Нивата на веществата, които унищожават озона в стратосферата на Земята, са спаднали с над 50% до нивата, наблюдавани преди озоновата дупка да се превърне в проблем, твърдят учени. Но все още има какво да се желае.
Озоновият слой е тънък, но е единственото, което ни дели от ултравиолетовите лъчи.
„Ако можехме да изравним целия озонов слой с морското равнище, дебелината му щеше да бъде само около 3 мм. Именно това ни предпазва от вредната ултравиолетова радиация“, казват от UN Environment Programme.
Кредит: UN Environment Programme.
В някои райони на стратосферата озонът е толкова изчерпан, че говорим за „озонова дупка“. Всъщност от десетилетия знаем, че самият озонов слой е застрашен и се нуждае от нашата защита.
От три десетилетия ООН работи за възстановяване на озоновата дупка чрез международни договори като Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой.
Според метеоролози от Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) на САЩ в началото на 2022 г. количеството на веществата, които унищожават озона в стратосферата на Земята е спаднало с 50 % до нивата, наблюдавани за последен път преди озоновата дупка да се превърне в проблем.
Но все още предстои да извървим дълъг път, докато озоновият слой се възстанови.
Ето основните неща, които всеки трябва да знае за озоновия слой на нашата планета.
Какво представлява озоновият слой?
Озонът е молекула, състояща се от три кислородни атома (О3). Молекулите на озона се срещат естествено в горните слоеве на атмосферата - известни като стратосфера - и образуват газов слой. Този слой газ предпазва живота на Земята, като филтрира част (но не цялата) от ултравиолетовата радиация на Слънцето.
Озонът се образува и в резултат на химически реакции между замърсители на въздуха и други емисии в долната част на атмосферата - тропосферата.
Докато озонът ни осигурява защитен щит в стратосферата, директният контакт с озона в тропосферата може да бъде вреден за растенията, животните и хората.
Какъв е проблемът с ултравиолетовата радиация (UV)?
Често се казва, че се нуждаем от озоновия слой, за да спрем ултравиолетовата радиация да „стерилизира“ земната повърхност.
Знаем, че слънчевите лъчи имат способността да стерилизират нещата и това може да бъде полезно - помислете за прането, което се суши на въжето в горещ летен ден. Но всъщност искаме да кажем, че ултравиолетовата радиация може да убива.
Съществуват три вида ултравиолетова радиация: А, В и С.
Озоновият слой и атмосферата поглъщат цялото UVC - най-енергийната форма на UV лъчение - и част от UVB. UVA не се поглъща от озоновия слой и достига до повърхността на Земята в пълния си обем.
Хората се нуждаят от UVB лъчи, за да генерират витамин D, който е полезен за хората в подходящи дози. Но твърде много UVB и UVA могат да причинят сериозни заболявания, като рак на кожата, катаракта, потискане на имунната система и преждевременно стареене на кожата. Излишъкът от UV лъчи се свързва също така с намаляване на добивите на земеделски култури и неблагоприятни ефекти в морската хранителна верига.
Какво причинява изчерпването на озона?
До голяма степен хората причиняват изчерпването на озона чрез използването на „вещества, нарушаващи озоновия слой“ (ODS - ozone depleting substances).
Газове като хлорофлуоровъглеводороди (CFC), халони, CH3CCl3 (метилхлороформ), CCI4 (въглероден тетрахлорид), хидрохлорофлуоровъглеводороди (HCFC) и метилбромид разрушават озоновия слой.
Тези вещества могат да бъдат открити в хладилниците, климатиците, аерозолите, разтворителите и пестицидите, и това са само някои от тях.
Те разрушават озоновия слой, освобождавайки хлорни и бромни атоми, които разрушават молекулите на озона в стратосферата.
Въпреки краткия си живот, VSLS е доказано, че допринасят значително за изчерпването на озоновия слой, особено в долната стратосфера над областите със средна ширина. Кредит: Wikimedia Commons
Учените предупреждават, че „вещества с много кратък живот“ (VSLS - very short-lived substances) също застрашават озоновия слой. Те се срещат естествено в морския живот, сред водораслите и фитопланктона. Но ние също така произвеждаме VSLS, създадени от човека, като например дихлорметан.
Озоновата дупка всъщност не е дупка
Строго погледнато, не съществува озонова „дупка“ - по-скоро има област с „изключително изчерпан озон над Антарктика“. Тя се нарича още „драматично изтъняване“ на озона, което се проявява през пролетта в Южното полукълбо (август-октомври).
„Мини дупки“ и други отклонения има и в Северното полукълбо.
Ozone Watch на НАСА предоставя ежедневни актуализации, включително изображения и анимации от 1979 до 2022 г.
Дали озоновият слой някога ще се възстанови напълно?
Според учените бъдещето на озоновия слой изглежда добре. Той може да се възстанови до нивата отпреди 1980 г. през следващите 50 години - някъде между 2050 и 2065 г. - ако се придържаме към целите, определени в международните договори.
Виенската конвенция и Монреалският протокол например станаха първите договори в историята на ООН, които получиха всеобща ратификация на 16 септември 2009 г.
А 16 септември вече е известен като Международен ден за опазване на озоновия слой.
Източник: The ozone layer is slowly getting healthier, Deutsche Welle
