След протести и блокади сръбските власти освободиха част от задържаните екоактивисти по време на демонстрациите срещу откриването на литиева мина в Ядар. Част от арестуваните трябваше да бъдат подведени под отговорност по Закона за борба с тероризма.
Освободените са трима активисти на сръбската гражданска инициатива „ПроГлас“, които блокираха централната гара в Белград и магистрала в столицата. Литиева мина в Ядар е инвестиция на английско-австралийската компания „Рио Тинто“. В интервю за Николай Кръстев и БНТ главният редактор на белградското издание „Новата икономика“ Биляна Степанович, която е и граждански активист от „ПроГлас“, коментира, че не знае как ще завършат протестите, но заяви, че президентът Вучич е готов да угоди на всички само да запази властта си.
„Хората излязоха на улиците заради неконтролирания добив на литий в Сърбия и заради това, че управляващите на всяка цена се опитват и този път да вкарат в действие договора с „Рио Тинто“. Само че този път има и други компании, които са заинтересовани да участват в това. Сърбия очевидно не иска да бъде „миньорска колония“, не желае също така да бъде замърсявана плодородната ѝ почва. В Сърбия се опитва да се направи рудник за добив на литий върху плодородна земя, където селскостопанските производители живеят за продукцията си. Хор“, посочи тя.
„Никой не може да знае как ще продължат протестите. Досега протестите винаги след някакъв определен период са завършвали. Миналата година след масовите убийства в основно училище и в едно село наблизо до Белград излязоха 10 000 души. Те протестираха седмици и месеци наред, но в един момент те завършиха. Сега това касае жизненото им съществуване и има страх между хората. Властта допълнително създава напрежение между хората с това, че допълнително арестува студенти, адвокати и земеделски производители за нарушения, за които не се знае дали са били направени и не заслужават заради тях да бъдат арестувани и да бъдат задържани до 30 или 40 дни. Властта създава напрежение с действията си. Напрежението е много голямо, хората не вярват на това управление и никой не може да прецени какво ще се случи и нещата са в ръцете на властите. Те трябва да разберат посланието на гражданите и да се спре с репресиите и най-накрая да се каже истината, защото проблемът е, че след 12 години със засипването на неистини, медийна блокада, манипулации и открити лъжи от телевизиите с национални честоти - хората нямат доверие към действията ѝ".
Президентът Вучич обвини излезлите да протестират, че искат да направят преврат срещу него и управляващите и заяви, че е благодарил на руските служби, че са го спасили, давайки му тази информация. На въпрос как ще коментира това, тя отговори:
„Това е една от обичайните манипулации на Александър Вучич, а бих добавила, че тя е и много използвана. Кой знае вече колко пъти от него сме видели, че все нещо е насочено срещу него и каквото се случи в Сърбия или по света е насочено против него. Намиращите се под негов контрол медии непрекъснато говорят, че някой желае да го убие, а това са само глупости. Хората говорят, че не искат „Рио Тинто“, голяма част от тях са против Александър Вучич и неговото управление. Хората разбират, че „Рио Тинто“ не би било в Сърбия, ако Вучич не бил взел тези негови задължения и очевидно е дал на някого обещания, за да лобира толкова силно за реализацията на сделката. Така че центърът на проблема е в него. И преди „Рио Тинто“ Александър Вучич успя да раздели Сърбия, така че едните да са с него, а другите да са против него. За пореден път хората протестират срещу него, свидетели бяхме на декемврийските избори миналата година, на манипулиране на изборите, така че Вучич има причина да се тревожи за своята власт. Единственото, което аз не разбирам, е какъв е проблемът, ако изгуби властта си? Той трябва да разбере, че властта трябва да я изгуби, както и я е получил на избори. Той трябва да чуе онова, което хората му казват, че изборите трябва да бъдат без манипулации, без лъжи, без обиди. Неговият премиер, който е негова марионетка, обижда хората по най-груб начин - протестиращите - вместо да разбере, че това са граждани на Сърбия, че това са хора, които му дават ясен сигнал, че не са съгласни с това, което прави и да размисли какво трябва да направи“.
След въпрос на Николай Кръстев за замесените геополитически фактори и докъде ще стигне дипломатическата игра на Вучич да бъде едновременно приятел с европейците, руснаците и американците, Степанович посочи:
„Аз естествено не знам как ще завърши тази игра, аз се надявам колкото е възможно по-бързо да слезе от власт и това да е мирно. И ако е необходимо да понесе отговорността за действията си. Ако нещо е законно и е според интересите на Сърбия, ще си тръгне от власт, както преди това си отиде да кажем и неговият предшественик Борис Тадич. Що се отнася до опитът на Вучич да бъде приятел и на Изтока, и на Запада, както на САЩ и на Русия, и Китай, и на арабските държави - мисля, че той не е приятел на никого. Преди всичко световната геополитика се управлява от интересите и смятам, че на всички тях им отговоря Александър Вучич, защото той им дава всичко, което му бъде поискано. Той приема всичко и го изпълнява, без значение на интересите на Сърбия, само и само да задържи властта си. Граждани на Сърбия не трябва да се ядосват на западните държави или на „Рио Тинто“, защото те лобират за своите интереси и не идват насила, а защото с тях се договаря Александър Вучич. Но това, което е последица от това, е, че нараства антизападното настроение сред гражданите, защото те мислят, че западният натиск е много голям спрямо тях.
Има разочароване и между еврооптимистите, защото не вярват в западните демокрации, към които Сърбия се е вгледала и желае да влезе един ден в ЕС. Сега хората не вярват, че заради интересите, на която и да е било световна компания, може да се застава на страната на абсолютиста Александър Вучич. Така че аз мисля, че това е много лоша последица, в която и Европа, и ЕС, и Германия трябва да имат предвид. Сърбия е все пак европейска държава и тя трябва да продължи да споделя европейските ценности. Много хора го правят, но им се отнемат аргументите в тази посока и Александър Вучич печели от това. Засилва се десничарското настроение в Сърбия, както и антизападните настроения. Това е неговата същност. Той беше радикал преди да стане лидер на Сръбската прогресивна партия, което директно му помага Сърбия да се изолира от света и да се създаде антизападно настроение в нея“.
