Спорният контрол на българския ГКПП "Капитан Андреево", през който от Турция влизат плодове и зеленчуци за Европа, е обект на скандали и съдебни саги в България най-вече заради частните фирми, свързвани с лица от ъндърграунда, които държат тази дейност и печелят баснословни пари от нея. Качеството на извършвания контрол обаче буди тревога и сред фермери в Европа. Причината - плодовете и зеленчуците, които влизат през пункта, са по-евтини, защото са отглеждани с по-евтини препарати за растителна защита, някои от които от години са забранени в ЕС.
Ситуацията ескалира в Испания, където земеделците вече настояват пред ЕК за крайни мерки – или на българо-турската граница да се правят 100% тестове за пестициди на влизащите плодове и зеленчуци от трети страни, или Брюксел да наложи тотална забрана за вноса им през пункта.
Освен че идващите (основно от Турция) стоки са по-евтини от произведените в ЕС, далеч по-обезпокоителен е фактът, че направени проби на границата засичат следи от пестициди, като хлорпирифос и мета хлорпирифос, които са забранени в ЕС заради токсичност.
Проверка на Mediapool установи, че още през 2022 г. испанските и германските власти са установили слаб контрол на границата ни и са информирали ЕК в свои доклади.
"Как е възможно да се застрашава безопасността на храните в ЕС (с плодове и зеленчуци със следи от забранени пестициди - б.а.) и това да се допуска? Вносът на плодове и зеленчуци от Турция с остатъци от пестициди е най-големият риск за храните в ЕС, по-висок от микроорганизмите, алергени или тежки метали. Той е в топ 10 на рисковете за храните", коментира пред испанското издание El Confidencial Инмакулада Санфелиу, председател на Испанската междупрофесионална организация за цитрусови плодове (Intercitrus) и на Управителния комитет за цитрусови плодове.
Мариана Милтенова от Съюза на градинарите в България също потвърди пред Mediapool, че през "Капитан Андриеево" до българския пазар достига по-евтина земеделска продукция, но със спорно качество.
"Това са плодове и зеленчуци, които поради евтините препарати и доброто субсидиране в Турция идват на дъмпингови цени и подбиват пазара на българската стока", каза Милтенова. Тя добави, че представляваният от нея браншови съюз още от влизането ни в ЕС, поставя периодично този проблем пред българските правителства. По думите ѝ мерки обаче не са взети с оправданието, че решението зависи от Брюксел.
Много сигнали, но малко проби за засечени забранени пестициди
От 2019 г. до 19 юни 2024 г. България е изпратила в ЕС най-много нотификации, свързани с цитрусови плодове със следи от забранени пестициди - 52 от общо 1300 нотификации. Повечето от тях са за лимони – 35, а 11 за мандарини и портокали. Във всичките случаи страната на произход е Турция.
България има още 31 сигнала за чушки. Те всички също са с произход Турция. Т.е 63% от сигналите, които България е подала в RASFF (Системата за бързо оповестяване на ЕС за опасни храни), са свързани с цитрусови плодове или чушки, показва още проверката на El Confidencial.
"Би било нормално да се затвори пазарът за внос на цитрусови плодове на турската граница, докато проблемът не бъде разрешен. От това, което влиза, се взимат много малко проби. Какво може да влиза с този внос, от който не се вземат проби?", пита риторично още Инмакулада Санфелиу.
По думите ѝ алтернативата е да се затвори границата или цялата влизаща продукция (100% ) да бъде подлагана на проби.
"Безконтролното" навлизане на зеленчуци също е често срещано оплакване от страна на земеделските производители в Алмерия. Провинцията е разположена в южната част на Испания и е референтен център за интензивно земеделие в Испания, благодарение на оранжериите, които позволяват отглеждането на широка гама зеленчуци и салати целогодишно. Луис Мигел Фернандес, управител на асоциацията Coexphal, която обединява стотина предприятия от сектора, на които се падат 70% от износа на провинцията и 65 % от общото производство, посочва, че слабият контрол е общ проблем в целия Европейски съюз.
"С изключение на Испания и Франция, където може би се правят няколко пъти повече проби, в останалите страни се правят много малко. Те не достигат дори до 1% от продуктите, които влизат на пазара. Ако имаше повече проверки, здравните сигнали щяха да са в пъти повече", казва той.
Тревогата и на Фернандес и на Санфелиу е, че ако има 100% проверки, пробите с токсични пестициди вероятно ще са далеч повече.
Друг въпрос е, че физически няма как да се тества всичко на границата, защото тогава преминаването на камионите ще се забави изключително много.
"Искането за повече проби звучи разумно, но няма как да се покрие целият внос, който влиза през ГКПП “Капитан Андреево. Интересен подход използва Гърция, когато, например българи решат да предлагат плодове и зеленчуци там, те ви допускат на пазара си, но започват да изискат анализ след анализ и накрая за производителите става неизгодно да продават заради растящи административни разходи", разказа още Мариана Милтенова.
"Огледална клауза" може да е решение
Според Фернандес основният проблем е в значителните разлики между действащите разпоредби в ЕС и тези в Мароко и Турция, които са основните конкуренти на доматите и чушките от Алмерия. И двете страни позволяват използването на пестициди, забранени от властите на ЕС.
"Законодателството на ЕС ни помага да не се тровим сами, но позволява на продукти от трети страни да ни тровят, защото няма огледална клауза", заключава Луис Мигел Фернандес.
Изискването плодовете и зеленчуците от страни извън ЕС да отговарят на същите стандарти като тези, които се изпълняват в общността, известно като "огледална клауза", е старо искане на испанските земеделски производители и се отнася за всички видове култури.
През сезон 2021 - 2022 г. земеделските производители от Алмерия са произвели 979.6 милиона килограма чушки на стойност 818 милиона евро. Данните на El Confidencial на база на системата RASFF в периода 2019 г. - юни 2024 г. показва, че чушките са водещият продукт от Турция, който предизвиква най-много здравни предупреждения.
Coexphal допълват, че другото притеснение за фермерите от Южна Испания е пазарът на труда.
"Цената на труда в Испания е 9 евро на час, а в Турция или Мароко е около 1 евро. При тази разлика е много трудно да се конкурираш и да се бориш", обяснява Фернандес.
Какво казва ЕК
Източници от Европейската комисия, с които El Confidencial се свърза, не крият загрижеността си от навлизането на замърсени продукти от Турция.
"Комисията има сериозни и отдавнашни опасения относно спазването на правилата на ЕС за безопасност на храните по отношение на износа от Турция на няколко храни от неживотински произход", казват те. Въпросните продукти включват, наред с другото, цитрусови плодове с остатъци от пестициди и други опасни вещества, като "афлатоксини, цианиди, пиролизидинови алкалоиди", добавят оттам.
Няколко храни "са обект на специални мерки за контрол на вноса", уточняват източниците от ЕС, като посочват също, че през последните години ЕК, след консултации с държавите членки, е приложила различни мерки за предотвратяване на тези случаи.
"Комисията прави преглед на резултатите от официалния контрол на стоките на всеки шест месеца, за да оцени развитието на несъответствията, установени при граничните проверки на продуктите, идващи от Турция", добавят оттам.
Испанските и германските власти сигнализират през 2022 г.
Сагата с опитите на българската държавата да си върне лабораторния контрол на ГКПП “Капитан Андреево” реално тръгва и след данни на испанските и германските власти до България, казва пред Mediapool бившият министър на земеделието в кабинета “Петков” и основател на партия “Единение” Иван Христанов.
"Частната лаборатория (на ГКПП “Капитан Андреево” - б.а.) открива, да речем, несъответствие в рамките на 2% от пробите. Нашите испански колеги откриваха обаче над 10% несъответствие в същата извадка. Това беше едно от убедителните доказателства, че лабораторният контрол на границата практически не се осъществява и частният оператор просто го е превърнал в печатница за пари. А това води до рискове за общественото здраве на европейските граждани и гостите на Европейския съюз", коментира Христанов пред Mediapool.
БАБХ: В момента не получаваме сигнали от Испания
Mediapool изпрати официално запитване до настоящото ръководство на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) дали е получавала подобни сигнали от Испания. Отговорът беше отрицателен.
"От 2019 г. до момента БАБХ не е получавала уведомления от испанските власти за замърсени продукти на техния пазар”, посочиха от агенцията.
При наличните разнопосочни твърдения, Mediapool се обърна и към бившия ѝ директор Христо Даскалов, който управляваше БАБХ през 2022 г., а преди това бе бивш депутат от ПП-ДБ. От думите му стана ясно, че преди две години агенцията се е самосезирала от докладите на две европейски институции – тази за безопасността на храните (EFSA) и втората - за превенция и контрол на болестите.
"Когато влизат плодове и зеленчуци от трета страна, извън ЕС, тя се проверява съответно на пункта “Капитан Андреево”. Но след това, когато тази стока достигне до крайната си точка - съответния пазар в ЕС, където реално ще се реализира и продава, то там отново се правят проверки. Това е така, защото всяка държава в ЕС изпълнява т.нар. мониторингови програми и тества плодовете и зеленчуците в държавни лаборатории. Данни от тези мониторингови програми се обобщават в доклади на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) и Европейският център за превенция и контрол на болестите - European Centre for Disease Prevention and Control", разказа пред Mediapool Христо Даскалов.
Реално, именно от такъв доклад през 2022 г. станало ясно, че испанските и германските колеги са открили драстични разминавания между пробите за пестициди, направени в България и тези, направени на място в тези страни, където реално плодовете и зеленчуците се потребяват.
"Колегите там откриха значително по-голямо замърсяване. Запознавайки се с тези данни, взехме допълнителни мерки", добави Даскалов.
Държавната лаборатория на "Капитан Андреево" обеща повече проверки
По повод исканията на европейски фермери за повече проверки, от БАБХ казаха пред Mediapool, че в сравнение с 2022 г., когато контролът на границата се държеше от частната лаборатория на "Евролаб 2011", сега капацитетът на държавната лаборатория е увеличен.
Тя бе открита в края на февруаритази година в мандата на правителството на Николай Денков.
Преди това, от май 2022 година със заповед на тогавашния шеф на Агенцията по храните Христо Даскалов лабораторният контрол бе иззет от частната фирма и бе възложен на държавни лаборатории в София. Тази заповед бе многократно атакувана от "Евролаб 2011" пред съда.
Сега от БАБХ не посочват в детайли как точно са повишили капацитета, но уточняват, че камионите вече преминават много по-бързо:
"Времето за изчакване на преминаващите камиони е значително намалено в пъти – сега то е около 6 часа. Това осигурява своевременен и ефективен официален контрол без излишно забавяне".
Еврорегламент
От агенцията уточняват, че броят на пробите за пестициди при влизащите плодове и зеленчуци през “Капитан Андреево” е фиксиран в еврорегламент:
"Начинът на пробовземане е подробно разписан и се извършва съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1793 на Комисията от 22 октомври 2019 г., който определя процента, честота на пробите, които трябва да бъдат изпитвани…Броят на извършените лабораторни анализи, както и резултатите от тях всяка година е различен. Той зависи от потока на преминаващите транспортни средства, който не е константна величина и в последните години се наблюдава тенденция към повишаване, а също и от актуализиране на законодателството".
"Златният" КГПП "Капитан Андреево"
Мястото за дезинфекцията на влизащите от Турция в България превозни средства е популярна от години в България като като "златния гьол". Дейността е поверена на частна фирма, която без особени усилия и инвестиции печели милиони, само защото държавата я е пуснала на граничния пункт.
По същия модел там е инсталирана и частна лаборатория, която извършва задължителните проби на влизащата земеделска продукция.
Скандалът с "Капитан Андреево" набра скорост след като през 2022 г. излезе запис за потенциално предлаган подкуп на тогавашния шеф на БАБХ Христо Даскалов. В записа се уверява, че дейността на пункта няма общо с “Таки-Маки”. В последствие, на 1 септември 2022 г. Софийска градска прокуратура прекрати досъдебното производство за евентуално предлаган подкуп заради липса на доказателства.
И сега бившият зам.-министър Иван Христанов разказа за огромните печалби, които е получавала частната фирма “Евролаб 2011” от работа си на пункта, за която разследващия сайт Bird намери връзки с Христофорос Аманатидис-Таки. Многократко през годините от ПП-ДБ са посочвали, че държавата има пропуснати приходи затова, че над 10 години частни фирми са извършвали лабораторния контрол, в порядъка на поне 200 млн. лв.
По време на скандала около “Капитан Андреево” стана ясно, че въпросната фирма на пункта хем е работила за превозвачите, като ги е представлявала пред държавата, хем лабораторно е проверявала плодовете и зеленчуците, т.е. товарите им. Такава е била ситуацията от 2012 до 2022 г., през което време две фирми са оперирали на граничния пункт - "Интерпред Еврологистик" и “Евролаб 2011” .
Христо Даскалов обяви през лятото на 2022, че “Евролаб 2011” е имала договори с 700 превозвачи и ги представлява пред държавата за фитосанитарния контрол, а после е и проверявала товарите им от плодове и зеленчуци за пестициди в лабораторията си. При инспекции от тогавашния премиер Кирил Петков стана ясно, че на пункта не работи нито една камера в частта за фитосанитарен контрол и няма запис от нито една проверка.
Първоначално на 20 май 2022 г. наред с отнемането на лабораторния контрол от “Евролаб 2011”, БАБХ забрани на фирмата да извършва и товаро-разтоварна дейност на товарите, но след серия от съдебни дела фирмата си възстанови тази дейност.
Как частните фирми стъпиха на “Капитан Андреево”?
Ако върнем лентата назад, частна фирма се появява на “Капитан Андреево” в 2012 г. Тогава първото правителство на Бойко Борисов сключва 10-годишен договор за наем с частната фирма "Интерпред Еврологистик", представлявана от Размиг Керопе Чакърян, известен като "Ами". Договорът изтече в края на 2021 година. Проверка на Mediapool в Търговски регистър показва, че дружеството е еднолична собственост на “Интерпред-БГ” АД. Тази фирма от своя страна, пак по данни на българския търговски регистър, се представлява от Размиг Керопе Чакърян. Собственици са ѝ Размиг Керопе Чакърян, Мирослав Бориславов Петков и Катрин Мирославова Петкова.
Самият Размиг Чакърян-Ами до преди няколко години се смята за близък до разстреляния в Южна Африка Красимир Каменов - Къро. Размиг Чакърян е бил управител на зеленчуковата борса "Къра" в софийския квартал "Слатина", която беше собственост на Красимир Каменов-Къро. На няколко пъти през последната година, на борсата в Слатина бяха залавяни големи кокаинови пратки.
Каменов е свързван със силовата групировка ВИС-2 и издирвания от години Христофорос Аманатидис-Таки, за когото се твърди, че е основна фигура в наркотрафика у нас.
По неофициална информация в последните години обаче Къро и Таки са разделили бизнеса и са отново били в конфликт. Предполага се, че Ами продължава да е близък до Таки.
Така или иначе фирмата "Интерпред Еврологистик" с представител Чакърян държи лабораторния контрол на ГКПП “Капитан Андреево” до 31 декември 2021 г. В същия ден, навръх нова година, тази дейност е възложена на друга фирма “Евролаб 2011” и това продължава до 20 май 2022 г., когато правителството на Кирил Петков променя ситуацията.
Собственик на “Евролаб 2011” е Васил Димитров, но проверка на българския разследващ сайт BIRD твърди, че открила връзки с издирвания от Интерпол в миналото за участие в организирана престъпност Христофорос Аманатидис-Таки. Любопитна подробност е, че споменатият Васил Димитров е бил служител и в "Интерпред Еврологистик".
Последно, Таки нашумя и в сагата с крипто-кралицата Ружа Игнатова и OneCoin. На 3 юни 2024 г. разследване на BBC твърди, че на Таки е възложена ролята да отговаря за физическата сигурност на издирваната от ФБР Ружа Ингатова, изпълнителен директор на измамната схема OneCoin. Подозира се, че той дори е използвал OneCoin за изпиране на приходите си от трафик на наркотици.
Финалът на сагата с ГКПП “Капитан Андреево” дойде след извънсъдебно споразумение между държавата и “Евролаб 2011”.
Държавата се ангажира да я компенсира с 10 млн. лв., за да "отстъпи" лабораторията си. Както Mediapool писа други 12 млн. лв. отидоха за друга частна фирма, която извършваше дезинфекция на пункта - "ПиЕфСи" ЕООД. Разследвания на сайта BIRD откриха също потенциални връзки на фирмата с Размиг Чакърян - Ами.
Такъв е финалът на сагата “Капитан Андреево” в България. А какъв ще е финалът за испанските фермери и въобще европейските земеделци и заливащите ги евтини цитруси от Турция, които подбиват труда им, тепърва ще видим.
