След себе си бежанците оставят консерви, кутии от цигари, енергийни напитки, раници и спални чували

Село Бръшлян се намира на по-малко от 10 км от границата ни с Турция. Жителите му са не повече от 50 души, а често преминаващите мигрантски групи надхвърлят броя на местното население.

„Свикнахме с тях и вече не им обръщаме внимание. Ако сме повече или сме с кола, коленичат и се предават“, споделя Стамат.

Местните потвърждават статистиката на МВР, че броят на бежанците е намалял три пъти през последната година. Но със затоплянето на времето очакват те отново да тръгнат по пътя край къщите им.

„Няма страх от тях, те си минават, лошо не са направили на никого. Има си войска, която ги връща по границата. Минават предимно млади хора - от 18 до 30-годишни. Преди години имаше и жени с деца и бременни, но тази вълна спря.", разкрива още Стамат.

Страхът у местните отдавна е изместен от състрадателността и милосърдието. „Имаме доста любопитни истории, включително няколко кметски наместници, които са ги посрещали, хранили и поили. Давали са им неща от първа необходимост, обличали са ги, съдействали са им даже за първа медицинска помощ. В крайна сметка това е човещина. Никой не е тръгнал да бяга по света, само защото така му е скимнало. Всеки бяга по някаква причина, било то от война, пандемия или икономическа криза“, смята Деян Йотов, зам.-кмет на Малко Търново.

Преминавайки границата, бежанците се насочват към гористите местности, където по-трудно могат да бъдат забелязани. Според председателя на ловно-рибарско дружесво „Лебед“ Невен Каравасилев интензивният мигрантски поток е направил ловуващите по-предпазливи в стрелбата. А срещите им с бежанци минават без напрежение. Това, което виждат у тях, е умора.

„Никакъв вандализъм няма сред местното население, подхождаме с разбиране. Но въпреки това винаги се контролира ситуацията и се уведомяват надлежните органи, защото все пак се преминава незаконно българската граница“, поясни Йотов.

По пътя на бежанците екипът на NOVA открива консерви, кутии от цигари, енергийни напитки, раници и спални чували. „По-страшното е, че повечето отпадъци са бионеразградими и остават за много дълго време в природата“, разкри Каравасилев.

Не след дълго екипът се натъква на скрит бивак, грижливо изграден в гората. Такива често намират и ловци в гората. Вероятно представлява укритие, в което са идвали много групи, очаквали своя каналджия, който да ги изведе по техния дълъг път към Европа. За скрития бивак ловците и горските служители известяват МВР. Счита се, че укритието за мигранти в близост до път всъщност е избрано от каналджиите. „Има колиба, пейки и висока наблюдателница“, допълва Каравасилев.

Освен бежанците, каналджиите също оставят следи, а схемите, по които извозват мигрантите, отдавна не са тайна за местните.

„Имат си и белези, които поставят по пътя. Примерно празна турска вода сложена върху бурен и. когато колата мине, те излизат. Имат уговорки някакви, имат си знаци“, разказва Стамат.

380 дела, свързани с каналджийство, се водят от Районната прокуратура в Бургас. Към този момент продължават да работят специално създадените КПП-та по пътищата в областта, които следят за евентуален мигрантски натиск.