"Европа се завърна" - във вторник вечерта "Ариана 6" изведе в орбита микроспътници за изследователски цели, с което отбеляза първия успешен полет на ракетата и възвръщането на автономния достъп на Европа до космоса, въпреки засечката в края на мисията, съобщават световните осведомителни агенции, цитирани от БТА.

"Това е исторически ден за Европейската космическа агенция и за Европа", каза Йозеф Ашбахер, генерален директор на Европейската космическа агенция, който не скри своето "облекчение". 

"Европа се завърна", каза на свой ред неговият колега от Френския национален център за космически изследвания (CNES) Филип Батист.
       
Макар изстрелването да бележи завръщането на Европа към автономния достъп до космоса, мисията не беше перфектна - в края на полета ракетата-носител се отклони от траекторията си. Повторното навлизане в атмосферата на горната й степен, която трябваше да се приводни в Тихия океан, далече от обитаема земя, не се състоя. 

Тази "аномалия" не заличи облекчението на европейските космически ръководители от успеха на основната им цел - да могат да извеждат спътници в орбита.
       
"Това е голям успех, въпреки малкото разочарование в края на мисията", каза ръководителят на Германската космическа агенция (DLR) Валтер Пелцер.

В зала "Юпитер" - контролната кула на мисията, разположена на 17 километра от стартовата площадка в Куру, Френска Гвиана, тревогата от евентуалния провал на очаквания от четири години полет бързо беше заменена от облекчение и аплодисменти.
       
Без дори да изчака спътниците да бъдат изведени успешно в орбита, ръководителят на НАСА Бил Нелсън приветства европейските си колеги в социалната мрежа Екс, отбелязвайки "гигантската стъпка" напред, която е направила Европейската космическа агенция с първото изстрелване на мощната си ракета-носител от ново поколение. 

Президентът на Франция Еманюел Макрон отправи "огромни поздравления към екипите, които правят възможно това, което изглеждаше невъзможно".
       
Въпреки многото извършени наземни тестове и симулации все още съществуваше елемент на риск - в исторически план почти половината от първите изстрелвания на ракети в света са били неуспешни, какъвто беше случаят през 1996 г. с първата "Ариана 5", която въпреки това е претърпяла само два провала в 117 изстрелвания.

За да се избегне евентуалната загуба на ценни комерсиални спътници, ракетата, чието разработване закъсня с четири години, носеше десетина университетски микроспътници. 
       
"Ариана 6" носеше и две капсули за повторно навлизане в атмосферата, които трябваше да бъдат изхвърлени в края на мисията. Отклонението на ракетата от траекторията й в края на полета попречи това да се случи.

Предпочетена през декември 2014 г. пред друга версия, "Ариана 6" може да извежда спътници в геостационарна орбита на височина 36 000 километра, подобно на "Ариана 5", както и да извежда съзвездия от сателити в орбита на няколкостотин километра от Земята.

За тази цел горната степен на ракетата е оборудвана с повторно запалващ двигател Vinci - основната й новост. По време на полета двигателят запали успешно два пъти, за да изведе горната степен до мястото, където да се "освободи" от сателитите. 

Третото му запалване обаче, което трябваше да позволи повторното навлизане в атмосферата, не можа да се осъществи поради необяснимо изключване на този етап на спомагателния енергиен блок на горната степен - малък двигател, използван за коригиране на траекторията, обясниха производителите на ракетата "Ариангруп". 

По думите им тази финална фаза на мисията в условията на "микрогравитация" не може да бъде тествана на Земята. 

Този полет на "Ариана 6" беше стратегически за европейците, които искат да продължат да съществуват, изправени пред конкуренцията на американската компания "Спейс Екс", която изстрелва своите ракети за многократна употреба "Фалкон 9" приблизително два пъти седмично.

От последния полет на "Ариана 5" преди година Европа не е успяла да изстреля сама спътник в орбита - след нахлуването в Украйна тя вече няма достъп до руската ракета-носител "Союз", която от десет години беше изстрелвана от Френска Гвиана.

Другата европейска ракета "Вега-C" е приземена от края на 2022 г. след авария.
       
След този първи полет ще са необходими няколко месеца, за да се анализират данните, предадени от многобройните сензори на ракетата-носител. 

Следващото предизвикателство ще бъде успешното увеличаване на броя на полетите - шест са планирани за 2025 г., а осем - за следващата година. "Ариана 6" има 29 поръчани полета.