Лидерите на най-успешния отбранителен съюз от 75 години, а според някои - в историята, се събират на 9-11 юли във Вашингтон на годишната си среща най-после в пълен състав от 32 държави, след като Турция и Унгария последни дадоха съгласието си за Швеция, и перспективата това да е последното разширяване на алианса за дълги години напред. Но и под голяма въпросителна дали САЩ - основната сила и гарант, няма да променят значително ангажимента си към сигурността на Европа, особено ако на 5 ноември Доналд Тръмп спечели президентските избори.

НАТО е в най-сложната ситуация от основаването си насам. Русия е основната заплаха, но макар да е евроатлантически, съюзът трябва да има позиция и за Китай, където напрежението расте в район, много важен, ако вече не и най-важният, за световната икономика, търговия и сигурност. Действията в Арктика също ще се обсъждат, ще е важно и какво ще бъде казано и решено за Черно море. Във Вашингтон трябва да бъдат дадани отговори за подготовката за предстоящи още по-трудни години.

Това е първата среща, на която официално новите две страни от Северна Европа ще участват на най-високо ниво като съюзници. Швеция и Финландия не само вече са в плановете за отбрана, но и допринасят с въоръжение и присъствие на свои части в Източна Европа.
В същото време това увеличава вероятността НАТО да отделя повече внимание на северната и централноевропейската си част, докато в Югоизточна Европа и Черно море политически процеси и нестабилност в страни като Северна Македония и България карат коментатори да наричат района слабото място на алианса.

България продължава да обсъжда позицията си за Вашингтон по-малко от седмица преди форума, докато би трябвало тя да е ясна доста преди това и да се подготвя как точно да бъде защитена пред останалите 31 страни. Документът е засекретен, депутатите го разгледаха в закрито заседание, а служебният премиер и външен министър Димитър Главчев увери, че няма да се изпращат български войски в Украйна. Президентът Румен Радев отказа да оглави делегацията, но не защото беше формулирано, че ще я ръководят той и служебния премиер, а понеже не бил съгласен с част от българската позиция, която определи като „неадекватна и безгръбначна“.

Организацията не участва във въоръжаването на Украйна, но членовете ѝ продължават да спорят как и колко да се помага на Киев да се бори в продължителна война с руската агресия. Видимо има разцепление заради държави като Унгария и Словакия (но не само те). Украинците очакват и по-ясен сигнал за кандидатурата си за членство, за което според мнозина ще трябва доста да почака.

Как напредва НАТО в своята трансформация, започнала преди 10 години след окупирането на Крим и ускорена през 2022 г. след като през последните две години капацитетът на армиите и военно-промишления му комплекс в Европа се оказаха силно притиснати от агресията на Владимир Путин в съседна държава.

Три са основните теми:

•     сдържане и защита
•     подкрепа за Украйна
•     глобалните партньорства

По първата тема разговорът ще е около т.нар. споделяне на бремето. Фокусът тук е върху инвестициите в отбрана. През 2014 г. едва 3 държави покриваха доброволния ангажимент за поне 2% от БВП, сега са 23. Някои, включително Германия - най-голямата икономика в Европа - както и Великобритания, остават под нужното. Не по-малко по-важно е за какво точно отиват тези средства, увеличават ли те военния капаците за изпълнение мисията на алианса, или са най-вече за заплати. Затова едно от очакванията за срещата следващата седмица е за ангажимент за индустриално-отбранителен капацитет на съюзниците. Вероятно ще има и конкретен план за съвместна работа от двете страни на Атлантика по увеличаване на производството.

В същата първа тема за сдържане и защита се появи нов проблем - работа по предотвратяване на руски саботажи, хибридни атаки, дезинформация, въздействие върху обществата, политическите процеси и изборите в страните членки. Отговорът е на първо място споделяне на повече разузнавателна информация, защита на стратегическа инфраструктура, контрашпионаж.

Украинската тема ще привлече много внимание по няколко направления:

•     Първото е колко помощ могат да изпратят съюзниците - сега, веднага (противовъздушна отбрана, например). Ще има срещи с гостуващият президен Володимир Зеленски, Съвет Украйна-НАТО на ниво лидери.
•     Второто е водещата роля, който алиансът ще поеме в координирането от командване във Висбаден на бъдещата помощ и обучение на украинската армия (по този начин военните може да постигнат по-бързо стандартите на НАТО за въоръжени сили и да станат една от най-боеспособните и мотивирани в Европа). Тази координираща позиция заемат в момента САЩ, но заради блокирането повече от половин година в Конгреса на отпускането на 61 млрд. за Украйна и вероятността Тръмп да се завърне в Белия дом, съюзниците решиха НАТО да поеме поне ръководството на групата, известна най-вече като формат „Рамщайн“. Много е важно да има и многогодишен финансов ангажимент към отбраната на Украйна, защото в момента помощта е изключително зависима от едногодишните бюджетни приоритети на 32 столици, а така не може да се планира много за воденето на война. Идеята на генералния секретар Йенс Столтенберг за фонд от 100 млрд. долара за следващите няколко години не мина.
•     Важно е да се чуе и колко крачки към членство в НАТО ще направи Украйна, където властите също понамалиха очакванията си. Има общо взето два блока. В единия са Великобритания и „фронтови“ страни от Източна Европа (подобно нещо казва и Столтенберг), искащи да видят формулировка от типа на „Украйна е по пътя на необратимо членство“. Унгария определено не е съгласна, но изглежда САЩ и Германия също не харесват такава формула. На най-високо ниво американците говорят през последните седмици усилено за „изграждане на солиден мост към членство“, каквото и да означава това, а и „мост“ не звучи като нещо необратимо. Никога не бива да се забравя, че за САЩ в района стратегическите отношения с Русия са най-важните. Във Вилнюс-2023, например, търсенето на подходящите думи продължи до последния момент и дори бяха подготвени два варианта за пресконференция на Йенс Столтенберг според резултата. Няма причина този път да е по-различно.

• Третата тема, за партньорството, ще се обсъжда в присъствието на лидерите на т.нар. индо-тихоокеанска четворка (Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея), което ще се случи за трети път на такова ниво. Както стана обичайно през последните години, във Вашингтон ще са е и ръководителите на Европейския съюз, който през последната година усилено обсъжда и работи по европейско измерение на отбраната. Основното очаквано послание е, че демокрациите по света, споделящи общи интереси и ценности, се сплотяват още повече във време на криза, в която автокрациите - особено Русия, Беларус, Иран, Северна Корея, се обединяват срещу международния ред и стабилност.

На предишната среща на лидерите във Вилнюс миналата година Реджеп Тайип Ердоган създаваше несигурност около ратифицирането на членството на Финландия и Швеция. Този път - и то по поне по първите две теми - тази роля може да опита да заеме Виктор Орбан, но страната му е несравнимо по-малък по възможности играч от Турция.

Проблемите идват от три от водещите столици - Париж, Вашингтон и Берлин.

•     Франция гласува на балотаж тази неделя, който или ще произведе парализиран парламент (а законът забранява нови избори в следващите 12 месеца) или ще докара на власт националистите на Марин льо Пен - антиамерикански, евроскептични, водещи към икономическа стагнация или криза. Те може да ограничат ангажиментите към източноевропейския фланг и говорят за напускане военните структура на НАТО и за запазване ядрения арсенал на страната изключително за защита на френските интереси в момент, когато в Европа се обсъжда могат ли съвместно френският и британският ядрен щит да осигурят поне първоначална европейска сдържаща Путин сила.

•     В САЩ избирателите може да върнат Тръмп като президент с мъглява засега визия за НАТО и отношението към алиансите на страната по принцип. Четири месеца преди вота е неясно и кой ще контролира двете камари на парламента във Вашингтон, като изобщо не е изключено те да са в ръцете на републиканците, лично предани на Тръмп. През 2018 г. той се появи гневен на срещата на върха на НАТО в Брюксел с намерение да обяви, че страната му ще напусне до половин година алианса, ако всички не си вдигнат веднага разходите за отбрана. Сега повтаря същото с добавката, че който не си плаща за американския „чадър“, ще бъде оставен на руснаците да правят с него каквото си искат. Вътрешнополитическите процеси на американците имат отражение директно на украинския фронт. Както се видя тази година - доста драматично за украинците отражение.

Робърт О'Брайън, който му беше съветник по националната сигурност в първите години, описа преди по-малко от месец в обширна статия във „Форин афеърс“ каква може да е визията на администрацията Тръмп 2.0: „Завръщане на мира чрез сила“. Този принцип идва от римския император Адриан, на когото приписват фразата „Мир чрез сила или, ако това не сработи, мир чрез заплаха“. О'Брайън изложи една доста по-прагматична концепция за външна политика на Вашингтон, въпросът е дали той ще е отново в най-тесния кръг около Тръмп и ще може ли да сдържа крайностите му.
Надежди се възлагат на новия генерален секретар Марк Рюте, когото смятат за вероятно единственият европеец, който знае как да разговаря с Тръмп.

•     В Германия управляващата тройна коалиция е в позиция, отслабена още повече от политическите сътресения във Франция, а канцлерът Олаф Шолц изглежда ако не нерешителен, то поне изчакващ да не прави едностранни ходове и да види какво правят американците. Проруската и обвинявана в екстремизъм „Алтернатива за Германия“ ще продължи да създава на федерално ниво проблеми за отбраната. Редовните парламентарни избори там трябва да са между 31 август и 26 октомври 2025 г., но времената в Европа са много динамични - никой не планираше за тази година предсрочни избори във Великобритания и Франция, а те се случиха със сериозни последици не само за двете страни. Германската предизборна кампания обикновено започва на партийно ниво в края на предходната година, т.е. след американските избори на 5 ноември.

Би трябвало в момент като сегашния НАТО да не става заложник на публични разногласия и срещата има три дни да избегне това. Дори да видим съюзници, които се потупват по гърба каква добра работа вършат, това няма да продължи дълго и има още много работа да се върши - особено с избирателите и инвеститорите. Планирането и действията в състояние на „война на изтощение“ и ситуация на фронта, в която немислими допреди месеци граници на позволеното се прекрачват, в каквато се превърна тази в Украйна, изискват съвсем различна нагласа у всички. Оценката е, че не всички в алианса осъзнават това.