Хиляда лева за пиколо по Черноморието, 1500 лева за камериерка, 1700 бруто за сервитьорка: за 7-8 години заплащането е нараснало двойно, но кандидати за работа няма. Емилия Милчева за проблемите в туристическия сектор:
Най-търсените и добре заплатени кадри за летния сезон по Черноморието обикновено са готвачите - възнагражденията на добрите варират между 5 000 и 8 000 лева и все по-често идват и от съседна Турция заради обезценяването на лирата и опита, който имат с „all inclusive“ там. Но както и много от българите, които работят сезонно в летния туризъм, рядко повтарят.
На старта на всеки летен сезон в последните десетина години министри на туризма, синдикалисти, собственици на хотели и заведения по Черноморието на висок глас обявяват: „Има проблем с работната ръка!” После констатират проблемите, които от година на година се задълбочават, и така - до следващото лято. През това време расте вносът на сезонни работници за туризма от бившите съветски републики от Средна Азия, но също и от Индия, Непал, Шри Ланка, Виетнам, Бангладеш, Молдова, тъй като икономическата миграция и демографската криза в България принуждават работодателите да търсят временни решения. По морето работят и украинци - бежанци, но и такива, които идват за сезона. (За зимния сезон например тризвезден хотел в Боровец предлагаше на украинци заплащане от по 450 евро месечно за администратори, сервитьори, охранители, само на готвач се оферираше малко по-висока сума от 900 евро).
Шенген по вода и въздух - шанс и за трудовите мигранти
Проблемът с намирането на кадри за работа в туризма - от ниско- до висококвалифицирани - не засяга само България. В доклад през 2022 г. Световният съвет за пътувания и туризъм (WTTC) и Европейската комисия за пътувания (ETC) предупредиха, че възстановяването на сектора е изложено на сериозен риск, тъй като почти 1,2 милиона работни места остават незаети в ЕС. Българските са незначителна част от тях. Наскоро по bTV председателят на Българската асоциация по туризъм Ивелин Кичуков заяви, че ако м.г. незаетите работни места в туристическия бранш са били 40 000 - 50 000, тази година може да се говори за над 80 хиляди. Преди година тогавашният министър на туризма Илин Димитров беше заявил при откриването на сезона, че туристическият сектор внася около 25 000 работници. Но след година се оказа, че в Агенцията по заетостта са били регистрирани малко над 7000 чужденци от трети страни, работели в хотели, ресторанти и ферми.
В опит да улесни вноса на работници от трети страни преди активния туристически сезон 49-ият парламент прие промени в Закона за чужденците, с които отпадна изискването 90-дневната работна виза да се обновява в страната, от която е издадена. Така на чужденците от страни извън ЕС, които работят в България, няма да им се налага да я напускат, за да подновят визата си, ако им предложат работа за още 90 дни - през зимния сезон.
Готвачите са особено търсени в хотелите по морето Снимка: Stefan Sauer/picture alliance/dpa
Трудовата миграция от държави с по-ниски към такива с по-високи възнаграждения отдавна създава проблеми на страни като България, известна като държавата с най-зле платената работна сила в ЕС. Прибавят се и други като липсата на административен капацитет - консулските служби не смогват с повишения брой искания, поради което МВнР обеща да командирова допълнителни служители. А присъединяването на България към Шенген по вода и въздух от 1 март, освен че наложи нови изисквания към системата за обработване на визи, предостави възможност на наетите от трети страни да поемат към друга европейска държава преди края на 90-дневния си престой, където ще получават по-добро заплащане.
Няма опашки за работни места
„Като не искаш, за твоето място има опашка“ вече няма как да се чуе в България, където много сектори изпитват сериозни трудности с намирането на работна сила.
Оголиха се браншове, където заплащането от дълги години е в сивия сектор, където се работи на минимални осигуровки или такива изобщо не се плащат - например в строителството, туризма, земеделието. Какъв е приносът на сектор „Туризъм“ в брутния вътрешен продукт (БВП) на България? Обикновено от бранша винаги назовават някакво число от порядъка на 11-12%. Но за 2023 г. Министерството на туризма беше заложило дял от 6%, а прогнозата за 2024 г. е 8,3 на сто от БВП.
Заплата от 1000 лева за пиколо в хотел на Черноморието, 1700 лева бруто за сервитьорка във варненско заведение, 1500 лева за камериерка за 6-дневна работна седмица плюс осигурена стая и храна. Преди 7-8 години заплащането беше наполовина, но и тогава, и сега наплив няма, а повечето хотелиери и ресторантьори са принудени да правят компромиси с качеството на туристическия продукт, който предлагат. Временните решения налагат да се наемат неопитни служители. От друга страна обаче и собствениците и мениджърите често нямат необходимите умения и капацитет да управляват бизнеса, тъй като са попаднали случайно в туризма - направили са едни хотели, за да вложат (или изперат) едни пари.
Поколението Z
По данни на Агенцията по заетостта 1,05 милиона души между 15 и 64 години са извън пазара на труда, като за 423 хиляди от тях образованието е причината да не работят. Но дори и част от тези хора да придобиват някаква професионална квалификация в областта на туризма, само 20% от завършващите такива специалности се реализират в отрасъла. Оказва се, че държавата инвестира значими средства в кадри, които после не прилагат тези умения. Или го правят, но в други европейски държави, където работодателите могат да предложат не само по-добро заплащане, но и перспективи, ако служителят повиши експертизата си - нормална практика, не и в България.
В същото време предприемачите роптаят, че няма връзка между нуждите на бизнеса и образователната система, без да коментират проблемите със заплатите и осигуровките, внасяни върху част от тях, работната среда, извънредния труд и заплащането му, както и мотивацията на хората. В бъдеще ще им се наложи да се съобразяват с характеристиките на поколението Z, което излиза на трудовия пазар, включително желанието му да получава повече.
Напразни са очакванията българските политици да подготвят комплексен план за намаляване на последиците от демографската криза с поне 20 години напред, който да включва и реформа на образованието. Липсват анализи какво ще е отражението на застаряващото и измиращо българско население и липса на работна сила върху БВП след десет години. Дали и тогава националисти ще крещят „Мигрантите вън!”?
