Епископ Арсений, близък до Пловдивския митрополит Николай, оглави Сливенската епархия. Днес се състоя каноничен избор от членовете на Светия синод. Епископ Арсений събра седем гласа срещу пет за другия кандидат - Мелнишкия епископ Герасим, който е главен секретар на Светия синод, съобщава БТА.
Знеполският епископ Арсений е роден на 18 ноември 1986 г. в Стара Загора със светското име Атанас Димитров Лазаров, показва справка на БТА. Той завършва Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" през 2006 г. След това е приет в Богословския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Продължава обучението си в Пловдивския университет "Преп. Паисий Хилендарски" - специалност "Теология", който завършва през 2009 г.
Приема монашески постриг с името Арсений от Пловдивския митрополит Николай на 11 август 2007 г. в Кукленския манастир "Св. св. Козма и Дамян". Ръкоположен е за йеродякон и йеромонах през 2008 г. Възведен е в архимандритско достойнство на 6 декември 2009 г. в катедралния храм "Успение Богородично" в Пловдив от Пловдивския митрополит Николай.
От 2008 г. до 2010 г. Арсений е енорийски свещеник в селата Борец и Говедаре, Пловдивска духовна околия. От 2009 г. е директор на Пловдивската православна телевизия. От 2010 г. е назначен за духовен надзорник на Пловдивската епархия, а от 2012 г. и за председател на митрополитския храм "Св. Марина" в Пловдив. На 2 юли 2014 г. по решение на Светия Синод на Българската православна църква е наречен за Знеполски епископ, а на 6 юли 2014 г. в митрополитския храм "Св. Марина" в Пловдив е хиротонисан и от същата дата е назначен за викарий на Пловдивския митрополит.
Новоизбраният Сливенски митрополит е от ключово значение, тъй като той ще участва в избора на тримата кандидати, от които на 30 юни ще бъде избран нов патриарх. Няма обаче право да бъде сред кандидатите, тъй като няма да отговаря на поне едно от изискванията за поста - да е оглавявал епархия поне пет години.
Митрополитът ще разполага и със значителни финансови правомощия, тъй като Сливенската епархия е една от най-старите и богатите в България. В момента на територията ѝ има 333 църкви и параклиси и 9 манастира, сочи информацията на сайта ѝ. Разполага и с други имоти, част от които попадат в апетитни икономически зони като Южното Черноморие и горите в Странджа. Колко са имотите не може да се каже, тъй като публична информация изобщо за имотите на църквата няма. БПЦ получава субсидия от държавата, която тази година възлиза на близо 37.5 млн. лв., а в допълнение кандидатства по европейски програми чрез фонд "Земеделие".
През февруари синодът касира предишната процедура за избор на Сливенски митрополит след смъртта на Йоаникий. В нея за първи кандидат миряните избраха Агатополския епископ Йеротей, дългогодишен викарий на починалия митрополит Йоаникий. При второто гласуване за кандидат победи Константийският епископ Михаил. Като причина за касирането бяха посочени доклад от организатора на избора - Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, който е наместник на овдовелия престол, и постъпили жалби. На същото заседание 9 от 12-те митрополити приеха и новата наредба за избор на митрополити, според която миряните не участват в избора.
Това доведе до критики от юристи и протести на миряни, тъй като единствено църковен събор може да изменя устава, освен ако не е налице неотложност. На 13 март синодът потвърди касирането на избора, но се отказа от спорната наредба, която предизвика протести. Освен това възложи на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан финансово-административна ревизия на епархията и имотното ѝ състояние, както и пълна проверка на списъците на епархийски избиратели.
