Оказва се обаче, че французите не са готови да се бият далеч от дома и без социални мрежи

Съвременната френска армия може да удържи фронтова линия с дължина не повече от 80 километра, съобщава агенция Блумбърг, цитирана от БТА. За да поправят ситуацията, властите в страната решиха да въведат наборна военна служба. Но не в това е въпросът: французите не са готови да се бият далеч от дома и без социални мрежи.

„Всички французи са войници и трябва да защитават родината си“. Така гласи френският закон от XVIII в., който въвежда задължителна военна служба във Франция. Но преди края на Студената война този закон се загуби от учебниците по история, отбелязва Блумбърг.

Въпреки това появата на конфликта на прага на Европа означава, че Франция е една от няколкото държави, които с тревога наблюдават украинската фронтова линия и обсъждат дали е време да се върнат старите правила за наборна военна служба или задължителната военна служба. Но това, от което Европа се нуждае сега, не е паника, а внимателно планиране.

Географската близост до конфликта трябва да диктува решения

За тези, които са географски най-близо до Русия, тази алтернатива очевидно е по-малко спорна. Този месец Украйна намали възрастта за наборна военна служба от 27 на 25 години, тъй като трябва да попълни армията си с боеспособни млади мъже.

Датското правителство огласи миналия месец решимостта си да призове жените на военна служба, като по този начин ще стане една от малкото страни, в които жените трябва да служат във въоръжените сили, информира „Политико“.

„По-силната наборна военна служба, включително пълното равенство между половете, трябва да допринесе за решаване на предизвикателствата в областта на отбраната, националната мобилизация и окомплектоването на нашите въоръжени сили“, заяви министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен на пресконференция.

Снимка: БТА/АР

Жените в Дания вече могат да се записват на доброволна военна служба. През 2023 г. те съставляват около една четвърт от войската.

Дания вече е третата държава в Европа, която въвежда женска военна повинност. Норвегия и Швеция направиха това съответно през 2015 г. и през 2017 г.

Според официалните данни датската армия се състои от 7000 до 9000 професионални войници, без наборниците, които преминават основно обучение. Задължителната военна служба се отнася за мъжете над 18-годишна възраст. Въпреки това, тъй като има достатъчно доброволци, не всички млади мъже са призовани. Вместо това се провежда лотария.

В изказване, направено редом до Поулсен, премиерката Мете Фредериксен заяви, че Дания ще удължи срока на служба за мъжете и жените от четири на 11 месеца като част от реорганизацията на армията си. Освен това до 2028 г. тя ще инвестира в наземни системи за противовъздушна отбрана и в пехотна бригада с численост до 6 000 войници.

Снимка: БТА/АР

Ройтерс припомня казаното от Фредериксен, че през следващите пет години Дания ще увеличи разходите си за отбрана с 40,5 млрд. крони (5,43 млрд. евро).

Норвегия следва примера на Дания.

Латвия, една от трите балтийски държави, които са членки на НАТО, премахна наборната служба преди почти две десетилетия. Но реши да я въведе отново миналата година като част от план за ефективно удвояване на размера на своите въоръжени сили - професионалисти и резерви - до 61 000 до 2032 г., посочи Скай нюз.

„Смисълът на набора е да се подсилят способни, оборудвани и обучени резервисти“, каза външният министър Кришанис Каринш, бивш премиер на Латвия. „Това не замества професионалната армия. Увеличава професионалната армия."

Снимка: БТА/АР

Новата членка на НАТО Швеция върна задължителната наборна служба през 2018 г.

В края на март президенти на балтийски държави призоваха другите европейски страни да направят повече, за да се подготвят за възможна въоръжена конфронтация с Русия, като разгледат всичко - от военна служба и специален данък за отбрана до значително увеличаване на военните разходи, съобщи „Файненшъл таймс“.

Едгарс Ринкевичс от Латвия каза пред британския вестник, че европейските страни трябва да се върнат към нивата на „разходите от епохата на Студената война“ и трябва да обсъдят връщането на задължителната военна служба, за да увеличат числеността на отбранителните сили. „Има нужда от сериозна дискусия относно наборната служба“, каза Ринкевичс.

Но въоръжените сили в цяла Европа са изправени пред трудности при набирането на персонал и наборната служба ще помогне за изграждането на по-способни резервни сили за възпиране на Русия , каза той. „Никой не иска да се бие“, каза Ринкевичс. „Но проблемът е, че никой не иска да бъде нападнат. И никой не иска да види Украйна да се случва тук“.

Снимка: БТА/АР

Естонският президент Алар Карис каза в отделно интервю, че си струва да се обмисли въвеждането на специален данък за финансиране на военни покупки, докато Европа трябва да се стреми да изравнява минималните разходи за отбрана на САЩ - което предполага повече от удвояване на настоящите нива.

Трите балтийски държави бързо увеличиха собствените си разходи за отбрана през последните години, след като многократно предупреждаваха останалата част от Запада за руската агресия през последните две десетилетия. И трите страни харчат повече от целта на НАТО от 2 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана и се стремят да достигнат 3 процента.

Ринкевичс каза: „Тук, в тази част на Европа и света, разбираме, че трябва да стигнем до 3 процента. . . За повечето съюзници в НАТО трябва да бъдем честни: трябва да се върнем към разходите от времето на Студената война. И ставна дума за много повече от 2 процента."

Карис отбеляза, че САЩ са направили 68 процента от всички разходи за отбрана в рамките на НАТО, като са похарчили 860 милиарда долара миналата година срещу 404 милиарда долара за европейските членове и Канада.

„Трябва да направим нещо. Поне 50:50 [между Европа и САЩ]. Би било по-добре за нас“, каза естонският президент. Правителството на страната му предложи идеята за хипотетичен „данък за отбрана“, с който да се финансира увеличаването на военните разходи до 3 процента от БВП, въпреки че е малко вероятно да влезе в сила преди 2026 г.

„Това е един от начините директно да се влагат пари за отбрана и хората разбират къде отиват тези пари“, каза Карис. Той добави, че бившият президент на САЩ Доналд Тръмп е бил прав да призовава Европа да харчи повече . „Това е нашата защита и трябва да го направим за себе си“, каза той.

Колкото пò на запад отивате, толкова по-объркана става ситуацията, констатира Блумбърг.

В Обединеното кралство се обсъжда създаването на „гражданска армия“ вместо по-непопулярните схеми за задължителна военна повинност, а във Франция Макрон настоява за „гражданско превъоръжаване“ с акцент върху укрепването на националното единство. Германия, която е изправена пред огромната задача да се откаже от десетилетия пацифизъм, обмисля връщане към наборната военна служба след нейното премахване през 2011 г.

Разбираем е натискът върху правителствата, който ги принуждава да нарушат мълчанието по неудобна, поради което забранена тема. Това, което представителите на НАТО наричат „очакване на неочакваното“, накара страните да поставят под въпрос способността си да водят войни в днешния по-опасен свят. По този начин възникват две взаимосвързани тревожни обстоятелства. Едното е демографско: на Стария континент, където средната възраст е около 42 години, раждаемостта намалява. Демографията може и да не е единственият решаващ фактор днес, но в една война с висока интензивност тя е от голямо значение, отбелязва Блумбърг.

След тревожните сигнали, че средната възраст в украинската армия е надхвърлила 40 години, Украйна няма друг избор, освен да ангажира повече хора на възраст малко над 20 години, т.е. по-малка и по-ценна част от населението.

Друг проблем е доброволното набиране на военнослужещи, които от години са принуждавани да правят повече с по-малко, констатира Лионел Лорен от Блумбърг. Европейската армия изпитва големи затруднения да привлече млади хора към кариера, която е пълна с ограничения и лимити и е лишена от ползи и стимули. Помислете за секретността, свързана с военната служба, за липсата на социални мрежи, за необходимостта да се отсъства от дома за дълги периоди от време. През последните пет години британската армия не е успяла да постигне целите си за набиране на персонал във всички центрове за набиране на персонал. Франция също не успя да изпълни целите си през миналата година, като не успя да набере за армията си около 2 000 души.

Така че резултатите не изглеждат добри. Жан-Доминик Мерше, автор на книгата „Готови ли сме за война?", казва, че с настоящата си численост френската армия може да удържи фронтова линия, дълга не повече от 80 км. За сравнение, украинският фронт е дълъг около 1000 километра. Едуард Лютвак заявява в статия във в. „Телеграф“, че политическите и културните реалности в Европа означават, че ако утре се наложи да бъдат изпратени войски в Русия, само малък брой специални сили ще могат да го направят. Ето защо правителствата все повече изглеждат склонни към въвеждането, т.е. възстановяването на задължителната военна служба.

Разочарование от несправедливи войни

Но макар че дебатът за военната повинност е основателен, европейските държави трябва да признаят, че връщането към мисленето, основано на военната повинност, има своите граници. Противно на типичните обвинения, че днешните млади хора са слаби и разглезени, социологическите проучвания показват, че британците под 40 години, които отказват да се бият, са по-скоро разочаровани от годините на несправедливи войни, отбелязва Блумбърг.

Вместо да се приеме, че всички възможности за доброволно набиране на военнослужещи са изчерпани, би било възможно да се прояви повече креативност. Анкетите по принцип показват подкрепа за въоръжените сили като цяло. Все още има възможност да се направи повече за насърчаване на новите отбранителни технологии, като изкуствения интелект и кибернетичните оръжия, в свят, в който заплахите за националната сигурност съществуват в цифровия облак и в жизненоважната подводна инфраструктура, като например подводните кабелни мрежи. Новите попълнения, които идват в армията от частния сектор (новата програма за изкуствен интелект на френската армия, например, се ръководи от бивш експерт на Alphabet Inc), също ще могат да внесат свежи идеи и нови знания в отбраната.

А там, където доброволните стимули на пазара на труда не позволяват военна кариера на пълен работен ден, гражданският дълг може да бъде изпълнен чрез военна служба, която има за цел да обучи група от доброволци на непълен работен ден. Франция вече инвестира в модел за обучение на такъв резерв, за да запълни недоокомплектовката в армията си, като се стреми да удвои броя на резервистите до 80 000 до 2030 г. и да разшири възрастовата граница за тях.

Посланието, което идва от Украйна, е, че европейската отбранителна готовност е необходимост, а не лукс.

Бундесверът се реорганизира

Германският министър на отбраната Борис Писториус има за цел да укрепи отбранителните способности на въоръжените сили с единно оперативно командване и да се подготви за евентуално повторно въвеждане на задължителна военна служба, заяви той в Берлин, съобщи ДПА.

Бундесверът ще бъде реорганизиран в четири вида войски с обединено командване за поддръжка, обяви Писториус при представянето на новата структура.

В допълнение към сухопътните войски, военновъздушните и военноморските сили, четвъртият клон - силите за кибернетично и информационно пространство (КИП), които са специализирани в електронната война и кибероперациите, разузнаването и защитата на електронната инфраструктура - ще бъде надграден в отделен клон на въоръжените сили.

„Ситуацията със заплахите в Европа се изостри. Това трябва да е ясно за всички: Ние защитаваме нашата страна и нашите партньори от алианса и даваме ясно да се разбере - отново с тази стъпка - че никой не трябва да има идеята да ни атакува като територия на НАТО“, каза Писториус.

„Трябва да изразим това достоверно и правдиво, а Бундесверът трябва да бъде позициониран в съответствие с гореспоменатите изисквания. Дал съм на въоръжените сили шест месеца, за да се адаптират.

Целта е също така да се разпределят по-ясно отговорностите и да се избегнат дублиращи се структури, каза Писториус. „Това е от значение в извънредна ситуация - или всъщност трябва да се каже: в случай на война, в случай на отбрана. Това е целта, която преследваме с тази реформа."

Администрацията на отбраната „сега ще бъде насочена към осъществяване на възстановяването на задължителната военна служба въз основа на това решение“. Ако се наложи страната да бъде защитавана, ще има незабавна наборна военна служба и задачата ще бъде да може да се осъществи това.

Но дали Германия може или трябва да възстанови задължителната военна служба, е предмет на много спорове, отбелязва ДПА. Писториус разполага с модели за това, които са разгледани, и се ориентира как се справят с това скандинавските страни. Броят на войниците на Бундесвера наскоро спадна до 181 500 души.

Пълномащабното руско нахлуване в Украйна преобърна реда на сигурност в Европа след Студената война. И върна дебата за задължителната военна служба на дневен ред в Стария континент. Въпросът е да се осигури обществена подкрепа за средствата за допълнителното оборудване и за значителното увеличаване на личния състав на въоръжените сили.