Петя Цонева е родена в гр. Габрово. Завършва специалностите Приложна лингвистика (с английски и френски език), Конферентен превод и Британистика във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, където работи като преподавател. Там тя защитава докторантура и доцентура в областта на английската литература, като през 2018 г. издателство „Кеймбридж Сколарс“ публикува англоезичната ѝ монография „Договаряне на граници в творчеството на четирима съвременни писатели-мигранти от Близкия Изток“.

Публикува в национални издания и е лауреат на множество национални конкурси. Носител е на Славейковата награда за 2021 г. и на националната награда за поезия  „Ивайло Балабанов“ през 2022 г.

Петя има шест издадени стихосбирки. Последната – „Люлката на живота“ – е публикувана  от Издателска къща „Родопи“, която издава вестник „Нов живот“.

Книгата ще бъде представена в Кърджали на 17 май в Народно читалище „Обединение“ от 17,30 часа.

Интервю на Валентина ИВАНОВА

– Спечелихте наградата на първия национален конкурс за поезия „Ивайло Балабанов“ през 2022 година и вече сте добре позната в литературните среди и сред читателите. Предстои ви за първи път да посетите Кърджали. Какъв е поводът отново да дойдете на юг?

Корицата на книгата „Люлката на живота“

– Винаги когато поемам в посока Южна България, го усещам като своеобразно завръщане. Не ми се е случвало досега някакво място да има такава притегателна сила върху мен. Мисля, че не е случайно, а има някакъв скрит смисъл. Дали заради магнетизма на село Хухла – защото е родното място на Ивайло Балабанов, или защото се оказах свързана с Ивайловградско и с тази част на България, която за мен винаги се е намирала отвъд планината, там някъде далеч. Днес това прехвърляне на планината го преживявам като нещо вълшебно, магично, все едно се озовавам в друго измерение, в друг свят.

Никога не съм била в Кърджали и очаквам с нетърпение срещата с хората там. Ще представя последната си книга „Люлката на живота“ в Народно читалище „Обединение“ на 17 май. Със средствата от продажбата й ще помогна стихотворения на Ивайло Балабанов да бъдат преведени и издадени на английски език. В неговите творби има нещо космическо и те трябва да прехвърлят границите на България. Идеята се роди по време на „Мистериите на Хухла“ миналата година, където беше премиерата на „Люлката на живота“. Консултирах се Иван Бунков, писател и приятел на Ивайло Балабанов, и решихме кои стихотворения да влязат в новото двуезично издание. Целевата аудитория не са само европейската и световната литературна сцена, а и българската общност в чужбина, защото децата на нашенци там не знаят добре майчиния си език.

С превода се ангажира моят колега старши преподавател Свилен Колев, който е превеждал сонетите на Шекспир.

– Кое ви предизвика да участвате в националния конкурс за поезия „Ивайло Балабанов“, организиран от община Ивайловград?

– Не бях идвала никога в този южен край на страната. Ако не беше конкурса, сигурно никога нямаше да дойда. Участвах в конкурса, заради Ивайло Балабанов. Много отдавна съм голям почитател на неговата поезия и ми е много мъчно, че не можахме да се запознаем, докато той беше жив. Срещите ми с него всъщност са само на полето на поезията. Затова приех много присърце идеята да помогна по някакъв начин за популяризиране на неговото творчество.

– Какво ще открие читателят във вашата книга „Люлката на живота“?

Петя Цонева

– „Люлката на живота“ всъщност е посветена на Ивайло Балабанов и на неговото родно място. Искам да благодаря на община Ивайловград, която оказа неочаквана за мен финансова подкрепа за издаването й. Ако не беше тази помощ, едва ли щеше да излезе в такъв луксозен вид, с илюстрации на кърджалийския художник Владимир Чукич, който е правил и рисунките и за сборника на Балабанов „Небесен гурбетчия“. И двете книги са публикувани от Издателска къща „Родопи“, която издава вестник „Нов живот“ и са редактирани от Иван Бунков.

Това е шестата ми книга и носи заглавието на едно от 140-те стихотворения, включени в изданието. Голяма част от тях са написани през последните две години. Може би защото поезията си има своите вълни на вдъхновение. В началото на сборника са включени ивайловградски и хухленски стихотворения. Първото е озаглавено „Тракийска песен“ – с препратки към трагичните събития в местността „Илиева нива“. „Лунен изгрев на гранична земя“ е посветено на Хухла. В това село крие нещо мистично, магично и човек има усещането, че всичко там го връща в тази люлка на живота. Няма смърт, има само люлка на живота.

„От безсмъртната люлчина песен до изгрева бял“ – така завършва и стихотворението.

На водещата снимка /автор Тихомир Петков/ Петя Цонева получава приза Почетен селянин на „Мистериите на Хухла“. Тук се ражда идеята за двуезично издание на поезията на Ивайло Балабанов. Инициаторите не събират пари в банкова сметка, засега даренията са само от продадените книги „Люлката на живота“. Достатъчно е само за купите книгата. Ако е необходимо повече, инициаторите ще обявят и банкова сметка за издаването на специалния сборник.