Зад внушителна дървена катедра в София, в комплекс, където някога се е издигала статуята на Ленин, човекът, който ръководи 20-те членове на министрите на финансите от еврозоната внимателно подбира думите си. "Твърдо съм убеден, че България ще се присъедини към еврозоната през 2025 г.", заяви Паскал Донохоу. "Въпросът е кога вашата страна ще въведе еврото като своя валута. А не дали."

Заобиколен от министър-председателя, вицепремиера и външния министър на страната, присъствието му носеше голяма европейска политическа тежест. Месец след това коалиционното правителство се разпадна, а тримата министри бяха отстранени от длъжност. Посещението на Донохоу, което целеше да подкрепи колебливия стремеж на България да стане 21-вата държава, използваща еврото, се оказа в не особено подходящ момент.

Експертите и политиците, които разговаряха с "Политико", са убедени, че целевата дата 1 януари 2025 г. няма да бъде спазена - не само заради политическите сътресения в България, но и заради продължаващата инфлация и липсата на обществена подкрепа.

"Намираме се в средата на политическа криза", заяви българският евродепутат социалист Петър Витанов. Това би направило "невъзможно" присъединяването на страната към еврозоната до началото на годината. Шестите национални избори в страната от 2021 г. насам ще се проведат през юни. "Наистина не знаем какво ще бъде следващото правителство и дали това ще бъде един от приоритетите му", казва той.

Още преди да падне правителството, страната даваше сигнали, че може да пропусне предвидената дата за влизане. Тогавашният министър-председател Николай Денков заяви през януари, че целта "не е свещена". Първоначално България възнамеряваше да се присъедини към общата валута в началото на 2024 г., но миналата година трябваше да отложи тази цел с една година, тъй като все още не отговаряше на критериите за присъединяване.

Според Чинция Алчиди, старши научен сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст CEPS, "най-рано" януари 2026 г. би бил по-реалистичен срок предвид техническите предизвикателства, свързани с преминаването към национална валута.

Няколко политически лидери, включително управителят на централната банка на страната, повдигнаха перспективата за влизане в средата на 2025 г., ако не може да се спази януарската дата за влизане - оттук и внимателната формулировка на Донохоу, че очаква членство "през 2025 г.".

Но официални лица и експерти, ангажирани с техническите аспекти на присъединяването, заявиха пред "Политико", че присъединяването в средата на годината би било нетипично. Обикновено страните се присъединяват в началото на годината по административни причини.

Българският евродепутат Ева Майдел от дясноцентристката група на ЕНП заяви, че е "оптимист за датата на присъединяване през 2025 г.", като добави, че "може да е 1 януари, може и да е по-късно".

Засегнати от растящите цени

Присъединяването към еврозоната е типичен за ЕС труден процес, при който страните се оценяват от Европейската централна банка, преди финансовите министри на ЕС, евродепутатите и правителствените ръководители да обсъдят въпроса.

"Критериите за конвергенция", на които трябва да отговаря дадена страна, за да се класира, включват стабилен обменен курс, постигане на целите по отношение на държавния дефицит и съотношението на държавния дълг и привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на ЕС.

Следващият доклад на ЕЦБ за България - който ще определи дали тя е готова да се присъедини - се очаква преди лятото.

Инфлацията продължава да е проблем. За да се присъедини, България трябва да постигне средна инфлация не повече от 1,5 процентни пункта над тази на трите "най-добре представящи се" държави от ЕС - неясна категория, която създава сива зона за точния размер на необходимата инфлация. Хърватия, която най-скоро се присъедини към еврозоната през 2023 г., се възползва от селективен подбор на данни, когато ѝ беше позволено да се присъедини въпреки по-високия процент.

"Единствената пречка за България е критерият за инфлацията", казва Жолт Дарваш, старши научен сътрудник в базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel. "Тя е в добра бюджетна позиция - ниски публични дългове, бюджетни дефицити под контрол".

Настоящата прогноза на страната за инфлация от 2,9% през 2025 г. "предполага, че България може да се присъедини през 2026 г.", казва Дарваш. Той допълва, че има "известно пространство за маневриране" по въпроса дали същата сива зона, която позволи на Хърватия да се присъедини през 2023 г., може да се използва за съкращаване на срока за присъединяване на България, но добави, че това "трябва да бъде обосновано".

Теоретично София ще поиска нов конвергентен доклад от ЕЦБ към края на тази година, в който ще има достатъчно ниско ниво на инфлацията, за да може да се присъедини към средата на 2025 г. Но на практика служителите на ЕС, които ще участват в техническия процес, се питат дали това би било осъществимо.

Руска дезинформация

Сред политическата класа в България членството в еврозоната се продава лесно. Но обществеността се оказва по-трудна за убеждаване.

В проучване на Евробарометър от миналата година българите изразяват по-ниска от средната подкрепа за присъединяването и по-висока от средната загриженост за проблеми като неправомерно определяне на цените по време на прехода.

Високопоставени служители на ЕС заявиха пред "Политико", че спонсорираната от Русия дезинформация е допринесла за тази непопулярност.

"Все още вярвам, че мнозинството от българите биха предпочели да са част от еврозоната. Тук не обвинявам само руската пропаганда. Да, тя съществува. Но като цяло тези, които изостават, са българските политици"", казва евродепутатът Витанов.

Освен проблема с овладяването на инфлацията, България е в сравнително добра позиция за присъединяване към еврозоната, смятат редица експерти и служители.

Валутата на страната, левът, е обвързана с еврото от 1999 г., а България е в банковия съюз на ЕС от 2020 г. - стъпки, които според евродепутата Майдел показват "много, много ясен ангажимент" за присъединяване.

Притесненията относно графика за присъединяване на България не спряха висши служители на ЕС като Донохоу да продължават да бият барабана.

Миналия месец страната получи одобрение и от държавите от еврозоната, когато техните правителствени ръководители похвалиха напредъка на България. Но въпреки трайната публична подкрепа на ЕС за целта от януари 2025 г., висши служители признават, че това почти сигурно няма да се случи. Както казва един от тях: "За това и дума не може да става".