Държавата продължава да бъде част от проблема, а не част от решението на тази катастрофа

Един истински разговор от апогея на пандемията между случаен пътник и местен жител в не много затънтено село премина така:

- Много нови некролози имате! Ковид ли е върлувал тук?

- Няма тук ковид. Всичко е черен дроб.

Не звучи много приятно - нито за предизборна кампания, нито за всякакви други политически локуми. Не е красиво като нова детска градина и многодетно семейство. Но това е отчайващият заден двор на демографската ни криза и нейната основна трагедия - България има намаляващо и застаряващо население, което е лидер в ЕС по кратък живот, предотвратима смърт, социално значими болести и вредни навици. У нас има села със смъртност като при война. Има и демографска пустиня колкото една цяла Дания, за която никой няма да измисли нова „Република на младостта“.

Поради перманентната предизборна ситуация в България, демографията напоследък е на мода. В този парламент даже й отделиха специална комисия. По тези въпроси обаче политиците предпочитат инфантилни, направо нелепи позиви за неща, върху които не могат да въздействат - най-вече раждаемостта, а по възможните неща събират от девет кладенеца вода, за да бездействат. Затова, с изключение на малкото наистина полезни промени като данъчните отстъпки за деца, държавата остава част от проблема, а не част от решението.

Противно на политическите твърдения, раждаемостта не е най-голямата ни демографска грижа - България стои сравнително добре на фона на Европа, макар че икономиката ни очевидно нищо не печели от това заради образователни дефицити и твърде много хора извън работната сила. Напоследък нямаме проблем и с емиграцията, която забави темпо в пандемията и след нея - 2023 г. е с рекордно нисък изходящ поток. Интересни грешки направихме и правим в имиграцията - изпуснахме хилядите украинци с висше образование, а сега

експериментираме с индийци

и непалци при силен взаимен културен шок. По отношение на големия проблем обаче - нелогичната и скандално висока преждевременна смъртност (по думите на експертите зад доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ на инициативата ПанЕвропа) статистическите ни данни все повече потъват към африкански, а не европейски профил.

Държавата не е без идеи за демографска политика, даже напротив - тазгодишният план за действия по демографската стратегия заема внушителните 111 страници. Общественото обсъждане на доклада приключи току-що, но само един Институт за биомаса и биогорива разбра за него и участва със собствени идеи. Държавните стратези не са намерили нищо полезно в тях. Можем ли обаче ние да намерим полезни идеи в техния план?

Планът, както повечето подобни на него, повече прилича на списък какво няма да направим, отколкото на програма за действие и не само защото годината, за която се отнася, вече е преполовена. Мнозинството от записаните в него мерки са самотни бегачи на дълги разстояния - дълги, защото идват от незапомнени времена и

ще ни надживеят, прескачайки от план на план

Заявява се например поддържане на висок стандарт за качество на храните, без да има нищо конкретно за намаляване на тоновете палма, турски пестициди и прочие боклуци, които изяждаме всяка година. Затова в нашите магазини се купува не масло, а „с масло“. Всъщност България не предприема дори базовия минимум от мерки в това отношение - елементарната превенция и ограмотяване чрез по-ясно етикиране на съдържанието на сол и захар, разяснителни кампании за вредни храни, насърчаване на здравословно хранене сред децата. Вместо това, рекламните ни блокове са пълни с допотопни реклами, в които изкуствени сокове се представят за заместител на истинските плодове, а шоколадовите десерти - за източник на мляко.

Авторите на плана си дават сметка, че профилактиката е важна, но и тази мярка е просто кухи лозунги. Все още хиляди българи не правят дори един профилактичен преглед през годината, а той е задължителен. Обещава се ранно диагностициране на водещи хронични незаразни болести, а всъщност България е рядкост в ЕС, защото няма нито едно биомаркерно изследване в здравния си пакет. Заявяват се инвестиции във високи медицински технологии, въпреки че дори когато ги има, достъпът до тях в масовия случай е въпрос или на връзки, или на много пари. Пише се за по-чист въздух, по-добра околна среда и по-голям достъп до питейна вода, макар че почти всяко ново решение за градската среда е не за хората, а за колите.

Където има истински мерки с реален бюджет и изпълнение, то парите обикновено идват от ЕС и срещу тях ЕС изисква определени ангажименти - именно затова съществува и този план, а не за изпълнение. Някои от тези истински проекти имат съвсем микроскопично приложение - 595 деца в 25 общини с ваучери за детска кухня; 59 младежи с помощи за работа в друго населено място; 306 433 лв. за заетост и обучение на безработни с дете до 4 г. Истинските резултати обикновено са наследство от миналото - България например има сравнително дълъг отпуск по майчинство, при това цялата първа година е високо платена.

Някои от „демографските“ мерки в плана си струват специално внимание заради

невероятния контраст между пожелание и изпълнение

В него например е записан ангажимент за осигуряване на достоверна и достатъчна по обхват информация за състоянието на околната среда. Всъщност у нас отдавна не е имало такова голямо отстъпление по достъпа до информация за състоянието на околната среда и имаме два инцидента за няколко седмици, които доказват това - беше укрита грешка в АЕЦ „Козлодуй“, а замърсяване на морето край Албена бе премълчано цели 16 дни. Същата е историята и с мярката за социално включване на граждани от трети страни - уж ще ги включваме, а Агенцията за социално подпомагане упорито отказва да дава помощи на украинци, въпреки че е изгубила по казуса над 160 дела.

Фантазията на държавните чиновници, които пишат тези планове, отдавна се е шлифовала дотам от нищо да произведе минимум 100 обещания. По някои теми обаче тази фантазия се е изтощила и те са останали висящи с по едно декларативно изречение без нито една подточка, може би защото нямат шанс при непрекъснато сменящи се правителства - например солидарност между поколенията, сближаване на образованието в големия град с това в малкия,

възраждане на селските райони,

оптимизиране на концентрацията в големите градове и столицата.

На фона на държавното бездействие, кризите вече са толкова нетърпими, че провокират обществен натиск, т.е. идеи за реални действия не липсват. Почти всеки месец една или друга група професори настояват да се обърне внимание на здравната катастрофа, обезлюдяването, образователния провал. В тези инициативи обаче държавните представители, от които зависи рестартът на всички системи, си остават само любезни гости.

За сметка на всички изброени дефицити на плана, в него осем пъти се споменава в пълни детайли енергийната ефективност. Какво е общото между санирането и демографията? Това е въпрос за милиони евро, защото умеем да усвояваме европейски пари основно така. А всъщност скоро няма да има кого да санираме. До 2050 г. България може да влезе в невъзможност да функционира, предупреждават от години учени. Според една често цитирана прогноза на доц. Георги Бърдаров, тогава ще сме 5 - 5,5 млн. души, с 1,5 млн. пенсионери и над 1 млн. роми. Ако тогава ромите имат същият образователен профил като сега, това ще означава 1 млн. души, неактивни на пазара на труда. Ако не започнем да решаваме тези проблеми, то те ще станат неразрешими, а 70% от територията на страната ще е демографска пустиня, казва доц. Бърдаров. Това, изглежда, за поколенията политици, с които сме наказани, не е никакъв проблем. Важно е да летим към пропастта, санирани до зъби.