Не данъкоплатците трябва да плащат за грешките на прокурорите

Нарушенията на държавното обвинение само за 2023 г. струват 2.8 милиона лева

Прокурорът Димитър Франтишек Петров, бившият шеф на закритата вече спецпрокуратура, а сега градски обвинител, 3 месеца ще бъде командирован в Смолян, при това на районно ниво. Това последва от рейда срещу продуцента Нико Тупарев, за който от прокуратурата на практика признаха за тормоз и злоупотреби. Франтишек поиска постоянното задържане на Тупарев, когото преди това обвини за длъжностно присвояване. Съдът обаче го поряза, обяснявайки, че няма никакви доказателства. А за постоянен арест се иска поне обосновано предположение за авторство на деянието. В случая с Тупарев прокуратурата въведе нова терминология и го нарече „разумно подозрение“. Така или иначе протестът на Франтишек срещу пускането на Тупарев не беше поддържан от горната инстанция. А Франтишек отива в Смолян с възпитателна цел. Друг е въпросът с какво точно в Смолян са заслужили тази висока чест.

Междувременно срещу Франтишек тече и проверка от Инспектората на Върховната прокуратура, която би могла да приключи с предложение за дисциплинарно наказание.

Франтишек, между другото е сред прокурорите, замесени и в прословутото дело „Осемте джуджета“, по което


самата прокуратурата разкри чудовищни злоупотреби,


без обаче от това да имаше последствия. Тепърва ще чакаме да видим какво ще излезе от проверката на дейността му назад във времето. За други проверки, които бяха гръмко обявени, така и не чухме резултати...

Един резултат обаче можем да сме сигурни, че е гарантиран – Тупарев ще осъди държавата в лицето на прокуратурата.

Както много други преди него го направиха. Човек би се зачудил откъде идва проблемът, щом осъдителните присъди в държавата се доближават до 100%. Точно обаче шумните акции по знаковите дела се провалят и влекат след себе си обезщетения за жертвите на прокурорския произвол. Ако някой си мисли, че след това виновните прокурори „оправят“ сметката, жестоко се лъжат. Магистратите са защитени от функционалния си имунитет. И в това има логика. Защото ако над тях тегне опасността за финансови санкции, когато дадено дело е на кантар, вероятно просто няма да се борят за него, ще работят само по лесните за доказване дела.

Проблемът обаче е, когато прокурорският (а и съдебният) произвол е доказан, установен със съдебен акт. Въпросът е законодателят да помисли за


лична отговорност на магистратите в тези случаи.


Прокуратурата също има забележки по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Те обаче са в друг смисъл - тя настоява отговорността на държавата да бъде ангажирана само при доказани груби нарушения на закона, извършени от правоприлагащи и правораздавателни органи и довели до незаконност на наказателната репресия. „При настоящата нормативна уредба преобладаващата част на осъдителните решения са резултат от изпълнение на законови правомощия на органите на прокуратурата, в съответствие с изискванията на НПК“, се казва в последния годишен доклад за дейността на прокуратурата.

Тезата, че прокурорите са били добросъвестни, неизменно е част от пледоариите на прокуратурата по делата по ЗОДОВ. Съдът обаче отговаря, че „оправдателната присъда служи като окончателния акт, по силата на който се установява незаконосъобразността на повдигнатото и поддържаното от прокуратурата обвинение в конкретен случай. Именно неизпълнението на това задължение (да повдига и поддържа законосъобразни обвинения), независимо по какви причини е осъществено, е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата“.

Според данните от годишния доклад на прокуратурата


през 2023 г. срещу нея са влезли в сила 281 осъдителни решения


по Закона за отговорността ЗОДОВ. Има ръст спрямо предишните две години, когато броят им е съответно 248 и 231. Увеличават се и броят на хората, осъдили прокуратурата - 292-ма души през миналата година, при 255 и 233 предишните две. Ръст има и при обезщетенията. За 2023 г. са присъдени общо 2 824 095 лв., година по-рано - 2 564 814,75 лв. и 2 004 234 лв. за 2021 г. Не трябва да се забравя, че се плаща с лихвите, които понякога са в много голям размер.  

Наскоро например се разбра, че прокуратурата е осъдена да плати обезщетения от 35 000 лева на районния прокурор от София Константин Сулев, който доскоро беше подсъдим за длъжностно престъпление за казус, свързан с Петьо Петров - Еврото, а преди 4 години беше окончателно оправдан по друго дело, по което пък беше обвинен за кражба на ток и сводничество. Именно заради това старо дело и незаконните обвинения, които му бяха повдигнати, той заведе дело по ЗОДОВ за 350 000 лева. Миналата година СГС осъди прокуратурата да плати на Сулев 25 000 лева за неимуществени вреди от незаконните обвинения и още 20 000 лева за пропуснати ползи.

И той, и прокуратурата обжалваха решението и Софийският апелативен съд реши, че прокуратурата правилно е осъдена да плати обезщетенията на Сулев, но намали това за неимуществените вреди на 15 000 лева. Наказателното дело срещу прокурора започна през 2017 г. и приключи за две години и половина, след като той беше оправдан на три инстанции. Т.е. до тук лихвите са за 5 години и ще продължават да се трупат, защото има още една инстанция.

На втора инстанция и бившият окръжен прокурор на Плевен Иво Радев осъди прокуратурата да му плати


обезщетения за над 220 000 лева.


Миналата година Радев заведе дело срещу прокуратурата, след като през 2019 г. беше окончателно оправдан по обвинението, че е оказал натиск над прокурорка.

Наскоро и Христо Ангеличин, който беше зам.-външен министър в едно от правителствата на Бойко Борисов, осъди прокуратурата да му плати малко над 31 000 лв. обезщетение за незаконно обвинение.

Ангеличин беше подсъдим два пъти, включително и заедно с някогашния си началник Даниел Митов. Той вече веднъж окончателно осъди прокуратурата за 20 000 лв. заради делото, по което беше оправдан с Митов - че МВнР не е обявило обществена поръчка, а е сключило споразумение с Министерството на земеделието и храните (МЗХ), за да ползва услугите на туроператорска фирма, с която МЗХ имало договор. Новото обезщетение е заради дело за безстопанственост за това, че не била открита обществена поръчка за купуването на телефонни централи в 12 посолства.

Синът на бизнесмена Гриша Ганчев – Данаил, също осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 180 000 лева заради т.нар. „захарно дело“, по което Ганчеви бяха окончателно оправдани преди две години. Ганчев е поредният съден след шумна акция и оправдан, на когото сега данъкоплатците дължат обезщетение от името на прокуратурата. При това от съдебното решение се разбра, че той е


щял да получи и по-голямо обезщетение, ако го беше поискал.


През пролетта пък вдовицата и дъщерята на убития преди близо година Алексей Петров осъдиха прокуратурата на първа инстанция за 74 000 лв. 50 000 лв. от тази сума за неимуществени вреди от незаконното обвинение, а останалото е за имуществени вреди - разходи по защитата. Делото за обезщетение по ЗОДОВ беше заведено приживе от Петров, а след убийството му близките му не се отказаха от процеса. Отделно прокуратурата е осъдена да плати и над 3300 лв. разноски по гражданското дело.

Петров настояваше да получи 200 000 лв. обезщетение заради дело за присвояване и пране на пари, които беше отделено от прословутия процес „Октопод“. По него той беше съден, но не и осъден, че през 2006 г. - 2009 г. е участвал в присвояването на 3 308 944 лв. от две дружества и в изпирането на пари в периода 2008 - 2105 г. За всичко това той беше обвинен през юли 2016 г.

Имайки предвид купищата шумни дела, които започнаха през последните месеци (да вземем само примера с акцията в агенция „Митници“), може да имаме „разумно подозрение“, че тепърва ще плащаме още много. Въпросът е докога ще търпим.

 

Източник: http://www.segabg.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Още новини

Последни новини