Животът е дълго бягане с препятствия. Понякога бягаме дълги разстояния без почивка. Понякога се налага да спираме често. Всичко зависи от първите седем години на нашето възпитание. Учим се да се отнасяме към близки и приятели.Учим се да се вплитаме в обществото.
Една от спирките е през пубертета. Тогава не можем да се налудуваме. Често правим бели,за които се срамуват родителите ни, а обществото ни сочи с пръст.
Мода е днес в Кърджали да се трошат автобусни спирки. За някои те се превръщат в спирки от живота. Обществото ги сочи с пръст като неблагонадежни , въпреки публичното им покаяние.
Факт е , че обществото ни има нужда от дисциплинирани граждани. Граждани, за които автобусните спирки не се превръщат в спирки от живота.
Текст и снимка :Георги Кулов