Празникът Кръстовден е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква - чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през 17 век.

След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

На този ден църквата извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен.

Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента.

Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.

Както всяка година, и тази в местността Кръстова гора се събират хиляди миряни. Хората вървят километри пеша нагоре, за да стигнат до манастира.

Народът нарича празника Кръстовден не само заради "честния кръст", а защото денят "се кръстосва с вечерта" - настъпва равноденствие, жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" - вече е есен.

В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

На този ден се честват лечителите, които лекуват "пресекнал се кръст", наместват изкълчени и навехнати крайници и "оправят счупени кокали".

Често по асоциативен път възниква поверието, че говеенето на празника се спазва против болки в кръста.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.

Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.