се направи в голям мащаб: „Врагът не е прост и, разбира се, ще провери внимателно всяко устройство, преди да бъде допуснато близо до високопоставен член“.