При засилени мерки за сигурност на МВР от Регионалния исторически музей в Перник в Националния исторически музей бе транспортирана една от малко запазените части от т. нар. Режанско монетно съкровище.
Това съобщи зам.-директорът на НИМ д-р Иван Христов, предаде "Фокус". Съкровището, което гостите на НИМ могат да разгледат в зала № 2, e пренесено от специализиран отряд на МВР. През 2000 г. органите на полицията отново съдействаха монети от Режанци да достигнат до експозицията на НИМ.
Съкровището от Перник ще гостува на НИМ през следващите три години. Предстои неговото популяризиране пред широката общественост.
Основната част от съкровището от с. Режанци (Община Брезник) е била изровена през есента на 1961 г. при оране с трактор в блок на ТКЗС. Съкровището е било укрито в земята в голям глинен съд. То е съдържало златни и сребърни монети (около 6000), с общо тегло над 82 кг. Монетите са били отсечени по време на македонските царе Филип ІІ (359 - 336 г. пр. Хр.), Александър ІІІ (336 - 323 г. пр. Хр.) и пеонските владетели Ликей (359/358 - 340 г. пр. Хр.) и Патрай (335 - 315 г. пр. Хр.).
За нумизматиката това съкровище е важно като стойност и информация, както прочутото Панагюрско златно съкровище за тракийската археология. За съжаление, както често се е случвало в балканската история, монетите са разделени между откривателите им, техни роднини и познати. Стотици са попаднали в частни колекции и аукционни разпродажби в Западна Европа и САЩ. Поради липсата на бърза намеса на музейни специалисти, голяма част от монетите е била претопена в „Златарска промишленост”, София, за скрап.
През 1969 г. на два аукционни търга в Лондон и Ню Йорк са били продадени и два големи дяла от Режанското съкровище. Няколкото оцелели части от находката от Режанци днес се съхраняват в Пернишкия музей, НИМ, НАИМ при БАН, музеите във Враца и Кюстендил. Вероятно голямата стойност на монетите е провокирала няколко кражби и опити за кражби през годините в музеите.
Находката е изключително важна за историята на траките по време на управлението на наследниците на Александър ІІІ Велики и пеоните – познато само на специалистите древно балканско племе, населявало земите на север от македоните, на запад от траките и на изток от илирите. Неговите изконни територии са били по средното течение на р. Аксий (Вардар).
Източник: dir.bg
