Коментарът е от профила на Евгений Кънев във фейсбук. Заглавието е на „Дневник“.

Виждам много приятели екзалтирани, че нещо се променя. Омразата към един човек е толкова голяма, че с жадуваното негово изчезване България вече се привижда като с окончателно победила демокрация.

За хората с по-ясни спомени от Прехода такива моменти е имало доста - когато добрият партиен вожд отстранява омразния негодяй и някак си по-леко се диша. Да припомним облекчението, което изпитахме, когато:

- Андрей Луканов подхлъзна Петър Младенов и го свали от поста на президент с негова студентска стачка

- Жан Виденов отстрани Луканов, по-късно застрелян

- Иван Костов махна Евгений Бакърджиев и Богомил Бонев и затвори банката на Илия Павлов - по-късно застрелян

- Бойко Борисов се освободи от Цветан Цветанов и т.н.

Общото следствие не беше по-добра България, а пренареждане на Статуквото с нови герои.

Да, в случая надеждата е в силното разклащане на ДПС - главният болт, на който Кремъл чрез Луканов закачи политическата система на посткомунистическа България.
Проблемът обаче е, че като махаме болта, то няма задължително и лесно да стане неговата подмяна не с друг болт, а с друга система.

Имаме вече създадени мощни финансово-икономически групировки, които имат своите интереси и трудно ще позволят някой да ги засегне от сблъсък на изглеждащи основни герои, но все пак подставени лица. Всъщност отстраняването на „лошите“ винаги е имало ролята на вентил, през който да мине натрупаното народно напрежение и в разсейките системата да се презареди с нови наративи, лица и политически проекти - които да опазят властта на олигарсите от народа и външния свят.

В тази връзка трябва да следим развитието на два сюжета:

Първият е реакцията на службите и прокуратурата в новата ситуация.

Ако вземат открито страна на Пеевски, това ще потвърди допускането, че те са му лично предани, което предвещава дълга война в ДПС и много вероятно появата на второ ДПС за следващите избори. На тях Пеевски ще се бори за влизане в парламента - защото ако не влезе, може това да е наистина неговия политически - и не само - край. Без достъп до бюджета той не може да поддържа лоялност.

Ако ли пък се обърнат институциите срещу него - това означава, че са лоялни на таен център на властта, който е решил за стратегически правилно да се отърве от Пеевски - за мен по-малко вероятна версия.

Вторият сюжет, свързан с първия, е подготовката на нов консервативен проект, който да обедини всички десни, разочаровани от ГЕРБ и донякъде „Демократична България“ - уж проевропейски, но антилиберален, т.е. антиевропейски. Възможна е появата и на подобен ляв проект на президента Румен Радев, който пък да агрегира русофилския вот вляво, също на антиевропейска основа. Индикатор е присъединяването на „Има такъв народ“ към „Възраждане“ за референдум за еврото, който се провежда по време на избори и мобилизира вот.

Костадин Костадинов: А кой беше Делян Пеевски

Това е готвеният реинженеринг на политическото пространство, докато се занимаваме с ДПС.

Новото е, че сегашните евроатлантически партии ще са в политическия център, притиснати от двата нови проекта и вероятно малцинство в парламента.

Затова, вместо да се чудят как с трети мандат да правят правителство - за което ще носят пълна отговорност, но с нищожно влияние - „Продължаваме промяната“ - „Демократична България“ трябва да вземат инициативата и да разкрият на хората какво предстои на България.

Кръговата отбрана, от която не могат да излязат, е най-важната причина да бъдат разглеждани като слаби и неспособни да предложат и водят истинска промяна.

Къде са тезите за дневния ред на обществото днес, следващите месеци, а не години? Къде е предупреждението за заплахите пред България? Къде е политическата инициатива? Къде са идеите, за които търсят подкрепа от гражданите?