Aко някой ни гледа отстрани, може и да си каже, че България се е предала на Русия без дори да е във война. Ползваме благата на Европа, към които други горещо се стремят, и пак сме недоволни от нея. Много любопитен подход е да си представяме алтернативата. Ако не подкрепяме Украйна, кого подкрепяме? Ако не сме в ЕС и НАТО, къде ще сме? Ако сме в някакво друго обединение - не в ЕС, какво е то, с кого е, какво получаваме? И какво по-точно би могла да получи България от Русия?

Президентът на България ни плаши с ядрен армагедон и удря по подкрепата за Украйна. Четвъртата по големина парламентарна група в 49-и Парламент всячески иска да не въведем евровалутата и ни говори за излизане от НАТО и ЕС. Страхуват ни вече и с изпращане на фронта, докато ние все така продължаваме да си ползваме руски газ, а Черноморието ни да е силно населено с руснаци. Дезинформацията се лее като придошла река, а европейският ни път изглежда застрашен - ако някой ни гледа отстрани, може и да си каже, че България не просто клекнала пред Русия, но дори се моли да бъде прегърната от Кремъл. Без дори да е гръмнала една пушка...

Много любопитен подход е да си представяме алтернативата. Ако не подкрепяме Украйна, кого подкрепяме? Ако не сме в ЕС и НАТО, къде ще сме? Ако сме в някакво друго обединение - не в ЕС, какво е то, с кого е, какво получаваме? И какво по-точно би могла да получи България от Русия?

Дори и да изключим за момент чисто концептуалния, чисто идеологическия и чисто моралния аспект на въпроса към какво искаме да се стремим, какви искаме да бъдем, в демократична държава ли искаме да живеем, нека се обърнем към прагматизма - какво би било, ако сме в някаква алтернатива.

Ако не подкрепяме Украйна, кого подкрепяме?

Ако не подкрепяме Украйна, подкрепяме Русия. Не сме неутрални, не сме за мир. Подкрепяме агресор, който напада държава, която много пъти в историята си се е опитвала да се откъсне от руските влияния. След Майдана - в особено висока степен, което видимо не се хареса на руската власт. Но е желанието на украинското общество.

Ако не сме в ЕС и НАТО, къде ще сме?

Ако не сме в ЕС и НАТО, ще сме с Русия. Със същата тази власт, която не иска да позволи на съседа си да се развива, както намери за добре и затова го напада. Същата власт, която не позволява и на собствените си граждани да се развиват, както намерят за добре, като дори тях напада - или ги праща на война, или ги държи в несвобода, или, ако решат, че искат да са свободни, в затвора, понякога и под земята.

Дори и да не гледаме в историята ни с Русия и отношенията ни досега, дори да не „задълбаваме в миналото“ (което не е съвсем правилен подход, в миналото излизат много отговори за настоящето), то какво е Русия днес? Какво може да ни даде тя - метафизично и съвсем рационално? Съвременната руска култура ще ни обогати или ще тръгнем към икономически възход? Кой беше последният съвременен руски писател, поддръжник на Путин, не опозиционер, чийто шедьовър прочетохте? Коя песен, издадена през 2024 година в Русия, не спирате да слушате? Дори безспорно талантливият Никита Михалков, откакто стана твърд привърженик на путинизма, което пък го изстреля в орбитата на олигархията, не е създал нито един филм. Но пък по указания забранява творби на свои колеги, които пропагандният апарат не е харесал.

И споменавайки икономическия възход, Европейският съюз, от който се опитват да ни изтласкат, е създаден като икономически съюз. Историята на ЕС започва през 1951 година, когато е основана Европейската общност за въглища и стомана - обединение между Франция, Италия, Белгия, Западна Германия, Нидерландия и Люксембург, което цели общо управление на секторите за стоманодобив и въгледобив.

Въз основа на Договора за въглища и стомана, шестте държави основателки разширяват сътрудничеството си и в други икономически сектори. Подписват и два договора, с които се създават Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Тези структури започват да функционират на 1 януари 1958 година. На 1 януари 1973 година Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Европейските общности и с тях страните членки стават девет. На 1 януари 1981 година Гърция става десетата държава, на 1 януари 1986 година - Испания и Португалия. На 7 февруари 1992 година пък в Маастрихт, Нидерландия е подписан Договорът за създаване на Европейския съюз. Скоро след това е създаден единния пазар - свободното движение на хора, стоки, услуги и пари. Последва присъединяването на още държави, за щастие - и България е сред тях.

Днес се ползваме от привилегиите на членството ни в ЕС всеки ден. Сутрин отиваме на работа с метро, построено с европейски пари. В момента текат процеси по купуване на нови влакове за БДЖ - с европейски пари. Земеделците получават субсидии - платени с европари. И храната, която ядем, също често е отглеждана и с участието на европари. Онзи ден в частен разговор една позната каза, че в училището на детето ѝ, след края на учебната година, ще има безплатна занималня от един месец - дори и тя платена с европари.

Ако не разбираме чисто ценностните привилегии най-малкото да пътуваме и да говорим свободно, да живеем в истински мир - а не в руски, то нека поне разберем икономическите такива.

По данните на Евростат, нивото на безработица в ЕС е 6,4%, запазвайки исторически ниските си нива. Годишната инфлация в еврозоната се очаква да бъде 2,6% през май 2024 година. Пада от 11,5% през октомври, 2022 година (след началото на Путиновата война), пада и под показателите отпреди войната - била е 5,6% през януари, 2022 година.

В еврозоната съотношението на бюджетния дефицит към БВП намалява от 3,7% през 2022 година на 3,6% през 2023 година. Буквално вчера излезе новината, че България е трета в ЕС по спад на цените на промишлен производител през април, като цифрата е -10,6%. На годишна база през април производствените цени също са намалели и в ЕС, и в еврозоната - съответно с 5,5 и 5,7 на сто.

Удовлетвореността от личните финанси на хората в ЕС значително се е повишила между 2013 година (с резултат 6,0) и 2018 година, а след това е останала стабилна до 2022 година (6,6).

Средният годишен разполагаем доход на жител в ЕС за 2022 година е 18 706 СПТ (Стандарт на покупателната способност - условна валута, която има еднаква покупателна способност). Той обаче варира - от 9 671 СПТ в България до 33 214 СПТ в Люксембург. Най-високите равнища на доходите на жител са отчетени в централните и северните държави-членки на ЕС. Данните са от октомври 2023 година, като през октомври 2024 година се очаква актуализация спрямо миналата година.

Какво се случи в Хърватия след еврото?

Продължаваме да не говорим сега за ценности, говорим само с числа.

От всички държави в ЕС, Хърватия се присъедини най-скоро в политическия и икономически съюз - през 2013 година. Въпреки това, въведе еврото преди нас - от 1 януари 2023 година. Из хърватските медии и социални мрежи се разнасяше паника. Паника имаше, имаше и спекула в цените. Бяха наложени обаче глоби. Година след еврото данните на Евробарометър към февруари 2024 г. показваха, че 54% от анкетираните смятат, че наличието на еврото е от полза за Хърватия, а 82% - че наличието на еврото е от полза за ЕС. На въпроса дали са се сблъсквали с някакви проблеми при обмяната на хърватски куни или при теглене на евро в брой през първите седмици на януари, 81% от анкетираните отговарят, че не са имали никакви проблеми. Близо осем от всеки десет респонденти казват, че конвертирането в евро е или „много лесно“ (40%), или „по-скоро лесно“ (38%). Освен това 72% от анкетираните казват, че е лесно да се разбере стойността в евро.

Инфлацията в Хърватия непрекъснато спада след въвеждането на еврото. Ръстът на доходите за 2023 година е средно 12% на годишна база. Хърватия е сред трите държави в ЕС с най-висок икономически растеж.

Около еврото в България е любопитно, че не го въвеждаме (само в правителствената комуникация), а го „приемаме“. Сякаш ние трябва да го удостоим с честта да го използваме, а не то да приеме нас. Сякаш не трябва да изпълним определени критерии, за да го използваме, а трябва да решим, че го искаме.

Докато решаваме дали искаме, или не искаме да сме в ЕС и в НАТО, граждани на Украйна, Молдова и Грузия, мечтаят за това. Защо - защото знаят, че това е пътят, който води далеч от Путин и диктаторски модел на управление. Също и към просперитет и разцвет, но на първо време - далеч от Путин. А в България - вече член на ЕС, вече член на НАТО, вече с единия крак в Шенген и на вратите на еврозоната, ние ползваме благата на Европа, към които други горещо се стремят, и пак сме недоволни от нея.

И една последна справка - България очаква да получи безвъзмездни средства в размер на близо 6 милиарда евро по Механизма за възстановяване и устойчивост. Отделно, при съставянето на бюджета на ЕС България е страна, която дава по-малко средства и получава повече като финансиране, което я прави страна бенефициер, като това се определя на базата на нейната икономика.

Това е българската посока и помислете за това, когато отидете пред урните за гласуване в неделя. Знаем кои партии и политици са оплетени в зависимости от руските тайни служби и пропаганда. Те имат почти неограничен достъп до т.нар. големи телевизии и облъчват с отровните си „носталгични“ препратки неподготвените за отпор зрители.

Затова ни е нежно единение по тимата да запазим позициите си в НАТО и ЕС, като единствен път заедно с цивилизования свят. ГЕРБ-СДС, ДПС, „Синя България“, ДСБ, дори ИТН може да имат различия по въпроси на вътрешната политика, но нека бъдат неотстъпчиви по отношение на евроатлантизма. Клише е това пожелание, но то е правилното за всички българи. Искате да живеете по европейски стандарт, да учите и работите в най-развитите в света страни, децата и внуците ви да бъдат пълноправни граждани на света, да пътувате без граници и прочие благини? Тогава мислете с главите си и не се оставяйте на влиянието на други, те да определят вашето бъдеще. Свободен човек означава той сам да взима решения за живота си.

Кадри от 2023 година, когато Грузия за първи път въстана срещу руския закон за чуждестранните агенти