Спагетин, Хамас и Фройд са сред най-чудатите имена на кучета в Хасково

    И преди едно столетие жителите на Хасково са отглеждали по домовете си най-различни породи кучета за пазачи, ловуване или приятна компания. По това време, а и още по-рано, в годините след Освобождението, по улиците на Хасково и околните села не са се срещали бездомни животни. Околийските власти са третирали кучетата, наред с конете, магаретата и добитъка, като домашни животни с дом и собственик и ако случайно някое от тях се изгуби и заскита из махалите, околийският пристав прибирал животните и пускал обявление в Държавен вестник.

    Това разказва д-р Веселина Узунова от Регионалния исторически музей в Хасково.

    След края на Първата световна война, любителите на домашните животни е трябвало да са готови да плащат допълнителни суми, защото Общината е облагала с данък луксозните породи кучета, също както и конете.

    По-заможните сред гражданите са притежавали скъпи ловни породи или дребни компаньони за радост на дамите. За първи път т.нар. луксозни кучета се появяват в Хасково с пристигането на унгарския аристократ – управител на тютюневата фирма „Херцог и Сие“ и пионер на киното в България Аладар Оттай Остерайхер. В известните си спомени Коста Арнаудов описва недоумението на гражданството през 1901 г. от постъпката на чужденеца, който обичал да обикаля из града, следван от две огромни кучета от порода Сандбернар. На животните обаче южняшката жега явно е идвала вповече и те се тътрели едва-едва след стопанина си. По този начин ги запомнили в Хасково, а бавната им протяжна походка дала името „Аледар кьопе(к)” на всички флегматични лентяи.

    Въобще хасковци са отглеждали животните си с много любов и често са им давали човешки имена. През есента на 1924 г. например, общинските коне Аспарух, Андон и Арон, след преглед от специална комисия, излезли в заслужена пенсия и били заменени от нови. В една от махалите пък, дълго помнели напористия козел, който често обикалял и охранявал околните улици. Нещата за него не свършили добре, след като властите получили оплаквания, че козелът гонел и бутал преминаващите баби.

    Най-затрогваща от всички била историята на породистия кон Живко – участник в не едно и две състезания по конен спорт. През 1944 г. Живко бил мобилизиран на фронта и заминал за Унгария. Собственикът му подпоручик Васил Михов от с. Странско го открил случайно, след като неговата част устроила лагер близо до един конен полк. Като разбрал, че любимият му кон е съвсем наблизо, той се втурнал към него, викайки името му. Конят започнал да цвили неудържимо и след малко десетки български войници наблюдавали просълзени радостните прегръдки на Васил и коня Живко след дългата им раздяла.

    След промените през 1944 г. бил наложен и нов ред при отглеждането на животни. Скоро добитъкът станал обект на колективизацията по селата, а домашните кучета били обявени за „буржоазен остатък“ и следователно трябвало да бъдат унищожени. В Хасково между 1945 и 1949 г. по заповед на кмета (тогава наричан председател на Изпълкома на Градския народен съвет), на няколко етапа били избити около 2,5 хиляди домашни кучета. Това били основно животните, които стопаните не можели да хранят, заради недостига на храни и стоки от първа необходимост. С проблема на свободно скитащите кучета Градския народен съвет се занимава много често и през 50-те години, когато в покрайнините на града се настаняват цели цигански катуни, заобиколени от коне, магарета и кучета.

    В зловещите времена на глад и терор, когато обикновени хора са получавали клеймото „народен враг“, само защото преди преврата са били по-заможни, Съветът налага много висок данък на стопаните на домашни кучета. По думите на един от съветниците, целта била да се принудят стопаните сами да избият любимците си, защото попаднали на улицата, ги чакал само куршума. В селата кучетата били отравяни или застрелвани направо по дворовете, защото пречели на новите управляващи да влизат по нощите в домовете на хората, за да ги „приобщават“ към ТКЗС-то.

    Така естествената връзка между животните и хората била насилствено прекъсната за 40 години. Модата по отглеждането на кучета у дома, в апартамента, дошла през 80-те години, а след падането на тоталитарния режим настъпва истински бум на домашните любимци. Хората обаче вече имали други навици и често желанието да зарадваш детето с кученце, приключвало с поредното изхвърлено на улицата нещастно животно.

    И все пак, днес много наши съграждани отглеждат кучета, котки, птици, влечуги и коне отново като членове на семейството.

    Общинският регистър на домашните кучета показва, че понастоящем те са 750. Публикуваните кучешки имена в него са показателни за предпочитанията на собствениците към човешките имена, и то най-модерните, като: Ая, Рая, Кай, Кая, Амелия, Анджи, Виктория, Ричард, Моника, Марая (френски булдог) и Ария. Не липсват и по-стари и традиционни български имена: Румяна, Вихра, Милю, Стефан и дори един Гришо. А някои експериментират с интересни и звучни имена: Кикимора (йорки), Спагетин, Малка Принцеса, Бакарди, Хамас, Карина Лейла, Фройд, Касандра, Нютон, Барби, Аристотел (померан), Гандалф (хъски). На тези изобретателни хора можем само да благодарим, че чудатите имена са ги дали на кучетата, а не на децата си.

    Източник: Haskovo.NET

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (2)

    • 1
      Ян
      Янка
      5 0
      21:52, 14 юли 2024
      Браво! Например аз имах два котарака с името Петко и едно куче с име Митко! Цялото ни семейство обичаме животните! 😍
    • 2
      Въ
      въпрос
      3 0
      09:09, 15 юли 2024
      заслужават ли сниманите да бъдат наречени дрипльовци, заради определението на един партиен "лидер"
    Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
    Последни новини