Отдалечен участък от тихоокеанското северозападно крайбрежие се оказва мястото, провокирало Франк Хърбърт да съсздаде пустинната планета Аракис
Емблематичните пейзажи на Уади Рум в Йордания и пустинята Намиб в Южна Африка отдавна се славят като визуално вдъхновение зад измисления свят на Аракис в научно-фантастичния епос на Франк Хърбърт от 1965 г. „Дюн“. За създаването му обаче авторът получава вдъхновение много по-близо до дома - по мъгливите брегове на крайбрежието на Орегон, пише списание National Geographic.
Със своите скалисти носове, мъгливи гори и безкраен дъжд голяма част от щата прилича по-скоро на тучния океански свят на Каладан, прародината на Дома на Атридесите, отколкото на суровите пясъчни пейзажи на Аракис. Но покрай централното крайбрежие ви очаква един различен свят.
Простирайки се на около 65 км между градовете Флорънс и Норт Бенд, 7000 акра пясъчни дюни минават по крайбрежието на Тихия океан. Защитени като част от 31 500 акра Национална зона за отдих „Орегонски дюни“, тези гиганти с височина 150 м са оформяни в продължение на векове от вода и ветрове със скорост 160 км/ч., което създава най-голямото пространство от крайбрежни дюни в Северна Америка.
Тези природни чудеса обаче изчезват. Експертите смятат, че те могат да изчезнат напълно през следващите 50 години. Ето как можете да ги посетите отговорно и да помогнете за запазването им за бъдещите поколения.
Наука, а не фантастика
Когато европейците започват да се заселват по централното крайбрежие на Орегон през XVIII и XIX век, те са изправени пред сериозно предизвикателство: естественото движение на дюните. Пясъкът поглъщал пътища, магистрали и къщи.
„Заселниците не са гледали на дюните като на нещо ценно“, казва експертът по дюните Дина Павлис, автор на Secrets of the Oregon Dunes. „Те ги смятали за пустош и проблем."
Снимка: iStock by Getty Images
В началото на XX век Горската служба на САЩ започва да засажда инвазивни видове като върбови дървета и европейска плажна трева около дюните, за да им попречи да се движат. Плажната трева има невероятен успех, дължащ се на нейните дълбоко растящи коренища, които стабилизират и закотвят дюните. През 30-те години на миналия век Службата за опазване на почвата към Министерство на земеделието на САЩ, се намесва, за да продължи с плана за стабилизиране на дюните.
Изминават още няколко десетилетия в тази посока на работа, когато журналистът Франк Хърбърт научава за този проект за манипулиране на дюни и решава да проучи въпроса. През 1953 г. Хърбърт отива в град Флорънс, Орегон, близо до северния край на дюните, за да събере материал за написването на статия за проекта USDA. Въпреки че планираната статия „Те спряха движещите се пясъци“ никога не е публикувана, преживяването повлиява силно на Хърбърт.
„Бях очарован от пясъчните дюни“, казва той в интервю през 1969 г. „Пясъчните дюни са като вълни в голямо водно тяло... и хората, които ги третират като течност, се научават да ги контролират."
Снимка: iStock by Getty Images
От покоряване до спасяване
Днес обаче по-доброто разбиране на екологията разкрива недостатъците зад плана за контролиране на дюните на Орегон. Те губят приблизително 1,5 м открит пясък всяка година и биват превземани от инвазивни видове, които застрашават местната флора и фауна.
Сътрудничеството за възстановяване на орегонските дюни - съставено от различни местни заинтересовани страни, включително местни индиански общности, върху чиито земи на предците се намират дюните - оглавява усилията за възстановяването им. Техният план от три части има за цел да защити съществуващите здрави зони и да възстанови естествените процеси в региона.
Все пак посетителите могат да зърнат райони с естествени дюни. „Все още има невероятни райони, където можете просто да излезете и да се почувствате сякаш се разхождате на друга планета“, казва Павлис.
За щастие феновете на „Дюн“ не се нуждаят от космически кораб, за да посетят оригиналния Аракис. Отворена за дневни посещения и къмпинг, Националната зона за отдих „Орегонски дюни“ предлага пешеходни пътеки, терени за ATV и OHV, сандборд, наблюдение на диви животни и други развлечения на открито. Вместо пясъчни червеи, тук ви очакват редки крайбрежни куници (Coastal Marten), снежни птици (Anarhynchus nivosus) и стотици други видове, които наричат пясъчните дюни дом.
Въпреки успеха на „Дюн“, районът не е посещаван от много туристи. Но Павлис казва, че това изглежда ще се промени, особено с излизането на новия филм „Дюн: Част втора“. Тя казва, че се надява, че повече посетители, които идват, за да се разходят по същите дюни, вдъхновили Хърбърт, също ще помогнат за осъзнаването на тежкото положение на дюните и действията за тяхното спасяване. „Някой трябва да разкаже тази история“, казва тя.
