На 31 март в Турция се проведоха местни избори, приключили с първото сериозно поражение на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) за последните над двайсет години. Формално, резултатите от тях, касаят вътрешната политика на страната, но истината е, че поне до известна степен са свързани и с външнополитическата и активност до 2028.
Както е известно, на изборите ПСР получи едва 32,4% от гласовете, докато основната опозиционна сила - Републиканската народна партия (основана навремето от Ататюрк), спечели 34,5%, освен това си осигури кметските места в Истанбул и Анкара. В столицата кандидатът на опозицията Мансур Яваш получи 60,4% от гласовете, а кметът на Истанбул Екрем Имамоглу също удържа убедителна победа, осигурявайки си 51,1% от гласовете, докато кандидатът на ПСР Мурат Курум получи едва 39,6%.
За президента Ердоган, това бяха последните избори. Би могло да се каже дори, че те поставиха началото на края на негова „ера”, тъй като – както самият той обяви – не взнамерява да се кандидатира на президентските избори през 2028. Което, освен всичко друго, може да означава сериозна промяна и в турската „геополитика на баланса”.
Турските избиратели гласуваха за Републиканската народна партия, заради недоволството си от вътрешната политика – високото ниво на инфлация, ръста на цените на жилищата в големите градове (включително заради изкупуването им от чужденци), присъствието на чуждите за коренното население сирийски бежанци и всевъзможни мигранти, както и от отстъплението от принципите на турската светска държава за сметка на ислямизма. При наличието на толкова сериозни социални проблеми и задълбочаващо се разцепление в обществото, Турция едва ли ше може да реализира глобалните имперски амбиции на Ердоган и ПСР.
Всъщност, още преди местните избори беше ясно, че през следващите години Анкара няма да променя сериозно западния вектор на своята геополитика. Веднага след миналогодишните президентски и парламентарни избори Ердоган формира правителство, включващо само прозападни политици. Малко след това, Турция демонстративно позволи на освободените от руснаците бивши членове на украинския батальон „Азов”, които се намираха в страната, да се завърнат в родината си. Ще припомня и, че в речта си по случай стогодишнината на Лозанския договор, Ердоган – за първи път от доста време насам – се въздържа от каквито и да било обвинения срещу Гърция, затова пък произнесе откровено антируска реч на срещата на т.нар. „Кримска платформа”, а зет му Селчук Байрактар (който, според Wall Street Journal, се подготвя за негов наследник), посети през 2023 най-големия американски самолетоносач „Джералд Форд”. Показателно е и подписаното през ноември 2023 споразумение между Турция и Великобритания, в което се говори за съвместната им подкрепа за Украйна, както и, че през декември с.г. – с активната подкрепа на Лондон и Вашингтон – бяха нормализирани гръцко-турските отношения.
На този фон, резултатите от местните избори през март, само ще укрепят процеса на затопляне на отношенята на Анкара със Запада. Ще припомня, че преди изборите Републиканската народна партия критикуваше Ердоган, че поддържа прекалено близки връзки с Москва и дори обвини Русия, че иска да се намеси в турските избори. Тоест, изборният успех на опозицията би могъл да се тълкува и като победа над „авантюристичната” (според нея) външна политика на Ердоган, който през последните години влоши отношенията със съюзниците си от НАТО, без да споменавам ескалиращите проблеми в икономиката.
Активизирането на стратегическия диалог със САЩ
Според мнозина, в момента президентът опитва да се върне към политиката си от началото на 2000-те, когато и той, и ПСР се смятаха за „силно проамерикански”, дори според турските стандарти. Така, в началото на март, турският външен министър Хакан Фидан посети Вашингтон, където участва в седмото заседание на Стратегическия механизъм Турция-САЩ. Както е известно, Фидан, който дълги години ръководеше турското разузнаване (МІТ), е сред най-доверените хора на президента Реджеп Ердоган (а според някои - и най-вероятният му наследник, след като Ердоган обяви, че това е последния му президентски мандат), поддържаше тесни връзки с колегите си от американските специални служби, което улеснява контактите му с ръководството на Съединените щати и в новото му качество на ръководител на турската дипломация. Освен че разговаря с държавния секретар Антъни Блинкен,турският външен министър са срешна с ръководството на Атлантическия съвет на САЩ и участва в дискусия, организирана от Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA), която е ангажирана с турско-американските отношения.
Според публикуваното сред срещата между Фидан и Блинкен "Съвместо заявление относно американско-турския стратегически механизъм", двамата са обсъдили укрепването на отношенията между Турция и САЩ, касаещо щирок кръг от въпроси, включително регионалните приоритети, борбата с тероризма, сътрудничеството в сферата на отбраната, икономическия растеж, търговията, енергийната сигурност и промените в климата. Показателно е, че още в началото на този документ двамата "потвърждават подкрепата на САЩ и Турция за суверенитета и териториалната цялост на Украйна против неприемливата война на Русия. Вашингтон приветства усилията на Анкара в Черно море, включително създадената група за прочистване на мините и съдействие на жизненоважните маршрути за износа на зърно и другата международна търговия". Впрочем, в него се засяга и кризата в Газа, макар и с доста неясни формулировки, които са в пълен контраст с яростната антиизраелска реторика на турското външно министерство, предназначена за местната аудитория. Фидан и Блинкен се задоволиха просто да подчертаят "важността да се търси начин за прекратяване на конфликта и незабавното разрешаване на хуманитарната криза" и "потвърдиха привързаността си към намиране на дългосрочно решение на проблема за двете държави".
Не трето място е поставен проблемът с тероризма и свързаните с него заплахи, като двете страни заявиха намерение да се борят съвместно с тях, включително като възобновят консултациите в рамките на "Стратегическия механизъм". Държавният секретар потвърди,че САЩ осъждат действието на Кюрдската работническа партия и Ислямска държава, но не спомена нишо за действащите в Северна Сирия кюрдски Отряди за народна самоотбрана или партията Демократичен съюз (PYD), по отношение на които подходите на Анкара и Вашингтон принципно се различават. Що се отнася до сирийската криза, двете страни потвърдиха подкрепата си за демократичния процес, в съответствие с резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, както и необходимостта да бъдат репатрирани задържаните и преместени лица от Североизточна Сирия в страните, от които са дошли.
По отношение на ситуацията в Източното Средиземноморие, Блинкен и Фидан изтъкнаха значението на запазването на стабилността и каналите за комуникация в региона. В тази връзка държавният секретар приветства взаимодействието между Анкара и Атина, включително подписването, в края на миналата година, на турско-гръцката декларация за приятелски отношения и добросъседство. В съвместния документ обаче, съзнателно не се визират претенциите на Турция "за по-справедливо разпределяне" на газовите находища в района. Специално място беше отделено и на Южен Кавказ, като двете страни изразиха готовност да работят съвместно за постигане на балансирано и устойчиво мирно споразумение между Баку и Ереван. Предвид очевидната активизация на Франция в региона и подкрепата и за Армения, това едва ли ще се отрази положително на руско-иранско-турското взаимодействие в Южен Кавказ, поставяйки нови предизвикателства пред Москва и Техеран.
В рамките на укрепването на евроатлантическите връзки, Блинкен и Фидан "обсъдиха укрепването на координацията и солидарността в НАТО на фона на сегашните заплахи и предизвикателства" и потвърдиха традиционната си ангажираност с колективната отбрана и политиката на отворени врати на алианса, като в тази връзка приветстваха присъединяването на Швеция към него. Акцентът в това отношение беше поставен върху обновените двустраннни отношения в сферата на търговията и отбраната с цел гарантиране на оперативната съвместимост и повишаване стабилността на колективната отбрана. Нещо повече, двамата обсъдиха възможностите за бъдеща трансформация на американско-турските отношения в сферата на сигурността и отбраната, с цел да могат да се опрат на значителния военен потенциал на двете страни при реализацията на съществуващите пред тях стратегически възможности. В тази връзка се посочва, че двете страни ще използват всички шансове за развитие на сътрудничеството си в сферата на отбранителната индустрия. Което пък дава основание да се предполога, че Турция и САЩ обсъждат евентуалното връщане на Анкара в програмата за създаването на изтребителя F-35 и възможните условия за това. Ще припомня, че двете страни вече успяха да реанимират сделката за продажба на американски изтребители F-16 на Турция, които по някои характеристики са съпоставими с F-35, да не говорим, че са в основата на военновъздушните сили на много държави от НАТО и не само.
Според някои наблюдатели и медии, в последно време Анкара е започнала да се отнася по-внимателно към някои вторични антируски санкции, което поражда определени проблеми в отношенията и с Москва. В тази връзка е показателно, че в съвместното заявление на Фидан и Блинкен се акцентира върху сътрудничеството в сферите на цифровите технологии, инфраструктурата, "зелената" енергетика и климатичния дневен ред, очевидно с цел Турция да се избави от "излишната си зависимост" от руските енергоносители. Пак в тази връзка се споменава "нарастващото значение на гражданската ядрена енергетика, разчитаща както на традиционните така и на малките модулни реактори, съобразени с най-високите стандарти за сигурност", като се призовават държавният и частният сектори на Турция и САЩ да проучат възможностите и да формулират конкретни предложения за сътрудничество в тази сфера. Както е известно, на фона на продължаващите руско-турски преговори относно евентуалното изграждане на АЕЦ в Синоп, американците активно прокарват своите "малки модулни реактори", като алтернатива на проектите на „Росатом” на енергийните пазари на трети държави.
Очевидно САЩ се стремят към своеобразно "презареждане" на отношенията с Турция, разбира се, при американските условия. Неслучайно в съвместното заявление на Блинкен и Фидан не се казва почти нищо по принципно важните за Анкара въпроси, като подкрепата на Вашингтон за сирийските кюрди и справедливата подялба на газовите находища в Източно Средиземно море. В същото време там, където турците разполагат със силни позиции (например, в Централна Азия и Африка), Съединените щати се стремят, макар и символично, да очертаят наличието на някакви "съвместни усилия".
Само два дни преди изборите, турският министър на отбраната Яшар Гюлер се срещна с американска делегация, начело с председателя на комисията за въоръжените сили в долната камара на Конгреса Майк Роджърс. Смята се, че двамата са обсъждали прословутата покупка на изтребителите F-16, както и проблема с кюрдските въоръжени групировки. Впрочем, според бившия турски военен министър Хулуси Акар, който в момента ръководи комисията по отбрана в Меджлиса, сред обсъжданите теми са били Сирия, Ирак, палестинско-израелският конфликт, ситуацията в Източното Средиземноморие, Гърция и постигането но помирение между Армения и Азербайджан.
Истината е, че предвид сегашната ситуация, Турция беше принудена да тръгне към нормализиране на отношенията си със САЩ, които в края на февруари 2024 наложиха санкции на 16 турски компании, обвинени, че подпомагат заобикалянето на антируските пакети от мерки. На фона на хиперинфлацията и санкциите срещу отделни компании, изострянето на отношенията с Вашингтон би могло да доведе до крах на турската икономика. Банките в Турция също бяха изправени пред геоикономически избор, отдръпвайки се от сътрудничеството с Русия за да не бъдат засегнати от вторичните санкции на САЩ. В тази връзка ще припомня коментара на Ханде Фърат във вестннк Hürriyet, според която, Вашингтон и Анкара са се споразумели относно режима на спазване на антируските санкции. Така, занапред САЩ първо ще информират турските власти за компаниите, които нарушават санкциите и ще изискват данни за тяхната активност. В определени случаи срещу тях ще се вземат наказателнн мерки, но само след получаване на поисканите от Анкара сведения.
Разбира се, това не означава, че Турция се отказва от традиционната си през последния близо четвърт век политика на балансиране, сред доказателствата за което беше и поздравлението, които турският президент Ердоган изпрати до руския си колега Путин във връзка с победата му на изборите през март. Освен това, стана ясно, че Анкара е подтотвила нов проект за договор, който да "замрази" за продължителен период от време конфликта между Русия и Украйна. С прокарването му се ангажира лично президентът Ердоган, като според някои медии, цитиращи източници от обкръжението му, проектът включва следните основни точки:
- САЩ и Русия да се ангажират взаимно да не използват ядрено оръжие и да възобновят действието на договора Нов СТАРТ, при това без някоя от страните да има възможност да излезе едностранно от него;
- Забрана за намеса във вътрешните работа на другата държава;
- Замразяване на военните действия по сегашната линия на съприкосновение на украинската и руската армии;
- Провеждане през 2040 на референдуми за външнополитическия курс на Украйна и за статута на присъединените към Русия територии;
- Международни гаранции за извънблоковия статут на Украйна до 2040
- Размяна на всички пленници от двете страни в конфликта;
- Русия да приеме възможността Украйна да стане член на ЕС.
Турските ангажименти към Украйна във военната сфера
Според външнополитическия анализатор на опозиционния турски вестник Аydinlik Тевфик Кадан: "От самото начало на войната в Украйна, турската военна индустрия доставяше на Киев практически всички видове оръжие и оборудване, но най-вече дронове. Сега обаче, САЩ се опитват да превърнат Турция в основния център за снабдяване на Украйна с въоръжения. Западът осъзнава, че може да загуби войната с руснаците в тази страна, в същото време военните му арсенали започнаха да се изчерпват, а вътрешната съпротива срещу продължаването на мащабната военна подкрепа за Киев нараства, затова се предприемат стъпки за привличането на Турция".
Както е известно, през февруари 2024 турската компания Baykar стартира изграждането на завод за дронове ТВ2 или ТВ3 край Киев. На свой ред Bloomberg съобщи, че: "Съединените щати преговарят с Турция за увеличаване на покупките на взривни вещества за производството на артилерийски снаряди. Според запознати с хода на преговорите турски официални представители, доставките на тринитротолуол (тротил) и нитрогуанидин, който се използва като гориво, ще са от ключово значение за производството на 155- милиметрови боеприпаси, съответстващи на стандартите на НАТО и ще позволят трикратно повишаване на производствения потенциал. В момента Турция е на път да се превърне в най-големия доставчик на артилерийски снаряди за САЩ". Според анализаторите на Bloomberg, "сделката с Анкара демонстрира и колко е крехък балансът между съюзниците от НАТО, в чиито отношения се появи сериозно напрежение във връзка с руската инвазия в Украйна и блокирането от турска страна на членството на Швеция в алианса, в течение на няколко месеца". В тази връзка, експертите напомнят, за планираното за 9 май посещение на Ердоган в Белия дом (първото, откакто президентът Байдън пое властта), като посочват, че основната му цел ще е затоплянето на двустранните отношения във военната сфера, като именно на тази основа ще се гради и партньорството за производство на боеприпаси.
Очаква се, че през 2025 производствените линии на турската военно-промищлена компания Repkon ще осигуряват около 30% от всички, произвеждани в САЩ 155-мм артилерийски снаряди. Освен това Департаментът по отбраната е закупил 116 хиляди артилерийски боеприпаси, които ще бъдат доставени през 2024, като се очакват нови доставки и през 2025. Както заявиха по този повод от Пентагона "сътрудничеството със съюзниците е "ключът към създаването на глобална военно-индустриална база".
Тези усилия на САЩ (както и на ЕС) се вписват в ескалиращата напревара с Москва, чиято военно индустрия и позволи да произведе четири милиона снаряда (в това число влизат и внесените от Северна Корея). В отговор на това, ЕС разчита през 2024 да утрои производството на артилерийски снаряди, до около 1,4 млн. броя. Между другото, турско-американското партньорство в сферата на производството на боеприпаси, демонстрира и наличието на известни различия в стратегиите на САЩ и ЕС. Както е известно, в течение на няколко месеца Съюзът се въздържаше да прави подобни покупки от Турция, заради съпротивата на Франция, Гърция и Кипър, въпреки че това принуди Брюксел да отложи за края на 2024 постигането на целта да изпрати 1 млн. снаряда на Украйна до началото на март. От друга страна, в Турция вече се предприемат конкретни стъпки, свързани със създаването на "глобалната военно-индустриална база", спомената в заявлението на Пентагона. Ще припомня, че наскоро шефът на Агенцията за отбранителна промишленост (SSB), към турската президентска администрация професор Халук Гьоргюн съобщи за създаването на нов отдел, който "ще отговаря за формирането на турската военна индустрия в съответствие с нуждите на западния военен механизъм". В тази връзка, той настоятелно препоръча на компаниите от турската отбранителна индустрия "да участват по-активно и да си поставят по високи цели в търговете, обявени от НАТО", като се ангажира SSB да лобира за това в централата и агенциите на алианса.
Освен това, Турция се готви да участва активно в превъоръжаването на Румъния, която през последните години предприема редица стъпки, за позиционирането си като втората, наред с Полша, най-мощна военна сила по източния фланг на НАТО, играеща ключова роля в Черноморския регион. Наред с интереса на турските компании към обявените от румънската страна търгове за доставка на военни кораби, те полагат сериозни усилия да бъдат включени в изграждането на новата база на НАТО в страната. Както посочва председателят на Асоциацията на турския бизнес Уфук Тандоган: "На фона на руско-украинския конфликт стратегическото значение на Румъния, както и нейната логистична и регионална роля, нарастнаха още повече. Американците имат сериозни военни инвестиции в страната, особено в Констанца. Там се изграждат редица нови бази и логистични зони. В същото време се полагат усилия за създаване на директен сухопътен (включително железопътен) маршрут от това черноморско пристанище до Ротердам, пресичащ Румъния, което също повишава логистичното и значение. В същото време, с увеличаването на инвестициите в инфраструктура, значително ще нарасне нуждата от стомана. Затова смятам, че турският износ, особено на стомана, в тази страна непрекъснато ще нараства, поне през следващите четири-пет години".
Прогнозите се, че в новата база на НАТО в Румъния, която ще бъде най-големия център на алианса в Европа, ще бъдат разположени десет хиляди военни, а изграждането и ще струва 2,5 млрд. евро. В тази връзка се планира и разширяването на летище "Михаил Когълничану" (57-ма авиобаза) в Констанца, където вече са изградени нови писти, хангари, складове за боеприпаси, гориво, материали за техническото обслужване и ремонта на самолетите, както и училища, магазини, жилищни сгради, аптеки и болница. След завършването и, базата ще е с 20% по-голяма от Рамщайн в Германия, която в момента е най-голямата база на НАТО в Европа.
На свой ред, професорът от Анкарския университет Салих Йълмаз посочва в статия за агенциа Anadolu, че в новата база в Румъния вероятно ще бъде разположено командването на войските на НАТО в Югоизточна Европа. Според него, на Запад предполагат, че войната в Украйна няма да приключи до 2026 и затова алиансът концентрира сили в Румъния с цел дългосрочна военна логистика и гарантиране на сигурността. Чрез и през Румъния, САЩ търсят начин на контролират Русия и Турция, както и онези страни членки на НАТО в Европа, които открито или прикрито се противопоставят на американската политика. Професор Йълмаз посочва също, че разполагайки системата си Aegis в северната ни съседка, САЩ на практика прехвърлят там и подготовката за евентуален ядрен удар срещу Русия, освен това за тях е важно, че новата база е разположена в близост до Молдова и Приднестровието тъй като в бъдеще американците предвиждат обединяването на Румъния и Молдова.
Завоят на Анкара към Запада
Впрочем, в последно време не само САЩ, но и други държави от НАТО демонстрират готовност за постигане на компромиси с Анкара. Нидерландия и Канада например, отмениха санкциите си срещу турския военно-промишлен комплекс. Швеция също направи жест към Турция като за първи път осъди (макар и условно) свой граждани, позволил си да изгори публично Корана. В Дания пък беше приет закон, забраняващ изгарянето му. Тоест, в името на единството в НАТО и противопоставянето на Русия, те решиха да търсят споразумение с Турция.
Именно подобряването на отношенията със съюзниците от НАТО, наред с тежката икономическа ситуация, са определящи и за основните направления на турската геополитическа експанзия. Тъй като за Анкара са важни и Западът, и арабските държави от Персийския залив, а прекаленото изостряне на отношенията с Израел, заради войната в Газа, би могло да доведе до нови американски санкици, в Близкия Изток Турция може да си позволи само да нанася удари по кюрдските групировки в региона, да осъществява трансгранични операции и да не признава Башар Асад за президент на Сирия.
Затова пък Западът дава пълна свобода на Анкара да действа в постсъветското пространство и особено в Южен Кавказ. Просто, защото откъсването на тюркските държави от Русия и Китай и сближаването им с Турция не е само в турски интерес, но и в интерес на съюзниците и от НАТО.
Геополическият завой на Анкара към Запада и експанзията и в постсъветското пространство, вероятно ще доведат до охлаждане на турско-руските отношения и нарастване на конкуренцията между двете страни. Тъй като, дори и по чисто икономически причини, постъветското пространство е най-подходящата зона за реализация на турските амбиции, това неизбежно ще доведе до влошаване на отношенията между Турция и Русия, при това още преди края на „ерата Ердоган”, като това се отнася най-вече до Украйна.
Всъщност, това едва ли е особено изненадващо. Както спомнах, през февруари 2024 турската компания „Байкар” (чиито директор е брат на зетя на Ердоган - Селчук Байрактар) стартира изграждане на завод за дронове край Киев, а украинският посланик в Анкара съобщи, че страната му се интересува от най-новия турски изтребител KAAN. През март президентът Зеленски посети Истанбул, а във връзка с десетгодишнината от присъединяването на Крим към Русия, турския външен министър Хакан Фидан отново потвърди, че то не се признава от страната му. Очевидно за Турция, възможността Русия да задържи и дори да разшири контрола си над територите в Източна Украйна (особено, ако руснаците успеят да превзеват Одеса и Харков) и усилването на позициите и в Черно море е много по-опасно, отколкото гюленистите например. А да не забравяме и за лошото състояние на турската икономика, което също ограничава геополитическия избор на Анкара.
Причините за дълбоката криза на турската икономика
Както е известно, Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) дойдоха на власт през 2002 на фона на икономическа криза и масови критики срещу икономическата политика на предишното правителство на Бюлент Еджевит, при което БВП на страната се срина с 10%, а лихвите на Централната банка нараснаха с 1000%.
В периода 2002-2013 Ердоган успя да наложи сериозни промен в икономиката и в началото на ХХI век светът стана свидетел на „турско икономическо чудо”, в резултат от което БВП на Турция стабилно нарастваше с над 5% годишно в течение на повече от десет години. Нещо повече, в сравнение с азиатски гиганти, като Китай и Индия, Турция стартира растежа си от много по-ниска база.
Икономическият растеж, повишаването на жизненото равнише и подкрепата за новите турски предприятия се превърнаха в основна цел на правителството на Ердоган. Освен това то провеждаше агресивна данъчно-бюджетна и парично-кредитна политика. Заради ниското ниво на вътрешния капиталов пазар, Турция разчиташе на привличането на чуждестранни инвестиции (повечето от които обаче, имаха спекулативен характер). Основният лихвен процент на Централната банка също се поддържаше изкуствено под нивото на инфлация, което бе илюстрация за интервенисткия подход към управлението на икономиката. И тъй като огромната част от чуждестранните инвестиции зависеха от курса на долара, турската икономика се оказа напълно зависима от американската финансова политика.
През 2013 САЩ започнаха да изтеглят инвестициите си от развиващите се страни и Тьрция, която беше по-зависима от този източник на финансиране, отколкото повечето страни от Азия и Източна Европа, пострада най-силно. Известно време турските власти се опитваха да компенсират загубите на предприятията от липсата на чуждестранни инвестиции, повишавайки нивото на кредитиране (отново, най-вече, от чуждестранни източници).
Заради ниското ниво на частните спестявания в страната и свиването на външните инвестиции и кредитиране, финансовото и икономическо положение на Турция бързо започна да се влошава. Липсата на вътрешно финансиране за икономическото развитие и ограничените златно-валутни резерви на държавата, доведоха до силна зависимост от външното финансиране.
Паралелно с нарастването на хиперинфлацията, курсът на турската лира започна да се срива, а покупателната способност и нивото на заплатите намаляха. През 2005, в рамките на серия от програми за финансови и икономически реформи, в Турция беше осъществена мащабна деноминация, като от банкнотите „изпаднаха” цели шест нули. В резултат, курсът на турската лира беше изкуствено привързан към този на долара. Само че след 2013 обменният курс на лирата започна рязко да намалява, достигайни най-ниското си ниво през март 2014 – 32,09 лири за долар.
Пак през 2013 в ново предизвикателство за турската икономика се превърна пристигането на милионите бежанци от Сирия, Афганистан и други държави от Азия и Африка. Мнознна от тях първоначално разглеждаха Турция като транзитна държава по пътя им към богатата Европа, но заради затварянето на европейските граници бяха принудени да останат в Анадола. В резултат турското население нарасна с 4 млн. души (макар че това се дължи и на естествения му прираст, който е доста висок). Разрушителното земетресение през февруари 2023 също се превърна в допълнително икономическо, социално и финансово бреме за бюджета на страната, което се отрази негативно на икономическото и развитие.
В резултат от изброените по-горе фактори, икономиката отново се превърна в „ахилесовата пета” на Ердоган. След победата си на президентските избори през 2023, той смени финансовия екип на правителството, връщайки начело Мехмет Шимшек, който беше финансов министър и през 2009-2015. Той си постави за основна цел да укроти хипернифлацията и да стимулира турската икономика.
Големи надежди се възлагаха и на назначената през 2023 за шеф на Централната банка Хафизе Гайе Еркан, притежаваща сериозен опит от работата си в американски финансови компании. Провежданата от нея политика за повишавне на лихвените проценти на банката обаче, засега не се оказва успешна, защото на практика липсват паралелни чуждестранни инвестиции. Тези проблеми доведоха до оставката и, като тя беше заменена от друг представител на американнската бизнес школа - Фатих Карахан, който обеща положителни промени до началото на следващата финансоа година, постигайки спад на инфлацията до 36%.
Тоест, през последните години турската икономика страда от поредица нежелателни явления: хиперинфлация, недостатъчни вълутни резерви, слаба национална валута, ниски кредитни рейтинги, интервенционизъм и постоянни скандали, свързани със смените на шефовете на Централната банка. Въпреки всички сътресения и мрачните прогнози обаче, Турция все още се държи на повърхността и не допуска дефолт или някакъв друг подобен срив.
И така, какви са причинита за турската финансова? Очевидно е, че за това съдействаха редица фактори:
Проблемите с текущите операции и търговският дефицит. Тоест, Турция внася повече, отколкото изнася. Липсата на широка национална производствена база доведе до дефицит на текущите операции.
Голямата зависимост от чуждестранните инвестиции. Липсата на достатъчен вътрешен инвестиционен капитал доведе до това, че турският бизнес се оказа зависим от чуждестранните инвеститори. Предвид промените в глобалните финансови условия, подобна зависимост е ключово слабо място на турската икономика.
Ниската производителност на труда в Турция, породена от слабия приток на външни инвестиции, намалява конкурентоспособността и на глобалните пазари.
Ръстът на бедността и социалното неравенство вътре в страната. Ниската покупателна способност на населението, породена от ниското ниво на доходите. С всеки нов срив на курса на турската лира и скок в цените на потребителските стоки нараства и броят на бедните и онези, които са недоволни от управлявашите. В момента около 20 милиона турци, т.е. около 20% от населението, живеят в бедност. В същото време, един тесен елит контролира значителна част от богатствата на Турция, което говори за остро социално неравенство.
Неравномерното разпределение на икономическата инфраструктура. В момента ключови финансово и икономически активни региони на Турция (т.е. региони с развита инфраструктура) си остават централните райони и градове (като Истанбул и Анкара например). Бизнесът в останалата част от сраната не е в добро състояние и се нуждае от сериозни инвестиции (включително в транспорт, телекомуникации, банково дело, енергетика и пътно и жп строителство, както и в частните предприятия).
Дефицитът на човешки ресурси в икономиката. През 22-годишното си пребиваване във властта екипът на Ердоган силно се промени. Така например, авторът на икономическите реформи и политиката на Турция през 2000-те и 2010-те години Али Бабаджан, скъса с Ердоган по политически съображение и формира през 2019 собствена Партия на демокрацията и прогреса. Същото стори и друг бивш съратник на Ердоган – Ахмет Давутоглу, създател на доктрината на неоосманизма, който беше външен министър и премиер, но по-късно (2019) основа опозиционната Партия на бъдещето. За никого не е тайна, че много от икономическите проблеми на днешна Турция са резултат не само от вътрешната политика и вътрешните проблеми, но – поне отчасти – и от рискованата външна политика и възникналото в тази връзка напрежение в отношенията със Запада, който обаче държи ключа към мащабните чуждестранни инвестиции и заеми. Както посочват в тази връзка редица експерти, западните санкции срещу Турция и, в частност, наложеното по времето на Тръмп ембарго, от една страна, ускориха срива на турската лира, а от друга – катализираха икономическата криза. При положение, че има сериозни вътрешни проблеми, а отвън западните и съюзници се стремят да я „задушат”, за Турция очевидно ще бъде много трудно да се измъкне от този капан.
Технологичната изостаналост на турската икономика Недостатъчните инвестиции и ограниченият достъп до водещите западни технологии до известна степен ограничиха способността на Турция да създаде иновационна икономика и съпътстващите я продукти. Следва да отбележа, че иновационните успехи на турската икономика в миналото бяха обусловени до голяма степен от внедряването на водещи технологии от ЕС и САЩ в голям брой сектори, включително съвременните туристически услуги, текстилната промишленост, автомобилната индустрия, химическата промишленост и военно-индустриалният комплекс. Бързият прогрес в турското текстилно производство беше резултат от внедряването на специализирано оборудване и технологии от САЩ, Германия, Австрия, Франция и Италия. Прословутите турски дронове Bayraktar например, бяха създадени до голяма степен на основата на технологии от Канада, Испания и Германия.
Най-печелившите отрасли на турската промишленост си остават туризмът, селското стопанство, текстилното производство, а през последните години – автомобилостроенето и военната техника (включително дронове, бронетранспортьори и стрелково оръжие). Турция не е особено богата за суровини, като изключим запасите от хромова руда. В същото време страната разполага със стратегическо географско и икономическо положение в граничната зона на три континента (Азия, Африка и Европа), както и достъп до важни морета и водни пътища (Средиземно, Егейско и Мраморно море, Дарданелите, Босфора и Черно море). От средата на 2000-те години, с реализацията на своята програма за изграждане на енергийни комуникации за износ на азербайджански петрол и газ за Европа, заобикаляйки Русия, Турция се превърна в ключова транзитна държава за доставката на енергоносители на световните пазари (и най-вече на този на ЕС).
Южният транспортен коридор, в комбинация с Трансанадолския и Трансадриатическия газопроводи и руския газопровод „Турски поток”, превърнаха Турция в ключов играч в глобалната газова търговия. В допълнение към споменатите тръбопроводи, планираният бъдеш мегапроект за руския газов хъб, още повече ще повиши значението на страната като транзитен маршрут за природния газ. Въпреки силната си зависимост от руския газ, Турция се стреми да диверсифицира своята енергийна политика и да играе ролята на основна транзитна държава за доставки в Европа не само на азерски и руски газ, но и на газ от Туркменистан, Ирак и Алжир.
Друг многообещаващ стимул за развитието на турската икономика и укрепването на нейния суверенитет в условията на откровен западен диктат, ще стане въвеждането в експлоатация на атомната електроцентрала „Аккую”, който се строи от руската компания „Росатом”. Нещо повече, благодарение на политиката си на реекспорт на китайски и руски стоки, Турция се оказва в състояние да повиши експортния си потенциал. Ще припомня, че през 2023 турският износ достигна рекордно ниво от 255,8 млрд. долара. Ако през 2002 делът на страната в глобалния експорт е била 0,55%, двайсет години по-късно, той е достигнал 1,06%. При това именно заради реекспорта на стоки с китайски и руски произход.
Турската икономика изпитва силното влияние на геополитическите фактори. Така например, сегашната криза в Червено море и Аденския залив заради зачестилите нападения на йеменските „хути” срещу търговски кораби, насочващи се към Израел, принуждава Турция да търси чуждестанни партньори на север (на първо място, Русия). Според шефа на Средиземноморската асоциация на износителите на свежи плодове и зеленчуци Ферхат Гюрюз, в началото на 2024 Русия е продължавала да бъде най-големия вносител на турска селскостопанска продукция. В частност, само през февруари, руснаците са купили турски плодове и зеленчуци за 73,7 млн. долара (за сравнение, вносът на Ирак е за 34,3 млн. долара, а този на Румъния – за 30,8 млн. долара).
Според прогнозите на турската Централна банкова, в края на 2024 инфлацията в страната може да достигне 44,9%, а курсът на националната валута ще се срине до 40,53 лири за долар. Очевидно е и, че лихвеният процент на Централната банка също ще нарасне, като според прогнозирет ръстът ще е от 45% до 47%, след което се очаква спад под 40%.
Всичко това показва, че турската икономика е изключително уязвима и зависи от външната подкрепа. Очаквайки мащабни западни инвестиции обаче, Турция рискува да се сблъска с повторение на онова, която тя самата преживя в хода на над половинвековните си безуспешни усилия за интеграция в Европа. За да го избегне, Анкара не би трябвало да понижава нивото на търговско-икономическото партньорство с Русия или да изпълнява стриктно указанията на финансовото министерство на САЩ, присъединявайки се към антируските санкции. Напротив, логиката изисква тя да концентрира усилията си за ускоряване на собствения си икономически растеж и разширяване на икономическото сътрудничество с незападни държави, като Китай, Индия или Русия. Именно това би могъл да се окаже пътят за извеждането на Турция от проточилата си криза. Вероятността обаче Анкара да тръгне по този път в момента не изглежда голяма.
Никола Стефанов
Българско геополитическо дружество
Списание "Геополитика и геостратегии"
