Трима първомайци изкачиха връх Арарат в Арменското плато, висок 5137 м. Бойчо Георгиев и братята Живко и Павел Аргиров предизвикаха себе си и стъпиха на библейския връх.
Живко разказа, че решението да изкачат Арарат е случайно. Тяхното семейство обича да е сред природата, а най-голямото им постижение е бил върхът Пунта Пеня (3343м) в Италианските Доломити, преди 8 години. Тогава Павел е нямал навършени 11 години. В колекцията им са всички високи български върхове и олимпийския Митикас. Това ги е карало да мечтаят за още по-големи предизвикателства като Елбрус, Арарат и др.
Тази година Бойчо им споделя, че ще се качи на Арарат и ще бъде водач на група. Братята решават и те да се включат.
Живко разказва: „Когато дойде денят, прелетяхме до Истанбул, а оттам и до летището в Агри, в Анадола. Посрещнаха ни представители на местната фирма и с автобус се отправихме към гр. Доубеязит, където нощувахме. На следващия ден се отправихме към началната точка на прехода ни - селцето Чеверме. От там имахме преход до първия лагер на 3200 м н.в. Спахме на палатки. Продължихме с преход до втори лагер на 4200 м за аклиматизация. Това се налагаше, за да може да се адаптираме към височината и разредения въздух. За нощувка слязохме отново на базовия лагер, но на ºчетвъртия ден се качихме за нощувка на лагер 2. Вече студът и вятърът се усещаха много по-осезаемо. Всичко беше ок, но трудно се спеше на тази височина. Имахме няколко часа сън и в 1:30 през нощта се отправихме към върха. Преходът беше доста труден, като най-вече липсата на кислород се оказа препятствие. Около 7-7:30 успяхме да развеем български знамена на 5137м. Цялата група успяхме да се качим и увековечихме приключението с кратка фотосесия. На върха температурата беше около -12º и заради силния вятър нямаше как да останем много време, затова се отправихме надолу. По пътя направихме кратка почивка на 4200м и слязохме до базовия лагер на 3200м. Направихме последна нощувка на палатки.“
На следващия ден българската група показва кулинарни умения и с подръчни средства приготвя баница. Местните са впечатлени от вкусната закуска.
Живко сподели още, че не може да сравни изкачването до Арарат с нито един друг преход. Разреденият въздух на височина над 5000 м е огромно предизвикателство. Но той и брат му не спират да мечтаят за още по-високи върхове.
