Нов сайт с архивни документи за съветската окупация в България (1944-1947) е публикуван от Държавна агенция „Архиви“ навръх 80-годишнината от преврата на 9 септември 1944 г.. В сайта са публикувани 1472 документи, събрани от 27 архива, голяма част от които публикувани за първи път.
„Става дума за около 1500 документа с 2600 страници, които се отнасят до различни аспекти на установяването и пребиваването на Червената армия в България. Разбира се, там има и кадри на тържественото посрещане в България, това е безспорен факт. Но те казват и много повече, защото тези, които са посрещнати като освободители, в първите дни след пристигането на армията, което в София се случва на 16 септември, се установяват като окупатори чак до влизането в сила на мирния договор с България през 1947 г.", каза в ефира на „Нова телевизия“ председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев.
На новия сайт може да открите хиляди различни документи, както и кадри от навлизането на Червената армия в България
По думите му, от една страна, документите показват аспектите на всекидневното общуване между червеноармейците и българите, а от друга страна, изсмукването на икономическите ресурси и суровини.
Първо бяха часовниците и велосипедите
Историкът разказа, че има всякакви истории - от изземването на пейки от Княжеската и Зоологическата градина за огрев на войници, до изземването на цели влакови композиции, на транспортни средства и кораби.
„Това е наблюдение по отношение не само на България, но и в цяла Източна Европа. Първо изчезват часовниците и велосипедите от всеки, когото войникът срещне на улицата. Вади се автоматът и се свалят часовниците. Такива дребни случаи въобще не подлежат на регистрация“, разказва Груев.
По думите му основните документи на сайта са от органа, който се е наричал „Комисарство по изпълнение на съглашението за примирие с България“, който е към външно министерство под ръководството на проф. Петко Стайнов. Той все пак се е опитвал да устоява българския интерес, колкото му е по силите.
Опис на иззети вещи и материали в Берковица, документ на сайта
Убийства, изнасилвания, грабежи
До този орган достигат най-тежките случаи на посегателства – убийства, изнасилвания, грабежи с участието на повече от един войник.
„Не можем да установим дали има политика при убийствата на Червената армия. В значителната си част това са битови инциденти, настъпили при грабежи и изнасилвания от обикновени съветски войници. Много често и самите офицери се отнасят пасивно насърчително към тези събития“, разказа Груев.
Броят на жертвите на Червената армия е 120 души, като на сайта e публикуван подробен списък. Той съдържа информация за загиналите - трите имена, възраст, местоживеене, дата и място на злополуката и причина за смъртта. 87 от жертвите са прегазени от съветски камиони или коли, 19 са убити от войници или офицери, а останалите са загинали от бомби, военни мини или артилерийска стрелба. Смисълът на публикуването на списъка е да се помогне на хората, които имат такъв спомен в семейството или се занимават с история на родния край.
Според доц. Груев на битово ниво е имало информация как е трябвало например да се държат момичета, когато в дома им влязат червеноармейци. Трябвало е да избягват директни срещи, да не показват прелести, да не създават повод и да се пазят. При грабеж също е трябвало хората да не се намесват, за да не стане убийство. Но на институционално ниво е имало страх това да се докладва и да се търси справедливост.
По думите на историка на места командването на Червената армия е било наясно с проблемите и има случаи за разстрел на съветски войници заради сериозни престъпления.
Сред документите, например, има писмо за осъден и екзекутиран съветски войник, след като е убил 17-годишно момиче от София.
Screenshot на документа от новия сайт на Държавна агенция „Архиви"
Червената армия в България
По думите на председателя на Държавна агенция „Архиви“ самите съветски окупационни войски – 37-а армия от състава на Трети украински фронт, са с щаб около Сливен. Основните съветски част са съсредоточени около Сливен, Ямбол и Казанлък. В самото начало на окупацията тяхната численост е около 360 хиляди души, а в края остават около 90 хиляди.
Поразително за него като историк при разглеждането на документите е било колко ключово е било присъствието на Червената армия през тези години и как това почти не се отразява в литературата и историографията за събитията.
„В нашите изследвания като историци ние се занимаваме с конкретиката на вътрешнополитическия живот, но малко отчитаме колко могъщ фактор за процеса на съветизация на България е Червената армия“, каза Михаил Груев.
Според него процесът по преосмисляне на миналото в България върви бавно, но има такъв.
„В крайна сметка Червената армия навсякъде в Източна Европа е посрещната като освободителка, но и усилията на историци в цяла Европа показват, че нейното поведение и всичко случило се след това по никакъв начин не се свързва с тази пропагандна опаковка“, обясни историкът.
„Най-известните и проучени факти от ранното присъствие на Червената армия в България бяха обект на мащабна митологизация в годините на комунистическия режим, бяха умело и същевременно избирателно вплетени в неговия официален исторически наратив и бяха подложени на мащабна мемориализация. Практически във всеки по-голям български град беше изграден паметник на Съветската армия – освободителка, загиналите във военни лазарети и по други причини войници бяха обособени в добре поддържани гробища и костници, поставени бяха стотици паметни плочи. В обект на почитание беше превърнат дори първият съветски танк, прекосил българската граница. Безспорен факт е, че това мащабно и комплексно идеологическо въздействие върху поколения българи има своите последствия и днес, когато дебатът за ролята на Червената армия в България продължава. Действително, в десетилетията след 1989 г. този сиропиран и по същество фалшифициран разказ сериозно ерозира. Той беше опроверган от десетки сериозни исторически изследвания, документални сборници и филми и задълбочени журналистически разследвания. Десакрализирана и частично премахната беше и естетиката на този тип мемориализация. Въпреки всичко това обаче, темата за ролята и мястото на Червената армия в процесите на установяване и укрепване на комунистическия режим в България, както и на тясно свързаните с нея съветски тайни служби, сякаш остава подценена от изследователите, а и в публичното пространство“, пише доц. Груев в новосъздадения сайт.