Учени доказаха, че е възможно да се реконструира историята на живота дори с непълни данни.
Екип от изследователи от Нидерландия и Обединеното кралство проведе ново проучване, което хвърля светлина върху значението на непълнотата на фосилните записи за реконструиране на еволюционната история. Традиционно се смята, че непълнотите във фосилния летопис затрудняват реконструкцията на еволюционните процеси, тъй като много организми не оставят вкаменени следи, а тези, които съществуват, често биват унищожени, преди да бъдат открити. Това създава значителни празнини в данните и затруднява учените.
Проучването, публикувано в списание BMC Ecology and Evolution, обаче показва, че непълнотата на данните сама по себе си не е толкова съществен проблем. Ключовият фактор се оказва равномерното разпределение на тези пропуски. Ако пропуските в данните са равномерно разпределени, учените могат да реконструират еволюционната история с висока точност. Това може да се сравни с гледането на филм: ако липсва всеки втори кадър, историята все още е разбираема, но ако липсва цяла половина от филма, става много по-трудно да се разбере какво се случва.
Ръководителят на изследването Никлас Хоман от Университета в Утрехт обяснява, че чрез разбиране на естеството и разпределението на тези пропуски е възможно да се реконструират еволюционните процеси, протекли преди стотици милиони години, с безпрецедентна времева точност. Учените са използвали компютърни симулации, за да изследват влиянието на различните геоложки процеси и еволюционни модели върху откритията, и са потвърдили, че дори при значителни пропуски, но ако те са регулярни, еволюционните събития могат да бъдат реконструирани без сериозни изкривявания. Изследването е публикувано в списание BMC Ecology and Evolution .
Тези констатации опровергават опасенията, изразени още от Чарлз Дарвин, който предполага, че непълнотата на фосилните записи може да попречи на откриването на плавните еволюционни промени, предсказани от неговата теория. Новото изследване показва, че въпреки тези пропуски, фосилната документация, макар и непълна, подкрепя нашите идеи за темпото и механизмите на еволюцията.
По този начин съвременните научни методи и технологии преодоляват ограниченията на непълните фосилни записи, откриват нови възможности за изучаване на историята на живота на Земята и задълбочават разбирането ни за еволюционните процеси.
