Христина Въчева е филолог, поет и журналист, която  от  9 години живее в Хамбург, Германия. Два дни преди 11 май – в чест на Светите равноапостоли Кирил и Методий ,тя написа стихотворение, с което изрази своята почит към  братята - създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата.

Въчева е автор на шест книги с поезия, проза и публицистика. Носител на национални и международни награди. Членува в Клуба на българските жени и семейства в Хамбург. Член е на Конфедерацията на българските културни организации и дейци по света.

Поетичната си творба Христина Въчева предостави на Кърджали бг вести  за публикуване.

ЕЗИК СВЕЩЕН

1.

Език  свещен! –

най-голямото богатство

във славянската ни реч.

Донесен си с вековете отдалеч,

превърнал си се в спойка здрава

на днешната ни нация корава!

Ти си наша слава и предимство,

теб сме дали за славянското единство,

да бъде мъдро и  достойно защитена,

както нас опази ни във робство,

да си носим и днес името свещено!

2.

Букви, думи, светлина

носят наште писмена.

„Език свещен на моите деди“,

така те назова Поетът

и  носим с гордост  пред света

българска история, хилядолетна.

Край мене звънка реч струи

и въздухът трепти от думи -

светнали лъчи

събужда огън във очите 

превръща в песен

думите

на малки и големи.

3.

В най-хубавите думи блика

светлина: родина, мама, дом.

стават ни съкровищница

най-голяма.

Учител се родее с просветител,

той влива истина една:

народ с език, история велика

история  преславна,

не може да живее настрана

и затова за правда вика.

4.

Да пазим обич във сърцата,

че тя искрица е най-свята,

със нея този свят ще променим,

с език свещен, народе мой,

към Светлина и бъднина вървим!

Христина Въчева