Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Тази седмица осъмнахме с новината, че Европейската комисия започва производство за установяване на нарушение (infringement procedure), като изпраща официално уведомително писмо до Румъния, и издава мотивирани становища поради неспазване на законодателството в областта на обществените поръчки в България и Испания. Причината е отказът на България да задължи частните болници да възлагат обществени поръчки, дори когато те са частично финансирани с публични средства.
След издаденото мотивирано становище България разполага с два месеца да поправи законодателството си, а ако това не се случи е много вероятно Европейската комисия да предяви иск срещу страната ни пред Съда на Европейския съюз. В контекста на настоящата политическа ситуация у нас обаче спазването на този срок изглежда по-скоро имагинерно. А и историята показва, че този проблем не е резултат от случаен пропуск или недоглеждане, а съзнателно решение, подкрепяно от силно заинтересовани групи, което прави преодоляването му още по-трудно.
Спорът трябва или не трябва частните болници да провеждат поръчки е стар, като процедура по производство за установяване на нарушение ни заплашва от поне 2019 година.
Само преди няколко месеца министерството на финансите се опита да поправи законодателния пропуск, като предложи промени в закона за обществените поръчки, които да гарантират провеждането на обществени поръчки за лекарства, платени с обществени ресурси от страна на частните лечебни заведения.
По данни на Министерството на финансите (МФ) над 750 млн. лева обществени средства годишно се изразходват непрозрачно поради липсата на търгове за лекарства, консумативи и медицински изделия в частните болници. Предложенията за промяна на законодателството бяха отривисто отхвърлени в пленарната зала с мотиви, че пазарът сам регулирал цените, които частните лечебни заведения постигали за стоки и услуги в посока максимално надолу. Това обаче не се оказва вярно според изнесените още през 2020 година данни от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за разлики от 7 пъти в цените на едни и същи лекарства между държавните и частни лечебни заведения, които касата е заплащала.
Скъпо струва на данъкоплатците лобисткият натиск от страна на лица, които имат интерес да ползват безконтролно публични средства. Да припомним също и че опитът да се преодолеят тези иначе необясними разлики с централизиран електронен търг - т.е. обща поръчка за всички болници и еднакви цени на доставяните медикаменти - устойчиво се провалят. През 2021 и 2022 г. търговете бяха обжалвани пред Комисията за защита на конкуренцията от търговци на лекарства, като и в двата случая Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) уважи жалбите (виж повече тук и тук) с почти идентични аргументи, твърдящи, че едно и също условие на възложителя ограничава ненужно конкуренцията. И двете решения са потвърдени от Върховния административен съд (ВАС), а за външния наблюдател остава въпросът защо след първото решение министерството на здравеопазването отново включва същото оспорено изискване и при следващия търг - небрежност или съзнателно проваляне?
Частните болници, които са около 40% от всички лечебни заведения за болнична помощ в България, оперират в голяма степен с публичен, а не собствен ресурс.
Ако здравната каса плаща, това ограничава натиска върху тях да постигнат максимално добра цена за стоките и услугите, които купуват. Това налага изискването те също да провеждат публични процедури за поръчка на стоки и услуги. Ако не желаят, са свободни да излязат наистина на пазара - за да са наистина пазарни отношенията обаче те трябва предоставят услуги само срещу заплащане от пациента, без да очакват финансиране на дейности от НЗОК.
Свободната пазарна конкуренция в дългосрочен план постига максимални ползи за потребителите и неслучайно е фундамент на правото на Европейския съюз. Когато държавата, пряко или чрез контролирани от нея субекти изразходва публичен ресурс, конкуренция може да се постигне чрез публични поръчки на стоки и услуги, проведени при ясни и прозрачни правила. Тези правила се гарантират от институции, закони и процедури, валидни за всички участници на пазарите, изисквания за провеждане на процедурите, възможности за прозрачно обжалване на поръчките пред Комисията за защита на конкуренцията и впоследствие пред Върховния административен съд. Те включват и публичност на постигнатите условия по договорите, така че данъкоплатецът да знае какво се случва с платените от него данъци и осигуровки.
