Преди 20 години Европейският съюз отвори вратите си за рекордните десет нови държави членки - основно от Източна Европа. Икономически това решение се изплати, но политически то донесе и рискове.

На 1 май 2004 година по първите страници на вестниците се появи снимка на новородено, припомня АРД. То беше първото дете, родено в Литва, което стана гражданин на Европейския съюз. За сънародниците му този ден беше исторически - до 1990 година Литва беше не просто част от Източния блок, но и от самия Съветски съюз.

15 години след падането на Берлинската стена, Европа беше обединена отново. Във Варшава и Прага присъединяването към Европейския съюз беше отпразнувано с фойерверки, а тогавашният унгарски премиер Петер Медеши преряза лично телената мрежа по границата между Унгария и Австрия - тя беше една от последните останали реликви от Желязната завеса. На този ден никой не си представяше, че наследникът на Медеши ще е най-близкият до Путин лидер в Европа.

Когато бариерите паднаха

Историята на Европейския съюз е история на разширяване. Но 2004 е специална година - никога преди не са приемани толкова много нови членове на Обединена Европа в една година - осем източноевропейски държави, Малта и Кипър. Тогава полският президент Александер Квашневски подчерта, че историческата стъпка не се дължи само на щедростта на Запада, но и на усърдната работа на източноевропейските държави, пише АРД. „Можем да се поздравим за това, че получихме независимостта и суверенитета си отново“, каза тогава Квашневски.

Няколко дни по-късно в град Цитау, на границата между Германия, Полша и Чехия, загърбването на границите в Европа придобива и физическо измерение. Германският канцлер, заедно с колегите си от Варшава и Прага, пресече два моста, за да влезе без граничен контрол първо в Полша, после в Чехия, а накрая и обратно в Германия. „Кой би си го помислил преди 60 години?", каза Шрьодер. А кой би си помислил, че същият Шрьодер ще бъде един от най-близките приятели на Путин, дори и след пълномащабната инвазия в Украйна?

Опасения и възможности

През май 2004 година в Европейския съюз цареше празнично настроение, но не липсваха и притеснения. Германските работници се чувстваше заплашени от полските си колеги, които могат да навлязат на германския пазар на труда, припомня АРД. Южноевропейците пък се притесняваха, че важните за тях средства от Брюксел сега ще бъдат пренасочени към Източна Европа.

Някои от тези опасения се сбъднаха. Кохезионната политика на Брюксел спонсорира развитието на по-слабите региони в Европа и съответно средствата се пренасочват към Източна Европа за сметка на южноевропейските държави. Икономистите обаче оценяват разширяването на ЕС на изток като успех, както за Източна, така и за Западна Европа, пише АРД.

Новите членове на съюза успяха да утроят външната си търговия, благодарение на включването в общия пазар. В Полша брутният вътрешен продукт се е удвоил от 2004 насам. Огромен успех постигна и Словения. Много западни компании пък разшириха дейността си и на изток.

Брюксел не е просто един банкомат

„Става дума не само за голямата социална трансформация, която беше необходима след смяната на системата през 1989-1990 г., но и за приемането на много сложното право на Европейската общност“, коментира пред ДВ Гюнтер Ферхойген, който до 2004 година е еврокомисар по разширяването. Според него подобна социалната и политическа трансформация не би била възможна днес в „състоянието, в което се намира ЕС“.
Гюнтер ФерхойгенГюнтер Ферхойген

„Политическата и социалната система в присъединяващите се страни беше изправена пред гигантска задача. Хората в тези страни поеха тежестта, свързана с тази трансформация“, коментира Ферхойген пред ДВ.Снимка: Thierry Monasse/dpa/picture alliance

Един от успехите на разширяването на изток е, че много от новите страни членки успяха да консолидират и развият демократичната си система на управление, основана на европейските принципи на правовата държава. Важно е да бъде отбелязано обаче, че двете страни, които се възползваха най-много от програмите за финансиране на ЕС, имаха най-големи проблеми с върховенството на закона, пише АРД.

За Варшава и Будапеща Брюксел неведнъж изглеждаше като своеобразен банкомат - машина, от която можеш да изтеглиш пари, без да се притесняваш за правилата на банката.  През годините на управление на „Право и справедливост“ Полша пое по авторитарен път. След като партията на Ярослав Качински беше свалена от власт миналата година, Варшава отново се утвърди като надежден партньор с категорично проевропейския Доналд Туск начело. Следователно движението към авторитаризъм също може да бъде преобърнато, казват мнозина в Брюксел.

В Унгария нещата стоят по различен начин. Дори след последните избори министър-председателят Виктор Орбан все още може да разчита на голямо мнозинство сред своите сънародници въпреки тормоза, който упражнява върху опозицията, свободните журналисти и съдебната система, пише Хелга Шмид в текста си за АРД.

Какво остана от ентусиазма на Унгария

През май 2004 година първият унгарски еврокомисар Петер Балаш тъкмо беше поел новата си позиция. Въпреки че и той влизаше в идеологически конфликти за членството на страната си в Европейския съюз, Балаш се изказваше ласкаво за възможностите и правата и свободите, които Брюксел гарантира на унгарците.

Преди това Балаш беше посланик на Унгария в ЕС, а офисът му беше отворен за критични умове, където либерални политици се събираха често, припомня АРД. Възможността двадесет години по-късно Унгария може да се превърне в парий сред европейските демокрации беше немислима.