Дивите прасета в Чернобил са обект на дългогодишна научна мистерия. Докато радиоактивността на елените в региона предвидимо намалява през десетилетията, дивата свиня остава изненадващо радиоактивна. Оказва се, че тези украински прасета не са облъчени само от прословутата катастрофа от 1986 г., но и от тестването на атомна бомба от 60-те години на миналия век.
Радиоактивната загадка е разрешена през 2023 г. от екип учени от университета на Виена и университета Лайбниц в Хановер, които успяват да проследят произхода на радиоактивността с помощта на авангардни измервания. Чернобилската катастрофа от 1986 г. изхвърля значителни количества цезий-137, радиоактивен изотоп с период на полуразпад малко над 30 години.
Тъй като са изминали повече от три десетилетия от инцидента, учените очакват нивата на изотопа да са спаднали с поне 50%. Този спад обаче не се наблюдава при дивата свиня. Нивата на радиация остават почти постоянни през последните 30 години. Използвайки по-прецизни измервания, екипът успява да види, че друг подобен изотоп е в действие: цезий-135, който има много по-дълъг полуживот. Тъй като изотопът е много труден за измерване, той не е открит преди това.
"Тъй като има толкова дълъг период на полуразпад и рядко се разпада, не можете просто да го откриете с радиационни детектори. Трябва да работите с масспектрометрични методи и да положите относително големи усилия, за да го различите точно от другите атоми", споделя професор Георг Щайнхаузер, експерт по радиация, който се мести от университета Лайбниц в Хановер във Виенския университет през 2022 г.
"Сега успяхме да направим това", добавя той. Става ясно, че дивите свине в Чернобил все още имат в телата си цезий-135, поради което месото им все още произвежда високи нива на радиоактивност. Това обаче повдига въпроса защо глиганите са засегнати, а елените или други диви животни изглежда не са.
Най-вероятно има нещо общо с диетата на глиганите с еленови трюфели - гъба, която се намира на 20 до 40 сантиметра под земята. Цезият се стича в почвата много бавно, така че подземните трюфели едва сега абсорбират цезия, който е освободен при инцидента в Чернобил. В същото време еленските трюфели все още са заредени с цезиеви изотопи от тестовете на ядрени оръжия по време на Студената война, разкрива IFL Science.
Благодарение на тази двойна доза радиация с бавно освобождаване, нивата на замърсяване, наблюдавани при глиганите, остават относително постоянни в продължение на десетилетия, докато другите диви животни от Чернобил успяват да се възстановят и дори процъфтяват.
"Ако съберете всички тези ефекти, може да се обясни защо радиоактивността на еленските трюфели и впоследствие на прасетата остава относително постоянна през годините", обяснява Щайнхаузер. "Нашата работа показва колко сложни могат да бъдат взаимовръзките в естествените екосистеми, но също така, че отговорите на такива загадки могат да бъдат намерени, ако вашите измервания са достатъчно точни", добавя той.