Близо две трети (63%) от работещите българи са удовлетворени от работата си, 12% твърдят, че не са удовлетворени, а 22% са някъде в средата. Така страната ни застава близо до средното за света, но по-ниско от това, което е характерно за страните от Европейския съюз.

Това сочи мащабното изследване на световната Асоциация "Галъп интернешънъл". Общо 46 138 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2023 г. са анкетирани около 1000 души по метода "лице в лице", по телефона или онлайн.

Социолозите отчитат, че през последните години има известен спад в удовлетвореността от работното място. На същия въпрос през 2018 г. 70% от запитаните българи отговарят, че са доволни от работата си.

Що се отнася до заплащането, изследването сочи, че 46% от работещите у нас са по-скоро доволни от заплатата си, 32% обаче не са. Нито преобладаващо доволни, нито преобладаващо недоволни се оказват 21% от запитаните работещи у нас. Малцина са онези, които не могат да преценят.

И по този показател нагласите у нас са близки до средните за света - далеч от крайния негативизъм, регистриран в някои държави в Африка и Индия, но и без особен ентусиазъм. Отношението към заплащането у нас не се отклонява значително и от регистрираното средно за ЕС.

И по този показател обаче регистрираното сега бележи относителен спад в сравнение с данните от 2018 г. Тогава половината от българите са заявили, че са удовлетворени от заплатата си. 30% не са били доволни, а 20 на сто нито са били доволни, нито недоволни.

В световен мащаб пък две трети от работещите хора са доволни от работата си и около половината са удовлетворени от заплатите, които получават.

Повечето от работещите хора по света изглеждат по-скоро доволни от работата си (65%), а малцинство от 17% казват, че не са. Други 17% казват, че нито са доволни, нито са недоволни. Малък дял се колебае как да отговори.

През 2018 г. доволни от работата си са били 68% по света, 15% не са били, а други 17% са останали неутрални по този въпрос. Изглежда, че последните години на несигурност не са повлияли значително на възприятията по света.

Текущите нагласи показват, че удовлетворението от работата, очаквано се влияе най-вече от доходите и образованието - колкото по-добре образован или добре платен е човек, толкова по-голямо удовлетворение носи работата. Други демографски характеристики като пол или възраст имат по-малко влияние върху отношението на хората към тяхната работа.

В някои африкански страни хората, които казват, че са доволни от работата си, са малцинство (31%), а тези, които не са доволни, са около половината от всички анкетирани. В Индия делът (49%) на тези, които са доволни от работата си, също е относително нисък в сравнение с останалия свят. Най-доволни от работата си от друга страна са хората в Европа (както страни от ЕС, така и страни извън ЕС), САЩ, Западна Азия, но също и в Латинска Америка, където делът на хората, доволни от това, което правят, достига до 70%.

Удовлетворението от възнаграждението не е непременно свързано с нагласите към работа. Човек може да харесва работата си и пак да не е доволен от това, което получава за нея, и обратното. Дяловете на удовлетвореността от възнаграждението са традиционно по-ниски. Настоящата вълна на проучване показва, че почти половината (47%) от работещите хора по света са доволни от заплащането си, близо една трета (31%) обаче не са доволни, а 19% от анкетираните са в категорията "нито/нито".

В края на 2018 г. половината (49%) от световното население е било доволно от заплатата си, 29% не са били и 21% са били неутрални. Така нагласите и тук остават стабилни, въпреки годините на COVID, избухването на войни и икономическата несигурност по света.

Настоящите резултати показват също, че мъжете са малко по-доволни от възнаграждението си от жените. По-младите хора също са малко по-доволни от заплатите си от по-възрастните поколения.

Възрастта и полът обаче играят малка роля по отношение на удовлетворението от възнаграждението в сравнение с образованието и разбира се самия размер на доходите, които отново изглеждат доминиращ фактор за нагласите на запитаните.

Обществата в по-богатите страни и региони показват значително по-високи дялове на лична удовлетвореност от заплатите. Големи страни като Индия и региони Африка отново се открояват с най-малък дял на хората, доволни от заплащането си - между 20% и 30%. Западните общества (Европа - както страни от ЕС, така и страни извън ЕС), САЩ и отново Латинска Америка са на първо място по удовлетвореност от заплащането.

Изкуственият интелект - между заплаха и възможност

Развитието на изкуствения интелект поделя нагласите у нас, но като че ли притеснението надделява. 21% у нас казват, че изкуственият интелект носи повече възможности, но 38% виждат в него повече проблеми. Една трета не се чувстват достатъчно информирани, за да преценят.

В това отношение обществото ни реагира по-скоро като страните от Запада като цяло, които са по-изплашени от новата технология.

На въпроса какви са очакванията им за изкуствения интелект за света по-младите хора са по-оптимистично настроени и виждат повече възможности в развитието му, по-възрастните поколения са по-притеснени. Повечето респонденти с по-високо образование също са малко по-оптимистични от тези с по-ниско образование.

Има ясно изразено разделение между възгледите в страните от Севера/Запада и тези от Юга/Изтока. В САЩ, Канада и Европа тези, които очакват с новата технология да дойдат повече проблеми, достигат до половината от всички анкетирани, а тези, които виждат повече възможности, са около 20-25%. В Русия само 19% виждат повече възможности в ИИ. Страната се откроява и с най-голям дял интервюирани, които признават, че не знаят достатъчно, за да си съставят мнение, и други 17%, които изобщо не знаят как да отговорят.

В Индия, Африка, Азия и Близкия изток, от друга страна, опасенията относно ИИ все още са налице, но повече хора са склонни да очакват с развитието на ИИ възможности.

Като цяло е очевидно, че страните, които са по-развити икономически, са малко по-загрижени за ефектите на изкуствения интелект за света. Останалият свят вижда по-скоро възможност, въпреки че страхът от новата технология е все още актуален.

В целия свят дяловете на отговорите "Не се запознат/а достатъчно с този въпрос" са значителни - между 20 и 30%, което показва, че заплахата или възможността тепърва ще се дефинират.