Преди Русия да започне пълномащабната си инвазия в Украйна, мнозина, включително и Киев, бяха скептично настроени, че в Европа може отново да избухне голяма война. Повече от две години по-късно в редица европейски страни възгледите се променят, коментира Си Ен Ен.

Рисковете за по-мащабна война на континента се увеличават, след като руският президент Владимир Путин „най-накрая прибегна до открит конфликт“ в Украйна, преследвайки целта си да „възстанови съветската империя“, каза генерал Уесли Кларк, който е бивш върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа. „Не е ясно дали това е нова студена война или зараждаща се реална война, но това е много явно предупреждение към НАТО, че трябва да възстановим нашите отбранителни сили“, допълни той.

Връщане на наборната служба

След края на Студената война редица европейски страни спряха задължителната военна повинност, но през последните години няколко държави - особено в Скандинавия и Прибалтика - я въведоха отново, основно заради заплахата от страна на Русия. Латвия е последната страна, която въведе наборна военна служба на 1 януари тази година, след като беше отменена през 2006 г. Всички младежи на възраст над 18 г. ще бъдат призовавани за отбиване на наборна служба в рамките на 12 месеца.

През април Норвегия също представи амбициозен дългосрочен план, който почти удвоява бюджета за отбрана на страната и добавя към въоръжените сили повече от 20 000 наборни войници, служители и резервисти. „Нуждаем се от отбрана, която да е подходяща за целите на нововъзникващата среда за сигурност“, обясни решението на правителството премиерът Юнас Гар Стьоре. В страната наборната военна служба е задължителна, а през 2015 г. Норвегия стана първата членка на НАТО, която призова в армията мъжете и жените при равни условия.

Дебати за наборната военна служба се провеждат и в други европейски държави, които понастоящем не я изискват. В Обединеното кралство консерваторите лансираха идеята за военна служба по време на злополучната си последна предизборна кампания. Но може би най-изненадващата трансформация е в ход в Германия, която от края на Втората световна война насам изпитва отвращение към милитаризацията, отбелязва Си Ен Ен. Берлин актуализира плана си в случай на избухване на конфликт в Европа, а през юни министърът на отбраната Борис Писториус представи предложение за нова доброволна военна служба. „Трябва да сме готови за война до 2029 г.“, каза той.

Планът му, който в момента се разглежда от законодателите и коалиционните партньори на министъра, предвижда да се поиска от всички 18-годишни мъже, които според оценките са около 400 000-годишно, да попълнят въпросник. От тях около 40 000 ще бъдат избрани да преминат медицински прегледи, а впоследствие 10 000 ще бъдат допуснати до основно обучение, пише „Политико“.

Наборната военна служба остава непопулярна тема в някои страни, но НАТО се бори да постигне новата си цел - 300 000 души личен състав да бъдат в готовност за активиране в рамките на един месец и още половин милион да бъдат на разположение в рамките на шест месеца, каза Шон Монахан, гостуващ сътрудник в програмата „Европа, Русия и Евразия“ в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Възможно решение е по-гъвкава и модерна армия

Един от най-новите членове на НАТО, Финландия, има капацитет да задейства повече от 900 000 резервисти, като 280 000 военнослужещи са готови да реагират незабавно при необходимост. Въпреки това в мирно време във финландските отбранителни сили работят само около 13 000 души, включително цивилен персонал, отбелязва Си Ен Ен. „Финландия е добър пример“, тъй като нейните резервни сили могат да бъдат интегрирани в много малки активни сили, обясни Робърт Хамилтън от американския Институт за изследване на външната политика.

Норвегия и Швеция, най-новият член на НАТО, имат подобни модели, като и двете поддържат значителен брой резервисти, макар и не толкова много, колкото Финландия. Швеция, в която наборната военна служба вече е неутрална и по отношение на пола, призова за отбиване на наборна служба около 7000 души през 2024 г. По данни на шведските въоръжени сили броят им ще нарасне до 8000 през 2025 г., а правителството вече съобщи, че иска да повиши този брой до 10 000-годишно в близко бъдеще.

Шведският министър на отбраната Пол Йонсон изтъкна значението на наборната военна служба в поредица от скорошни речи. „Наборната военна служба е основна предпоставка за непрекъснатото развитие на въоръжените сили“, каза той по време на неотдавнашна парламентарна сесия в Стокхолм, цитиран от „Политико“. „Нуждите на нашата военна организация не могат да бъдат задоволени само с наемен персонал“, допълни той.

Готова ли е НАТО за война?

През последното десетилетие НАТО преразглежда стратегията си и увеличава способностите си в отговор на нарастващата заплаха от Москва. Пълномащабното нападение на Русия срещу Украйна през 2022 г., което последва подкрепата ѝ за проруските сепаратисти в Източна Украйна и анексирането на Крим през 2014 г., неизбежно накара съюзниците да преоценят дали са готови за война и да засилят отбраната си.

„От 2014 г. насам НАТО претърпя най-значителната трансформация в колективната ни отбрана от едно поколение насам“, каза говорителката на алианса Фара Дахлала пред Си Ен Ен. „Въведохме най-всеобхватните планове за отбрана от времето на Студената война насам, като в момента повече от 500 000 военнослужещи са във висока готовност“, добави тя.

Макар че съюзниците от НАТО „определено са готови да се бият още тази вечер“, все още стои въпросът дали са готови за продължителна война като тази в Украйна, коментира обаче Монахан и посочи, че все още има какво да се направи в редица области. Сред тях са индустриалният капацитет, разходите за отбрана и обществената устойчивост - където ще се постави въпросът за наборната военна служба.

Разходи за отбрана

След години на намаляване на военния капацитет в Обединеното кралство и Европа след разпадането на Съветския съюз, разходите за отбрана доскоро бяха на нива, далеч по-ниски от тези, поддържани по време на Студената война, коментира „Дейли мейл“. Но сега, по думите на доскорошния британски министър на отбраната Грант Шапс, „мирният дивидент свърши“.

НАТО очаква до края на тази година две трети от нейните членове да отделят 2 % от своя БВП за разходи за отбрана, от които поне 20 % трябва да отидат за разработване на нови военни технологии и оборудване. Европейската комисия също е отделила почти два милиарда евро за увеличаване на производството на отбранителни продукти в държавите членки на ЕС. 500 млн. евро от тези средства ще отидат за производството на артилерийски снаряди, като е поставена целта до края на 2025 г. да се произвеждат два милиона снаряда годишно, наред с други боеприпаси, повечето от които ще бъдат изпращани в Украйна.

Останалата част от бюджета е предназначена за увеличаване на производствения капацитет и засилване на научноизследователската и развойната дейност в ключови области на отбраната, включително „противодействие на хиперзвукови ракети, разработване на редица безпилотни летателни апарати във въздуха и на земята и осигуряване на сигурна космическа комуникация“, както и „отбранителни системи от следващо поколение, като хеликоптери и средни по размер товарни самолети“.

Военни учения и засилено сътрудничество в областта на сигурността

Може би най-явната проява на подновения фокус на Европа върху подобряването на военната ѝ готовност е под формата на военните учения на НАТО, пише „Дейли мейл“. „Стедфаст дифендър 2024“ (Steadfast Defender 2024), съвкупност от тренировки и учения, които се проведоха от януари до юни, бяха сред най-мащабните подобни събития, провеждани някога от отбранителния пакт след Студената война.

Деветдесет хиляди военнослужещи от всичките 32 държави членки на алианса участваха в множество различни мисии, сред които учения с бойни стрелби, стратегическо и логистично планиране и разгръщане на междуконтинентални сили от Далечния север над Полярния кръг до Централна и Източна Европа. В ученията се включиха части на сухопътните войсски, стотици военни самолети и повече от 50 военни кораба.

В същото време Великобритания продължава да увеличава запасите си от ядрени оръжия от 225 на 260, с което се доближава до тези на Франция, и се смята, че произвежда нов клас бойни глави.

Франция също започва да обновява арсенала си от ядрени подводници, като през март обяви, че е започнало строителството на най-новото поколение, наречено „Ес Ен Ел Е 3Джи“ (SNLE 3G). Планира се още три да влязат в експлоатация преди 2035 г. и се твърди, че са толкова модерни, че ще останат на въоръжение до 2080 г. и след това.

Всичко това се случи на фона на честванията на 80-годишнината от десанта в Нормандия по-рано тази година, когато ветераните от Втората световна война се събраха за отбелязването на деня „Д“. Техните потомци сега трябва да поемат отговорност, която те се надяваха, че няма да е необходима отново, отбеляза Си Ен Ен.

„Мисля, че младите хора в Европа и САЩ ще осъзнаят, че поколението, което се бори през Втората световна война, не искаше да бъде „най-великото поколение“, но обстоятелствата го натовариха с това бреме“, каза ген. Уесли Кларк . „В демокрациите не обичаме да се готвим за война, не искаме да мислим за тези неща“, каза той и добави, че въпреки това, „мисля, че хората ще трябва да реагират на обстоятелствата, които виждат“.